Наръчник за родители: Училищен тормоз

Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено. Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от много възрастни хора, които са обучени да се грижат за него. Но в ежедневието често пъти се случва едни и същи подрастващи системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят.

Училищният тормоз се изразява в обиди, измисляне на прякори, блъскане, удряне вземане на пари, отправяне на заплахи за саморазправа, в случай че някой разбере за това и др.

• За да не се превръща детето Ви в обект на тормоз в училище:

• стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора -това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си;

• учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите;

• предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм;

• помислете, дали облеклото и прическата на детето Ви или поведението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца;

• помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано.

• окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита - тези занимания ще допринесат за самочувствието и самоуважението, от които се нуждае.

• насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятелски настроените ученици от неговия клас.

• помогнете на вашето дете да срещне нови приятели извън училище.

• научете детето, как да търси помощ от възрастен;

• обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване а решимост да се справи с тормоза.

• ако Вие или Вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ.

• Как да разберете, че детето Ви е тормозено?

• Вашето дете се прибира вкъщи със скъсани повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи;

• Има необясними синини, натъртвания, охлузвания;

• Прекарва само времето в училище и извън него, няма приятели;.

• Изглежда уплашено, когато отива или се прибира от училище и с нежелание отива на училище;

• Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище;

• Губи интерес към училищни мероприятия и успехът му се понижава;

• Изглежда тъжно, депресирано или разплакано, когато се прибира след училище;

• Често има главоболия, болки в стомаха или други здравословни проблеми;

• Намира си оправдания, за да отсъства или отсъства от училище;

• Страда от безсъние или сънува кошмари;

• Губи апетит или не се храни;

• Изглежда неспокойно и страда от ниско самочувствие.

Ако детето Ви показва някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали има нещо в училище, което го тревожи. Информирайте се:

• има ли приятели в училище и кои са те;

• има ли съученици, с които взаимно не се харесват и защо;

• изолират ли го от игри или групови

дейности;

Мерки, които трябва да предприемате, ако детето Ви е обект на тормоз в училище:

• проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо и говорете с класния ръководител, педагогическия съветник или директора на учебното заведение; споделете с тях вашите притеснения и поискайте професионален съвет;

• за да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или педагогическия съветник;

• съобщете им фактите, които знаете;

• не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози Вашето дете; оставете училищното ръководство да направи това;

• разговаряйте често с детето си и класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е спрял.

Съвети:

• никога не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави че не го забелязва;

• не обвинявайте детето за тормоза - не допускайте, че то е направило нещо, за да си „заслужи” тормоза;

• дайте му възможност да говори за своите преживявания свързани с тормоза; запомнете и дори запишете какво то споделя с Вас;

• бъдете емпатични, съчувствайте му и не пропускайте да го поздравите за куража да сподели с Вас за случващото се;

• ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте;

• не забравяйте, че то трудно ще се справи без Вашата помощ;

• контролирайте емоциите си; погледнете отстрани ситуацията и обмислете заедно внимателно стъпките за справяне с проблема;

• не насърчавайте детето си да отмъщава на тормозещите го; убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема, дори е възможно да стане по-лошо - детето може да бъде обвинено в агресивно поведение.