Консумираме по една опаковка антибиотик на човек годишно, приемът намалява

Средно по почти една опаковка антибиотик се пада на всеки българин през 2025 г., като разликата в консумацията на тези лекарства в отделните области на страната варира до три пъти, показва интерактивна карта за консумацията в извънболничната помощ в България за 2025 г., представена от Българската асоциация "Единно здраве" (БАЕЗ) и експерти.

Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души.

Наблюдават се обаче големи регионални диспропорции в консумацията на антибиотици. В 12 области тя е под 800 на 1000 души, като най-ниска е била в областите Хасково – 535 на 1000 и Кърджали – 631 на 1000. В столицата тя е била 743 на 1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.

По-висока от средната за страната е била консумацията в 8 области. В 4 от тях - Варна, Плевен, Търговище, Ямбол, тя е била над 900 на 1000, а в останалите четири над 1000 опаковки на 1000 души. Така например във Велико Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца – 1013 на 1000, в Разград – 1456 на 1000, а в София-област – 1473 на 1000.

Като цяло консумацията на антибиотици в България намалява след като те започнаха да се отпускат задължително само срещу електронна рецепта. Проблемът е обаче, че те все още не се използват рационално у нас.

Доцент Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониторинг на антибиотичната резистентност“ в НЦЗПБ, посочва, че в много европейски страни, най-вече в Дания, Норвегия и Швеция, около 90% от използваните антибиотици са от групата Access – тези с по-нисък риск от развитие на резистентност. В България обаче делът им постепенно намалява от около 2014 г. насам и в момента е около 40% в извънболничната помощ и 20-25% в болничната, при препоръчителен праг от 65%. "Така че имаме все още много да работим в тази област", коментира доц. Иванов.

Основен проблем остават нагласите на клиницистите при предписването на антибиотици. Необходимо е да бъдат разработени и национални препоръки за извънболничната помощ, които да регламентират рационалната им употреба, както вече има фармакотерапевтично ръководство за болничната помощ.

"Въвеждането на задължителната електронна рецепта за антибиотици през 2024 г. доведе до съществен спад в употребата им в извънболничната помощ – с около 20% през миналата година, а по предварителни данни с още 10-15% през тази година. Предизвикателството обаче остава не само да се намали общата консумация, но и да се промени съотношението между отделните групи антибиотици, като се насърчи употребата на по-тесноспектърни препарати, особено в извънболничната помощ", каза доц. Иванов.

"Антибиотичната резистентност веднъж възникнала, се увеличава много бързо и нейното развитие може да се сравни с нарастването на една търкаляща се снежна топка през зимата", каза проф. Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ "Лозенец". Тя обясни, че възстановяването на антибиотичната чувствителност не е никак лесен и бърз процес и ако се спре употребата на даден антибиотик, то чувствителността към него се възстановява изключително бавно, в продължение на 20-30 години и не е сигурно, че ще се случи. Проф. Кьолеан съобщи, че днес в света около 700 000 души годишно загиват в резултат на антибиотично-резистентни инфекции.

По думите ѝ вътреболничните инфекции са особено важен фактор за бързото разпространение на антибиотичната резистентност, като ограничаването им изисква достатъчно медицински персонал и стриктно спазване на стандартите.

"На практика в българските болници сестринският персонал е абсолютно недостатъчен за спазване на необходимите стандарти", каза проф. Кьолеан

При предписването на антибиотици извън болниците те трябва да се използват само при доказана или силно вероятна бактериална инфекция, като при възможност се правят изследвания за установяване на причинителя и неговата чувствителност към антибиотиците. Добра практика е и т.нар. отложено предписване – да не се започва антибиотично лечение още при първия преглед, когато няма достатъчно основания за това.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Димитър Маринов обърна внимание, че все още има разминаване между реално продадените у нас антибиотици и предписаните през електронна рецепта и посочи, че това трябва да подлежи на контрол от Министерството на здравеопазването.

"Притеснени сме от една тенденция, която статистически все още не можем да докажем, но за която колегите говорят помежду си. Особено в пограничните райони започваме да забелязваме, че когато аптеката откаже да отпусне антибиотик без електронно предписание, пациентът отива в съседния магазин и между олиото и тениските може да намери антибиотици или продукти, представяни като такива. Става дума за нелегален внос и т.нар. куфарна търговия, което е особено обезпокоително", заяви той. Маринов посочи, че аптеката е единственото място, където антибиотиците се продават законно и е гарантирано, че не са фалшифицирани, каквито гаранции няма в подобни смесени магазини или онлайн.

"Наблюдаваме и друга тенденция в пограничните райони – основно със Северна Македония, Сърбия и Турция. Когато не могат да си набавят желаните антибиотици в България, някои пациенти пътуват до тези страни, купуват си лекарства, запасяват се и ги внасят у нас. Това също крие рискове, тъй като няма гаранция при какви условия са транспортирани препаратите и дали се използват по медицинска необходимост и по лекарска преценка“, каза Маринов.