Le Temps: В България герой от войната и генерал с две звезди се бори с COVID-19

В София военен хирург, който има зад гърба си мисии в Ирак и Афганистан, води коронавирусната офанзива. И България, често определяна като най-бедната страна в ЕС, чиято здравна система се счита за провалена, се справя добре. Даже доста.

Така започва статия за страната ни и началника на щаба за борба с коронавируса, публикувана във френскoезичния Le Temps.

Вече почти два месеца българите трепетно следят димите на един-единствен човек – бригаден генерал Венцислав Мутафчийски, в чиито ръце падна отговорността за координирането на борбата срещу разпространението на Ковид-19 в страната. Този военен лекар с обръсната глава беше неизвестен за широката публика преди да бъде назначен за ръководител на „национален щаб“, обединяващ няколко експерти и политици, разказва изданието.

Le Temps посочва малкия брой заразени в страната ни и добрите показатели по отношение на смъртността.

За мнозина това е чудо: Българската здравна система непрекъснато губи лекари и медицински сестри, които предпочитат да работят в някой от по-богатите страни. Според самия ген. Мутафчийски страната е имала „невероятен шанс“ – още преди коронавируса училищата са били затворени, а болниците – готовност. Причина е ежегодния грип, който винаги създава големи проблеми.

„Просто трябваше да разширим тези мерки и постепенно да ги засилваме“, обяснява той.

Това, което генералът не казва, е за ролята, която той лично е поел – на този, който носи лошите новини. Играейки „лошото ченге“ кой често режеше своите сънародници за това колко са безсъвестни и недисциплинирани. Призоваваше за още по-строги мерки и тежки наказания за тези, които не ги спазват.

И не се поколеба публично да атакува политици и лекари, които омаловажаваха риска. Военният съумя да убеди премиера Бойко Борисов да обяви извънредно положение на 13 март и след това да въведе забрана за излизане и солени глоби за нарушителите.

Многобройните българи, работещи в Западна Европа, които предпочетоха да се върнат в страната, бяха под карантина и редовно „посещавани“ от представители на полицията; цели общности, за които се считаше, че могат да разпространят заразата, бяха откъснати от света.

Без сложни инструменти за следене, но със здрав разум, старомодно дебнене и силни послания, българските власти успяха да избегнат касапницата.