Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. Няколко въпроса около детската книжка „В като Вагина“

Общество

Няколко въпроса около детската книжка „В като Вагина“

От Фейсбук профила на Ирини Зикидис

Имам няколко въпроса към авторите на детската книжка "В като вагина", финансирана от Български хелзинкски комитет и Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women:

1) Има ли научни доказателства за твърденията, върху които вие смело стъпвате, представяйки ги за неоспорими факти, че не е задължително биологичният пол да съвпада с идентичностния? Моля за официална медицинска литература по темата, особено във връзка с главата „Кой менструира“, където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да поиска да бъде такава;

2) В глава „Феминизъм“ вие цитирате данни на ООН, според които „В света по-малко от 60% от момичетата завършват начално учлище“; „Всяка трета жена е преживяла насилие“, и „Над 750 милиона жени са били омъжени преди 18ия си рожден ден“;

Аз също съм чела внимателно доклада на ООН и мога да бъда доста конкретна със статистиката: „В географско отношение, Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.“

Повтарям - Европа е посочена като най-безопасното място за жените в света. А европейските страни с рязко увеличено насилие спрямо жените през последните години, любопитно съвпадат със страните с най-големи мюсюлмански малцинства.

В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на жената в редица мюсюлмански страни, предвид факта, че на страниците на книгата ви навсякъде е показана забрадена жена, очевидно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните изключително тревожни тенденции:

- В консервативните мюсюлмански страни и региони на планетата, където все още се практикува 'убийство на честта', и където баща, брат или мъж може да заколи жената в семейството, само за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от регионите с други култури. Тоест, абсурдно е да се поставят под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, заклеймен като насилник над жени, не може да стъпи на малкия пръст на насилника, принадлежащ към култура, в която жената официално не се счита за човек;

- Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Има ли връзка между резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции?

- Ако представителите на малцинствата наистина са по-активни в практикуването на насилие над жените, какво правим с онези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, за да защитават правата и културните особености на същите тези малцинства?

- Не означава ли това, че определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, обвинявайки „белия мъж християнин“, без никога да коментират кошмарната участ на жените от малцинствата или в някои мюсюлмански държави?

3) В глава „Насилие“, вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Уви, фактите твърдят, че това е световната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е категорична, че „Българите категорично не оправдават домашно насилие или подчинената роля на жената. 92% са категорични, че мъжът не може да удря жената. 89% не считат, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Сред онези, които подкрепят подчиненост или насилие над жените, личат най-вече представители на малцинствени групи.“

Тоест, ако наистина насилието се практикува най-често сред ромското население, каква е вашата стратегия за преодоляване на този изключително тревожен проблем?

4) В глава „Равенство“ вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и затова е жертва на насилие. Уви, това отново е много, много далеч от истината. Да започнем с това, че българското законодателство гарантира пълна равнопоставеност на жените и мъжете, и ги третира напълно еднакво във всички сфери на регулираните от правото обществени отношения. Те се ползват с еднакви граждански, политически, икономически, социални и културни права.

Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български правен ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика - ако в Европейския Съюз мениджърите жени са 36%, спрямо 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, след като България очевидно се справя чудесно по този критерий, защо давате грешна информация?

Няма да коментирам глава „Мастурбация“ и „Право на аборт“ по простата причина, че не симпатизирам на насърчаването на ранното сексуално узряване сред 5-6 годишни деца.

Тази книга очевидно не цели някаква реална, медицинска и помощна информация в областта на сексуалното образование на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания показват, че е насочена към 4-5-6 годишни деца. Също така от страница 4 става ясно, че тя цели единствено „промяна на нагласите“, а не реална помощ.

Ето защо, ще се спра само на фактологията в тази книга. Ако я сравним с официално публикуваните данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа грешна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това - на умишлена манипулация или обикновено невежество?  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още