Помощник-фармацевтите се обявиха против предложение на МЗ специалността им да бъде премахната от висшите училища

Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) категорично възрази срещу предложения на Министерството на здравеопазването за прекратяване на обучението по специалността „Помощник-фармацевт“ във висшите училища и връщането ѝ в системата на средното образование.

В обръщение до медиите от съсловната организация предупреждават, че понижаването на образователното ниво ще доведе до нормативен, трудов и кадрови хаос във фармацевтичния сектор и няма да реши проблемите с недостига на кадри.

Ето какво посочват те:

Намираме за абсолютно недопустимо и недалновидно утвърдена медицинска професия с огромна обществена значимост да бъде административно деградирана до ниво професионално обучение (ЦПО). Това решение няма да реши нито един системен проблем, а ще предизвика нормативен, трудов и кадрови хаос в целия фармацевтичен сектор. Твърдението, че дейностите на помощник-фармацевта просто „дублират“ тези на магистър-фармацевта, показва непознаване на реалната структура, дейността и нуждите в аптечния сектор. Ние сме незаменима част от екипа на всяка аптека. И така е от десетилетия!

В Европа се наблюдава тенденция за повишаване на образованието, квалификацията и компетенциите на помощник-фармацевтите. Това се потвърждава и от писмото в наша подкрепа получено от Европейската асоциация на аптечните техници, подписано от неговия председател Кристиано Матош, в което деликатно се казва: „ Насърчаваме българските власти да надградят съществуващия модел на професионален бакалавър, да засилят връзката му със съвременната фармацевтична практика и да проучат възможностите за по-нататъшно образователно и професионално развитие, вместо да прехвърлят професията на по-ниско образователно ниво“.

Когато медицината и фармацията стават все по-сложни, обществото очаква по-добре подготвени специалисти, а не по-ниско квалифицирани. Намаляването на  образователното ниво не е реформа, а компромис с качеството и безопасността на фармацевтичните грижи!

През последните 60 години нашата специалност извървя еволюционен път на обучение – от чиракуването, през средно-специално образование, последващи медицински техникуми, полувисши институти, а сега вече и висше колежанско образование, което дава повече знания. Това е в интерес на хората, тъй като помощник-фармацевтите са много добре подготвени и със своите знания са част от екипа в аптеките, и десетилетия доказват своят принос за нормалното и професионално функциониране на аптеките в градове и села.

Към днешна дата, на Годишната асамблея на Европейската асоциация на аптечните техници през 2026 г., проведена в Страсбург, отново се коментираше образоването на аптечните техници и отново образованието на помощник-фармацевтите в България се даде за пример, като тенденция от средно-професионално да се стремят към колежанско образование в областта на фармацията.

От 2012 г. насам в България професията „Помощник-фармацевт“ е трайно и успешно интегрирана в системата на висшето образование, съгласно Закона за висшето образование.

Нашите кадри се обучават в продължение на 3 години (6 семестъра) в медицинските колежи към водещите медицински университети в страната.

Това обучение съответства на Ниво 6 от Европейската квалификационна рамка (ЕКР), носи 180 ECTS кредита и включва над 3800 академични часа интензивна теоретична и практическа подготовка. Такава е и тенденцията за развитие на професията на аптечния техник в Европа.

Категорично възразяваме срещу връщането на тази професия в системата на средните училища!

Без да е проведен диалог по темата със Българската асоциация на помощник-фармацевтите, без анализ и задълбочена аргументация ,това би било пагубна стъпка със сериозни последствия, които очертаваме в следните няколко направления:

1. Заплаха за сигурността и безопасността на пациентите, качеството на здравната и фармацевтична грижа Ролите и отговорностите на фармацевтичните кадри се променят и развиват в рамките на аптечната среда и придобиването и гарантираните от медицинските колежи знания и умения доказано водят до компетентно изпълнение на тези задължения. Помощник-фармацевтите имат подготовка и знания по фармакология, анатомия, физиология, токсикология и законодателство. Средното образование не може да осигури същата дълбочина и области на знание!

Не е в интерес на пациентите дейностите в аптеката да се осъществяват от кадри със средно образование, които да заменят помощник-фармацевтите с висше образование.

Броят на лекарствата, биологичните продукти, медицинските изделия и дигиталните системи непрекъснато нараства. Необходима е висока, а не по-ниска квалификация!

2. Противоречие с европейската тенденция

В повечето европейски държави компетенциите на аптечните техници и помощник-фармацевтите се разширяват, а обучението им се развива към по-високо академично ниво.

Намаляването на образователното ниво би било стъпка назад!

Предложението на МЗ е в пълно противоречие с европейските тенденции и рамката „PharmTech Mobility“!

Като държава членка на Европейския съюз, България трябва да следва процесите на модернизация. Актуалните европейски документи, включително приетата обща образователна рамка „PharmTech Mobility“, категорично насърчават държавите да извеждат обучението на аптечните асистенти от средните училища и да го прехвърлят към висшите колежи и университети.

Държави като Португалия (с 4-годишен бакалавър), Ирландия, Норвегия и наскоро Франция (чрез мащабната си реформа DEUST) вече направиха тази стъпка, осъзнавайки, че дигитализацията и новите роли в аптеките изискват висше образование!

Образованието на помощник-фармацевтите в България се дава за пример. Предложението на МЗ да извърши обратното е прецедент, който ще ни изолира от европейското здравно пространство.

3. Проблемът с географския дефицит и „аптечните пустини“

Националната аптечна карта (НАК) доказа, че десетки български общини са в ситуация на критичен недостиг или пълна липса на аптечно обслужване!

Проблемът с лекарствоснабдяването в малките и отдалечени райони се породи през 2011 г. в резултат на една изключително недалновидна промяна в ЗЛПХМ, който дотогава даваше право на помощник-фармацевтите да разкриват самостоятелно аптека - макар и само в малки населени места. Като се има предвид, че голяма част от тези кадри живееха постоянно в селата по месторабота, така населението реално имаше почти денонощен достъп до необходимите им лекарства.

През 2011 г. се унищожи един модел, доказал в последните 50 години своята ефективност и полза за обществото, без да е ясно какво наложи тези промени и без да се предлага нещо по-добро и по-полезно за нашата национална действителност.

Вече 15 години „берем“ плодовете на тази промяна, търсят се решения, правят се предложения, но без резултат! Проблемът само се задълбочава и води до крайно неблагоприятни резултати!

Цели области са без аптека, появиха се порочни и непрофесионални практики, които крият риск за здравето на населението!

БАПФ счита, че проблемът с недостига на аптеки в определени региони, в това число и денонощни, няма да бъде решен трайно и ефективно само с финансови стимули и държавно финансиране, и без включването на помощник-фармацевтите.

В допълнение- проблема със смутения достъп до лекарство снабдяване на пациентите в проблемните региони няма да бъде решен успешно и професионално чрез помощник- фармацевти, които да са със средно образование.

4. Административен и правен хаос с Директива 2005/36/ЕО

Евентуално сваляне на образованието на ниво средно (Ниво 3 или 4 по ЕКР) ще лиши настоящите студенти и вече завършилите колежани от техните придобити права за професионална мобилност по силата на европейското право. Това ще създаде правен парадокс с действащи дипломи и ще дискредитира българската диплома за висше образование пред европейските регулаторни органи.

5. Професионален престиж

Подобна промяна би имала и значително отражение върху социалния статус на помощник-фармацевтите. Преминаването към средно образование би девалвирало професията, би намалило възможностите за професионално развитие и би подкопало общественото доверие към този ключов здравен специалист.

Преминаването към средно образование би понижило статута на професията, би затруднило привличането на мотивирани млади хора и ще доведе до трайно дестабилизиране на сектора.

Как колегите, които вече са завършили, ще работят занапред, като какви?! Като какви ще работят дипломиралите се през 2026 г. помощник-фармацевти в следващите 40 години?! Никъде по света, не само в Европа, няма аптечна система, която да функционира само с магистър-фармацевти. Никъде. Има двустепенно обслужване, втори ешалон, и това са аптечните техници. И никой в Европа не се притеснява от тях, никой не ги рестриктира, никой не се стреми да ги игнорира, както се случва с помощник-фармацевтите в България.

6. Мобилност в Европа

Обучението в медицинските колежи улеснява съпоставимостта с европейските квалификационни рамки. Намаляването на нивото може да ограничи възможностите за професионална реализация в други държави.

Ако целта на предлаганата „реформа“ е да ни няма или да ни има, но без никакви правомощия, ако някой иска да бършим праха по рафтовете в аптеките - редно е да се знае, че има държави в Европа, където помощник-фармацевтите са със средно образование, но там те имат право да отпускат лекарства по лекарско предписание под контрола на магистър-фармацевт – нещо, за което ние се борим вече много години, с диплома за висше образование!

Има Международен стандарт на професиите, има Хартата за основните права и свободи (ХОПЕС), като пряко приложим акт на ЕС в държавите членки на ЕС, каквато е и България.

От Българската асоциация на помощник-фармацевтите считаме, че когато се правят  промени, те трябва да са компетентно обосновани, съобразени с европейски стандарти, национални традиции, световна практика и тенденции.

Проблемът с кадрите в българското здравеопазване няма да бъде решен чрез изкуствено снижаване на нивото на образованието и превръщането на висшисти в средношколци, и намаляване на броя на „едни“, защото „другите“ са достатъчно.

Във връзка с компетенциите на всяко от Вашите ведомства, настояваме за спешно

преразглеждане на следните критични точки:

- Срив в качеството на образованието: Прехвърлянето на специалността в системата на професионалното образование ще унищожи високия академичен стандарт, поддържан с десетилетия в медицинските колежи към висшите училища;

- Ликвидиране на кариерния път: намаляване, и последващо прекратяване на приема във висшето образование ще лиши хиляди млади хора от правото на достъп до модерно и европейски признато академично обучение в България;

- Административен хаос във висшите училища: Изваждането на тази специалност от медицинските колежи ще доведе до закриване на катедри, съкращаване на висококвалифицирани преподаватели и финансова нестабилност за академичните институции;

- Дискриминация и отнемане на придобити права: Предложеното понижаване на образователния ценз ще създаде опасен прецедент и правен абсурд на пазара на труда, противопоставяйки кадрите с висше образование на тези от средните училища;

- Трудово-правен хаос: Изкуственото преструктуриране ще блокира Националния класификатор на професиите и длъжностите (НКПД), ще доведе до масови конфликти при сключването на трудови договори и ще обезцени труда на действащите специалисти;

- Увеличаване на безработицата и емиграцията: Вместо да реши кадровите проблеми, административният натиск върху професията ще принуди младите специалисти да търсят реализация извън границите на България, където техният ценз се признава;

- Обезлюдяване на по-малките населени места: В десетки общини в България единственият достъп до здравна и фармацевтична грижа се осигурява от аптеки, в които работят именно помощник-фармацевти. Ликвидирането на кадрите ще остави цели региони без лекарства;