Не, не „бъркат с тестовете за коронавирус у нас”

Автор: д-р Йордан Стефанов – микробиолог, 6nine.net

В интернет се разпространява коментар на предполагаем лекар, чрез който се всява (за пореден път) паника относно предстоящата пандемия с коронавирус щам COVID-19. В случая аз попадам на препечатана версия в e-vestnik.bg, в която се всява съмнение дали биологичният материал от изследваните хора се съхранява и транспортира правилно. Авторът смята, че транспортирането не е правилно, а това води до фалшиви негативи в резултатите, което предполагаемо обяснява и защо все още не е открит заразен с COVID-19.

Проблемите тук са няколко. Не е ясно дали авторът “д-р Георги Тодоров” е реален човек и лекар. Дори да е такъв, това не го прави компетентен да отхвърля аналитична методика особено, ако никога не е работил пряко в сферата на молекулярната биология и използването на молекулярни техники за диагностика.

Лекарите и лабораторните специалисти всъщност взимат биологичен материал правилно и по адекватен начин, описан и от Световната здравна организация. Това се потвърждава и от самия автор на публикацията. За анализ на горни дихателни пътища се взима натривка с тампон от нос и/или гърло. За анализ на долни дихателни пътища се взима проба от храчка (5).

Данните относно вирусите от семейство Coronaviridae показват, че съхранение при ниски температури, хладилни условия, температури под 4°C запазва напълно вирусите в активна форма и непокътнати продължително време – до 28 дни (1). Вирусите в биологичният материал се запазват.

Според препоръките на СЗО относно транспорта на проби за анализ на COVID-19, подобни условия могат да се постигнат по няколко различни начина.

- Обикновен (мокър) лед. Не се смята за опасен и не е нужно да се обозначава в пратката. Недостатъкът е, че контейнерът и опаковката на пробата трябва да са непропускливи за вода. Самият лед едва ли е удачен вариант за дълъг транспорт.

- Сухият лед се смята за леко опасен, защото паренията му могат да са токсични за хората. Все пак това е въглероден диоксид. Той трябва да бъде обозначен при транспорт. Въпреки това най-често се използва сух лед като охладител. Изискването е той и пробата да са поставени в стиропорен контейнер, който е пропусклив за газове. Ако контейнерът не е пропусклив, теоретично е възможно да се наблюдава експлозия (2).

- Течен азот – също често използван охладител, но предимно за проби, които изискват изключително ниски температури.

Охлаждането на подобен биологичен материал със сух лед е разрешено при транспорт и в САЩ от Центъра за контрол на заболяванията (3).

e-vestnik

По-добри ли са серологичните тестове от генетичните?

Друго абсурдно обвинение към медицинските специалисти е, че използват скъпи генетични (PCR) методи за изследване, вместо достъпни серологични (тестове с антитела). Истината е, че към момента надеждни и широкодостъпни серологични тестове, които да заменят използваната PCR техника, няма. Геномът на COVID-19 бе секвениран (прочетен) много бързо, а в последствие бе създадена и qPCR (генетичната) методика за изследване.  За последно успешен опит за създаване на серологична методика за диагностика бе направен през 17 февруари (4). Установено е, че серологичният метод не може да се използва за диагностика през първите няколко седмици от инфекцията, когато все още няма ясно отчетлив имунен отговор и е възможно да се отчете фалшив негатив.

Генетичните методи (qPCR) се използват по време на самата активна инфекция, когато са налични вирусни частици в тялото. Серологичните техники се препоръчват за определяне дали някой не е боледувал от вируса – в този случай PCR методиките не са ефективни. Много често някои хора се инфектират, изкарват инфекцията безсимптомно, а това може да бъде определено само със серологичен тест, но не и генетичен.

Не вярвайте на всичко, което се пише в интернет. Дори, ако предполагаемият автор има “д-р” пред името.

Цитирани източници:

https://e-vestnik.bg/31900/barkat-s-testovete-za-koronavirus-u-nas-zatova-ne-otkrivat

1) Persistence of coronaviruses on inanimate surfaces and their inactivation with biocidal agents Kampf, G. et al. Journal of Hospital Infection, Volume 0, Issue 0

2) Public Health England. 2020. COVID-19: laboratory investigations and sample requirements for diagnosis. https://www.gov.uk/government/publications/wuhan-novel-coronavirus-guidance-for-clinical-diagnostic-laboratories/laboratory-investigations-and-sample-requirements-for-diagnosing-and-monitoring-wn-cov-infection

3) CDC. 2020. Interim Guidelines for Collecting, Handling, and Testing Clinical Specimens from Persons Under Investigation (PUIs) for Coronavirus Disease 2019 (COVID-19). https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-nCoV/lab/guidelines-clinical-specimens.html

4) Wei Zhang, Rong-Hui Du, Bei Li, Xiao-Shuang Zheng, Xing-Lou Yang, Ben Hu, Yan-Yi Wang, Geng-Fu Xiao, Bing Yan, Zheng-Li Shi & Peng Zhou (2020) Molecular and serological investigation of 2019-nCoV infected patients: implication of multiple shedding routes, Emerging Microbes & Infections, 9:1, 386-389, DOI: 10.1080/22221751.2020.1729071