Магистрала „Хемус“: За 5 г. ще са построени 250 км, за предишните 45 г. – 157 км

Проектират още 90 км и магистралата ще е готова до 2023 година

Източник: 24 часа

45 години след първата копка има реален шанс магистрала „Хемус” да бъде завършена, след като на 23 април стартира строителството на нови 134 км. А според официалния график магистралата трябва да бъде готова до 2024 г. Очакванията и плановете на правителството обаче са това да стане до 2023 г.

Общата дължина на магистрала „Хемус” от София до Варна е около 420 км. Изградени са участъците между София и Ябланица и от Белокопитово до Варна, които са близо 160 км. Тоест за 5 години ще бъдат направени 250 км, след като досега за 45 години са построени с 90 км по-малко.

„Ние сме чували всякакви глупости - кой какво прави за „Хемус”. Всъщност тя е направена до Ябланица и никой никога не е мислил да прави цяла „Хемус”. А всички говорят за Северозапада, за Северна България и т.н. Аз съм убеден, че с построяването на „Хемус” БВП на страната ще се вдигне поне с 10-20%”, коментира министър-председателят Бойко Борисов при старта на строителството на новите 134 км.

„Отсечката от Боаза до Дерманци, на която символично дадохме старт, трябва да бъде завършена през 2021 г. Имаме готовност да започнем работа и по третия участък между пътните възли „Каленик” и „Плевен”. Поетапно ще се работи във всички трасета, където е извършено проектиране и са приключили отчуждителните процедури. При възможност ще се работи на повече от едно място”, каза регионалният министър Петя Аврамова.

Ден след първата копка - на 24 април, се състоя втората дискусия за магистрала „Хемус”, организирана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в. „24 часа”.

„Преди 2 години, когато стартирахме с дискусиите във Велико Търново, бях песимист какво ще постигнем. Не очаквах нито аз, нито колегите от правителството да извървим толкова дълъг път - и по процедури, и по реално изпълнение по участъци. И да имаме вече ясна, обективна визия”, коментира зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков на форума в Ловеч.

„Не е случайно, че в Ловешка област в края на следващата година ще се извършва основното строителство по най-важното направление от София за Варна”, обясни Нанков.

В момента със средства от републиканския бюджет се строят 82 км от автомагистралата. 9,3-километровата отсечка между Ябланица и Боаза е готова 80%. Строителството струва 55 млн. лв., то започна в края на март миналата година и се очаква да приключи предсрочно през тази есен.

От пътен възел „Белокопитово” до пътен възел „Буховци” - отсечка с дължина 16,3 км, се работи от 16 август 2018 г., финалът се очаква да е през 2021 г. Там са инвестирани почти 120 млн. лв.

Вече се работи по още 56 км от Боаза до разклона за Плевен и Ловеч, които са част от отсечката от 134 км. За нея бяха отпуснати 1,12 млрд. лв. без ДДС от бюджета. Строи ги държавното дружество „Автомагистрали”.

Цялата сума е в специална сметка в БНБ и до момента с нея не са извършени плащания. Тя може да бъде използвана единствено за изпълнение на дейности по участъка.

Трасето е разделено на шест участъка. В момента се изготвят технически проекти за първите три. За останалите има идеен проект и са избрани изпълнители, които имат задача да актуализират изработените парцеларни планове, на базата на които по-късно ще се извърши отчуждаването.

Първият участък започва от Боаза и е до пресичането с пътя Луковит - Угърчин. Дължината му е 15,26 км, там са предвидени два пътни възела - „Боаза” и „Дерманци”, които да свързват аутобана с републиканската мрежа. Следващият участък е 19,2 км, започва след Дерманци - при пресичането с пътя Луковит - Угърчин, до връзката с този между Радювене и Катунец. Оттам започва следващата част, която е с дължина 17,08 км. Тя ще продължи до връзката с пътя Плевен - Ловеч. Графикът, който от АПИ са разработили, предвижда изграждането да стартира до края на април.

Следва четвъртият 26,8-километров участък, който стига до пътя Летница - Ловеч.

Участък 5 е 23,2 км. Той е от края на пътен възел „Летница” при пресичането с път III-301 до път III-303 Бутово - Павликени, включително и пътния възел.

Шестият участък е 32,6 км. Започва от края на пътния възел на шосето Павликени - Левски и е до пътя Русе - Велико Търново.

Техническото проектиране на участъци 4, 5 и 6 ще бъде изпълнено през 2019 г. Целта е цялостното изграждане на магистрала „Хемус” в участъка от Боаза до пресичането с пътя Русе - Велико Търново да приключи до 2023 г.

През юни започват процедурите за последните близо 90 км на магистрала „Хемус” в участъка от разклона с пътя Русе – Велико Търново до пътен възел „Буховци”, съобщи още Николай Нанков.

Отсечката от Велико Търново до Буховци ще бъде разделена на три подучастъка.

За първите два с дължина около 60 км от Велико Търново в посока Търговище се актуализират подробните устройствени планове. За тях до 20-25 дни може да стартира обществена поръчка за изработване на разширен идеен проект.

В началото на следващата година ще може да се възложи строителство на инженеринг в участъка, като ще се прецени дали да бъде инхаус или отворена процедура.

За последния подучастък, който е около 30 км, има готов идеен проект и до 40 дни може да се възложи процедура за инженеринг – допроектиране и строителство. През тази година ще работим по проектирането и отчуждаването, за да може през 2020 г. и там да стартират строително-монтажни работи.

„Знаем какво направи магистрала „Тракия” за Южна България и какво се изгради около нея. За съжаление люлката на българщината – Северна България, изостава в последните 30-40 години и демографски, и икономически. „Хемус” или „Тракия” не са панацея за дадения регион, но има огромно икономическо и социално значение”, коментира Нанков. Той сравни параметрите за 2017 г. за Северна и Южна България - две трети от населението на страната, което живее на юг от Стара планина, създава 75% от брутния вътрешен продукт. Нетните чуждестранни инвестиции в Южна България са 93%.

„Това не се дължи само на един инфраструктурен обект, но той е основна предпоставка за всички икономически и социални активности, които следват развитието на подобна базисна инфраструктура”, смята Нанков.