Може ли мракът да свети – отговорът дава Силвия Богоева чрез своята нова изложба в Арт галерия „Нюанс“

„Мракът свети“ е много личен опит за изразяване на любовта, която изпитвам към артистите и към техния труд“, споделя художничката

Светлината си пробива път в мрака, за да подчертае очарованието и емоцията на артиста зад кулисите, преди да излезе на голямата сцена. Творческият процес и безпорядък, вълнението, възходите и паденията на творците, които обикновено остават скрити за публиката, сега излизат наяве в Арт галерия „Нюанс“, пречупени през призмата на младата и талантлива художничка Силвия Богоева в най-новата ѝ изложба „Мракът свети“.

„Мракът свети“ е на пръв поглед оксиморон, но всъщност много ясно се усеща как светлината превзема мрака и го кара да свети, което описва най-точно цялостното ми светоусещане“, разкрива Силвия Богоева.

И тя наистина успява да накара мракът да свети чрез своите картини, като умело пресъздава колоритното, неспокойно и непредсказуемо ежедневие на артиста в ярък контраст със сивото, предвидимо и банално злободневие, което ни заобикаля.

„Като един непоправим оптимист, на този етап от живота си мисля, че винаги ще има светлина в мрака. Аз поне винаги откривам такава. Заглавието на изложбата, разбира се, не е случайно. То разкрива цялостното ми отношение към света. Това е моят мироглед и то от много малка“, споделя пред Tribune художничката.

„Имам спомени от детството как ми дават да рисувам моето семейство или нещо, свързано с природата. Аз винаги използвах доста тъмни цветове. Учителката идваше при мен и ми казваше „не може слънцето да бъде в този цвят, не може тревата да бъде в този цвят, не може само такива цветове“. Имах респект от тази преподавателка, както и всички други деца, затова изчаквах да ми пооправи рисунката малко, и когато се дръпнеше от мен, вземах нов лист и пак рисувах така, както аз съм си решила. Това се случи няколко пъти, докато накрая тя се вбеси и ме наказа“, разказва Силвия, смеейки се.

По всичко личи, че благодарение на силния си характер и воля през годините тя е успяла да устои на опитите да прекършат нейната индивидуалност и е отстояла своя собствен стил. А сега нейните тъмни гами подсилват най-светлите сюжети от нашия живот.

„За мен винаги има светлина в мрака и точно това се опитвам да предам чрез изкуството си. Побърквам се, когато ми зададат въпроса „Силве, ти да не си в депресия, че в такива тъмни тонове рисуваш“. Ами не, не съм в депресия, хора, аз съм супер позитивен човек, вие ме познавате! Просто тъмното е много директно като послание, поне за мен. Така го усещам аз. Чрез по-тъмните нюанси и контрастите, които използвам, се чувствам директна, пряма с публиката. Искам информацията да бъде непосредствено там, аз не мога да увъртам и не съм такъв тип художник, който може да стои и да работи с часове и дни наред върху една работа. Просто експресията ми е такава, и се чувствам по-силна в тези гами на този етап от живота си“, категорична е авторката.

Мрачните тонове в картините ѝ провокират, грабват вниманието и същевременно носят силен заряд. Посредством тях всъщност светлината, доброто, позитивната енергия не се разпиляват, а ярко изпъкват и огряват душата на всеки, който се докосне до изкуството на Силвия.

Тя ни прави съпричастни с най-интимните процеси в артистичния свят, като надниква в пространства в различни сфери на визуалното изкуство – гримьорни в театъра, художествени ателиета, галерия за дизайнерски обувки.

„Това е един опит за пресъздаване на вълнуващи случки, недостъпни за общата публика… Виждаме сцената, костюмите, крайния спектакъл, поклоните, но това е един по-узрял етап от живота на едно представление. Аз лично съм силно впечатлена от пътя, който трябва да се извърви преди публиката да се настани удобно по местата си в приказния Народен театър. Подготовката е наистина привлекателна и за мен е безкраен извор на вдъхновение. Подобно е случването и в ателиетата на художниците“, признава художничката.

„Това е и опит да покажа начина си на живот, дано не звучи егоцентрично, но това са нещата, които лично мен ме завладяват. Аз се чувствам прекрасно в компанията на тези хора и за мен е удоволствие да наблюдавам процесите в театъра, които досега са ми били чужди. Изключително интересно е да видиш как се създава една постановка, целият ѝ път. Той от една страна е различен от рисуването на картина, от друга страна двете направления в изкуството адски много си приличат, въпреки различната медия. В ателието си Дари рисува, а след това прави изложба и показва картините си. Спектаклите минават през толкова много етапи на подготовка, различни видове репетиции, и толкова много се променят през годините, в които се играят. Една картина я рисуваш и я показваш в галерията, тя не се променя във времето след това. Докато спектакълът изглежда по един начин по време на репетициите, добива цялост за премиерата и е съвсем различен след десет години, например. Интригуващо е да проследиш биографията на всяка една постановка“, казва Силвия Богоева.

Тя споделя още, че от много малка е в творческите среди и е имала възможност да контактува с едни от най-големите български художници и да черпи с пълни шепи от тяхното изкуство.

„От дете живея с артистите. Всеки ден съм в компания на художници. Когато бях тийнейджър, те бяха доста по-големи от мен. Имах късмета да се запозная с именити български творци, като част от тях към днешна дата вече не са сред нас, но са оставили една дълбока следа в българското изкуство. Моите учители в Националното училище за приложни изкуства бяха хората, които ме докоснаха до тази среда и аз винаги ще им бъда благодарна, защото живият живот на артиста изключително много ме вълнува. Вече съм на 31 години и продължава да ме вълнува. Трудът на всички тези творци, с които съм се сблъскъла в живота си дотук, е безкраен извор на вдъхновение за мен“, признателна е Силвия Богоева за шанса, който ѝ е даден в живота и професията.

Сред протагонистите в произведенията ѝ са популярни български актриси, преподаватели и художници.

„Основните фигури в настоящата изложба са мои близки приятели. Нарисувала съм мои преподаватели, сред които проф. Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева, които аз много обичам и ценя. Изключително съм им благодарна, че ме запалиха по живописта! Толкова години вече ме подкрепят, като студент ме изтърпяха,  а аз не бях лесен студент (смее се)!Много често рисувам Ивайло Мирчев, който е безкрайно интересен и характерен човек. Участва Дари, който е мой добър приятел и колега художник, както и отличен музикант. Участва Красимира, която е моя доста екстравагантна приятелка, с леко скандинавски стил. Актьорите, които намират място в моите картини са Ева Тепавичарова и Параскева Джукелова.  Имам и няколко автопортрета. Моите любимци – кучетата, също са герои в тази изложба, защото около мен винаги има кучета и аз много ги обичам“, разказва още авторката на „Мракът свети“.

Тя признава, че не е навлизала в кой знае какви детайли при рисуването на образите, защото целта ѝ е била друга.

„По-скоро исках да пресъздам конкретната случка, която съм наблюдавала и да предам усещането, което тя е оставила у мен. В тази изложба не съм се стремяла към академичен реализъм. Тук по-важна за мен е случката, отколкото човек да каже – „Ех, извадил си му душата“. Не е търсен този ефект, което не знам дали е грешка, но аз така съм го почувствала и така съм го направила. Реагирам много емоционално и спонтанно спрямо картините си и спрямо живота си изобщо“, подчертава Силвия Богоева.

„Изложбата „Мракът свети“ е много личен опит за изразяване на любовта, която изпитвам към артистите и към техния труд. Заглавието също е плод на тази любов. То е дълбок реверанс към творчеството на Марий Росен и групата „HELP me JONES“, и е взаимствано от техния едноименен албум. Това заглавие много точно напипва моя пулс, защото аз истински вярвам, че „Мракът свети“!

Изложбата на Силвия Богоева  може да бъде видяна до 9 октомври в Арт галерия „Нюанс“ в столицата на ул. „Иван Денкоглу“ No 42.