„Резиденция Баба“: Топлата къща с баба и дядо, които те очакват с нетърпение

Десислава Витанска

„Резиденция Баба“ е инициатива на „Фабрика за идеи“, която свързва млади хора от градовете с възрастни хора от обезлюдяващи се села. Всяка година инициативата изпраща около 20-на младежи за месец на село, за да научат за историята, традициите и занаятите, които селата съхраняват. За този един месец резидентите използват наученото от предварителното обучение, през което преминават, за да разберат нуждите на общността и започват работа по своя социално-предприемачески проект в помощ на селото домакин.

Милица Джанджова, която е оперативен мениджър във „Фабрика за идеи“, ни разказва повече за инициативата „Резиденция Баба“ и защо е толкова хубаво да живеем на село.

Как се роди идеята за „Резиденция Баба“?

Първоначалната идея за „Резиденция Баба“ се ражда от Янина Танева, която е и основател на сдружение „Фабрика за идеи“. Тя е човек, който си няма собствено село. Чрез етноложки експедиции тя пътува и събира информация за българските села. Престоят ѝ там я кара да установи, че това нещо може да се превърне в една програма за млади хора, които да отиват на село, да живеят в домовете на възрастните.

Така да се създаде едно взаимодействие между едните и другите, за да се учат помежду си. Младежите да помагат на възрастните хора, а възрастните да им предават ценни знания, истории, занаяти. Така през 2015 година първото издание на „Резиденция Баба“ вече е факт - в района на Родопите заминават 20-ина младежи, които прекарват един месец на село.

Какво според Вас е нужно за създаването на „мост“ на взаимодействие и солидарност между младите хора и възрастните?

Преди всичко това, което е нужно е да се създаде една среда на емпатия, в която младите хора да бъдат отворени за свързване. Да се обърне поглед към корените и миналото ни, тъй като това е основата за развитие на бъдещите поколения и за изграждането на едни устойчиви взаимоотношения, които са базирани на учене, взаимно споделяне и създаване на усещане за общност.

При толкова голям процент на обезлюдени села как избирате в кои села да изпратите младите ентусиасти?

Първото нещо, което правим всяка година е заедно с нашите партньори от асоциация за антропология и фолклористика „Онгъл“ да разгледаме проблемите на национално ниво за различните региони на България. След това на базата на възможности за местни партньорства се свързваме с конкретен регион и посредством местни партньори вече се свързваме с конкретните села. Разбира се, преди всичко за нас е важно селото, в което ще бъдем да сме желани и да има реална нужда за подкрепа.

От другата страна са наличието на някакви възможности за развитие и ресурси, т.е. на нас ни е ясно, че в село с петима жители, на място, където няма действащо читалище за нас е невъзможно да направим каквото и да било. След това всички знания, идеи и ресурси, които се съберат по време на самата инициатива да могат да останат в ръцете на местните, те да бъдат овластени. Да им се дадат необходимите знания и умения, за да могат те да развиват мястото, на което живеят. Защото всичко, което правим е за тях – за местните хора.

Желанието ни е „Резиденция Баба“ да се превърне в национална инициатива, да бъде припозната от все повече хора и да бъде един естествен процес, в който села, които имат нужда от подкрепа и хора, които искат да отидат на село и да помагат на възрастните хора да могат да се свързват взаимно и така по органичен начин да се свързват нуждите и ресурсите.

Вие участвали ли сте в „Резиденция Баба“?

Да, моят първи път с „Фабрика за идеи“ започна през 2016 година, когато се записах да участвам в „Резиденция Баба“ в тогавашния Северозападен регион, в село Челопек. След като поживях за месец на село при баба Танче и дядо Васил, които бяха мои домакини, бях силно впечатлена от идеята.

Припознах себе си като човек, който би могъл дългосрочно да работи върху проблема с обезлюдяването по селата. Тогава генерирах своя собствена идея, която е свързана с преподаването на съвременно изкуство на децата от селото и съседните села. Заедно с екип, който формирахме успяхме да осъществим това през лятото на 2017 година. Така по естествен начин станах част от екипа на „Фабрика за идеи“.

Вие имате ли си село или това беше първия Ви по-дълъг престои на село?

Аз съм от хората, които имат село. Израснала съм на село – ваканциите, лятото при баба и дядо. Сякаш половината ми живот е минал на село, въпреки че по-голямата част от съзнателния ми живот е минал в града. Селската работа за мен не е нещо необичайно и ново, но тогава знаех, че мога да дам своя принос на място, което има нужда от подкрепа. От друга страна ми беше много интересно да науча някой занаят, историята на селото. За мен беше интересно да изследвам разликите между две различни села, тъй като аз съм израснала в село от шопския регион.

След като преминах през програмата на „Резиденция Баба“ придобих повече любознателност към моето село. Оттогава се интересувам повече от корените си, връщам се все по-често да помагам на моята баба на село с домакинската и градинската работа. От миналото лято вече почти си живея на село. Имам си градинка и съм много по-близо до селския начин на живот и се чувствам много по-щастлива.

Кое беше най-вълнуващото нещо, което научи, когато беше на село чрез „Резиденция Баба“?

За мен най-вълнуващото и емоционално нещо беше общуването с хората. Това да се прибереш в края на деня вкъщи и да те посрещне топла къща с баба и дядо, които те очакват с нетърпение. Сядате на масата, почвате да си споделяте на кой как е минал деня. Някак си тези разговори бяха най-докосващото нещо.

Разбира се, много практични неща научих – като това да вадя картофи, да бродирам. Научих някои песни и танци от региона на Северозапада. Това е едно универсално знание, което аз нося и до ден днешен със себе си. Много често се връщам там и когато имам нужда от такова естествено общуване знам, че моите баба и дядо в село Челопек винаги са там и ме чакат с отворени обятия.

Най-ценното е, наистина това, че се учим да общуваме с другите, да бъдем търпеливи, да влизаме в обувките на другия, да усетим нуждите на хората. В днешно време общуването е станало много по-посредствено. Хората не отделяме време един на друг и онлайн средата, в която живеем ни прави по-откъснати и отчуждени. Затова за мен е важно да имам жив контакт с хората около мен.

Какво е нужно, за да откажем хората да си тръгват от селата и да ги накараме да се върнат?

Истината е, че хората, с които се срещаме от селата харесват мястото, на което са се родили и живеят. Харесва им качеството на живот, природата, но това, което им липсва, за да останат, е наличието на работа и условия за труд. Също липсва достъпа до здравни услуги и развлечения. Създаването на работни условия, медицински центрове, училища и читалища, това са неща, с които няма как да се справим.

Може би това е отговорност и на нас хората, но и на държавата преди всичко. За създаването на развлечения имаме ресурса да работим и да подобрим условията в селата. Селата трябва да се превърнат в културни средища, в които човек спокойно може да живее. Селата трябва да бъдат отворени, а не изолирани, да имат много по-добри транспортни връзки с града, така че хората да се чувстват спокойни. Селата трябва да са място, на което хората избират да живеят. Вярвам, че ако бъдем по-често на село и работим със земята, прекарваме повече време свързани с природата, животът ни ще бъде по-щастлив и по-качествен.