След повече от 1000 години България посреща тленните останки на цар Самуил

Повече от хиляда години след смъртта на цар Самуил България посреща тленните останки на един от най-прочутите си средновековни владетели. На 3 октомври те ще бъдат официално предадени на българската държава в Солун, след което ще бъдат транспортирани до София с военно-транспортен самолет „Спартан“.

Церемонията започва в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на българския министър-председател Румен Радев и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

След предаването им тленните останки на цар Самуил ще отпътуват към България.

При навлизането в българското въздушно пространство военно-транспортният самолет „Спартан“ ще бъде прехванат и ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16.

Около 12:30 часа формацията ще прелети над площад „Княз Александър I“ в София. След кацането на „Спартан“-а изтребителите ще извършат второ прелитане над площада.

От летище „Васил Левски“ – София тленните останки на царя ще бъдат пренесени от Българската армия до центъра на столицата.

Там ще се проведе държавната церемония „България посреща цар Самуил“. Министър-председателят Румен Радев ще произнесе слово, а при изпълнението на националния химн ще отекнат 21 артилерийски салюта.

След официалната церемония ще започне шествие до църквата „Света София“. Там гражданите ще могат да отдадат почит пред тленните останки на владетеля и ще бъде отслужен трисагий.

Самуил управлява като цар от 997 до 1014 г. и остава една от най-значимите фигури от последните десетилетия на Първото българско царство. Роден е около 950–960 г. и е най-малкият син на комит Никола и Рипсимия. Негови братя са Давид, Мойсей и Арон. 

След смъртта на цар Петър Самуил управлява заедно с братята си, а след смъртта на Давид и Мойсей постепенно застава начело на българската държава. През 977 г. признава Роман, сина на цар Петър, за законен български цар и става негов пръв пълководец.  

Една от най-големите му военни победи идва на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато командваната от него българска армия разгромява войските на византийския император Василий II. Победата укрепва позицията на Самуил като водач на българите. 

След смъртта на цар Роман през 997 г. Самуил е избран за цар. Управлението му преминава под знака на продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. 

Най-трагичната страница от управлението му е свързана с битката при Ключ през 1014 г. Българската армия изгражда отбранителна преграда между Беласица и Огражден, но византийските войски успяват да я заобиколят и нападат българите в гръб. Според предоставения исторически материал около 14 000 пленени български войници са ослепени по нареждане на Василий II.    

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. Според историческия разказ смъртта му настъпва след сърдечен удар при вида на ослепените му войници.    

Особено забележителна е историята на неговия гроб. Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Те са открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро в Гърция от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос. Оттогава останките се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун.     

Островът има особено място в историята на Самуилова България. Според предоставения материал той се превръща в любима резиденция на цар Самуил, който изгражда там своите дворци, а храмът на острова става катедрала на българския патриарх. Там е погребан и синът на Самуил – цар Гаврил Радомир.     

През 2014 г., по повод 1000 години от смъртта на владетеля, тленните му останки за първи път са изложени за поклонение по молба на българската държава. На 6 октомври същата година в Солун пред тях се покланя тогавашният президент Росен Плевнелиев.    

Десетилетия наред въпросът за връщането на останките на цар Самуил в България периодично е поставян от историци, археолози и българските институции.    

До решаващия момент се стига на 29 септември 2026 г., когато министър-председателят Румен Радев съобщава за постигнато споразумение след интензивни преговори между България и Гърция.

Същия ден в Атина министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони подписват меморандум за взаимно предоставяне на реликви с историческа стойност. Съгласно договореното Гърция получава обратно 48 църковни ценности, произхождащи от манастира „Света Богородица Икосифиниса“, манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Серес и Светата митрополия на Серес и Нигрита. Реликвите са били пренесени в София през 1917 г. по време на Първата световна война и са били изложени или съхранявани в Националния исторически музей.     

Така на 3 октомври, повече от хилядолетие след смъртта му, тленните останки на цар Самуил ще бъдат предадени на България.