Според "Галъп" българите искат 3-ти март за национален празник

Промяната на националния празник  - от 3 март на 24 май - не среща почти никаква подкрепа. Това показват данни от изследване на "Галъп интернешънъл".

69,3% приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% - с 6 септември, а 1,4% - с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.

Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан". Изследването е проведено чрез интервю "лице в лице" с таблети в периода 3-11 август сред 807 пълнолетни българи.

Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават трети март, а 10,7% назовават двадесет и четвърти май. 48% са в „средната“ опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.

Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и "Демократична България", но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати. Последното се доказва и в директното питане от типа "оставяме или променяме датата и с коя друга".

Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи. Все пак, отличават се няколко обществени инстинкта: попътен вятър за съдебните промени, противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи, както и липса на разбиране по отношение на промяната на националния празник или по отношение на идеи като утвърждаване на възможността за двойно гражданство в пасивното избирателно право.

61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап „за“, 14,8% са към момента „против“. Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „за“ да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са „против“. Останалите не могат да формират мнение.

Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват – личи объркване и по-скоро неохота. Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан". Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.