Депутатите приеха на първо четене бюджета на ДОО за 2023 г.

Народните представители приеха на първо четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това стана с гласовете на 115 депутати.  

От БСП се обявиха против предложения бюджет, защото според тях той "не е социален". Георги Гьоков от БСП коментира, че при приходите единственото, което прави впечатление, е увеличената минимална работна заплата, но останалите неща не са социални, а при разходните параметри от БСП не виждат значителни промени. "Между първо и второ четене ще внесем нашите предложения. Ще посочим откъде ще бъдат финансирани нашите политики", добави Гьоков.

Деница Сачева от ГЕРБ посочи, че предложеният законопроект се очаква да действа от 1 август до края на годината, и по тази причина той не е амбициозен. Тя коментира, че ще подкрепят този бюджет, а по думите й в момента се предвиждат 19 млрд. лв за пенсии. "Ние сме против да се обвързват социални плащания с МРЗ, защото това може да доведе до това МРЗ да не може да нараства с темповете, с които трябва. В бюджета на ДОО не се залагат средствата за НОИ", добави Сачева и уточни, че заплатата във ведомството е около 1000 лв. Сачева обяви, че между първо и второ четене ще предложат увеличение на заплатите на работещите в НОИ.

Севим Али от ДПС каза, че няма да подкрепят законопроекта на първо четене. Той попита за каква финансова стабилност се говори във ведомството при положение, че трансферите от държавния бюджет към бюджета на ДОО стават все по-големи. "Призовавам да помислим преди да гласуваме, като говорим за най-уязвимите хора. ДПС на първо четене ще се въздържим като си запазваме правото между първо и второ четене да внесем нашите предложения", каза още той.

Георги Георгиев от „Възраждане“ определи бюджета като „неадекватен“. Той коментира, че „явно управляващото мнозинство вече ще предлага едно голямо „няма нищо“. „Увеличението на МРЗ ще се случи благодарение на решението на 48-то Народно събрание, когато всички депутати приеха тогава. Това не е нова политика. Сега ни предлагат Бюджет 2022 в ДОО“, смята Георгиев. Той посочи, че парламентарната му група ще се въздържи при гласуването и ще направи предложения между първо и второ четене.

Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ напомни, че е имало кратко време за подготвяне на бюджета на ДОО. „Ще подкрепим законопроекта, защото той продължава политиките, заложени в бюджет 2022 г.“, каза той. Арабаджиев коментира, че вижда критика от колегите си, че дефицитът в системата се увеличава, но според него „няма нищо такова“. „Няма да има допълнително нарастване на дефицита“, категоричен е той. Арабаджиев напомни, че сред политиките, които са въведени и които се следват в момента, са увеличеното ниво на пенсиите, минималната работна заплата и т.н.

Красимир Вълчев от ГЕРБ репликира и каза, че половината от пенсиите се плащат от данъци. „Тези 10 млрд. лв. ги взимаме от другите сектори. Последните 1-2 години бюджетната ни политика се промени от разходи за развитие към друго разпределение“, уточни той.

На първо четене в частта по приходите депутатите приеха минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се запази на 710 лв. от 1 януари 2023 г. и да се увеличи на 780 лв. от 1 август 2023 г., както и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица да се запази в размер на 3 400 лв. Народните представители приеха общата сума на приходите и трансферите за 2023 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване да е в размер на 21 801,4 млн. лв. или с 3 553,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.

В частта по разходите депутатите приеха да се повишат изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд, да се увеличи с 12% и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по Кодекса за социално осигуряване от 467,0 лв. на 523,04 лв. месечно, както и да се увеличи размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.

Народните представители приеха да се увеличи максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ от 1775 лв. на 1950 лв., да се запази максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 2022 г. - 3400лв.; да се запази минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 18,00 лв. и максималният дневен размер – 85,71 лв.; да се запази размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв., както и да се запази периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.