Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. ЕРП-та искат държавна политика за развитието на електроенергийните мрежи

Парите

ЕРП-та искат държавна политика за развитието на електроенергийните мрежи

ЕРП-та искат държавна политика за развитието на електроенергийните мрежи - Tribune.bg

Трябва да има държавна политика за развитието на електроенергийните мрежи, настояха представителите на електроразпределителните дружества у нас /ЕРП/ на кръгла маса „Развитие на европейски и национални енергийни мрежи“. Според Калина Трифонова от ЕВН това ще даде насока на бизнеса в кои райони страната ни ще развива производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ и така дружествата наистина ще отсеят спекулативните заявки.

„Най-много заявки има там, където има най-малко потребление, както и където мрежата е най-слабо развита. Имаме дълги въздушни линии, които покриват стандарта за качество на услугата за потребителите. Заявките за присъединяване на фотоволтаици, обаче, са за тези райони, в които сечението на мрежата е най-малко и тя не може да поеме голямо натоварване. Ако пренебрегнем това, то напрежението при абонатите „ще играе“ и ще има сътресение по мрежата“, изтъкна Трифонова.

„След като искаш да изградиш ВЕИ, но не го направиш, а възпрепятстваш останалите след теб, ще си заплатиш за това удоволствие. Не може един да блокира мрежата с идеята, че в един момент ще продаде този проект“, добави Трифонова. Тя припомни, че има случаи, в които операторът на мрежата - Електроенергийният системен оператор /ЕСО/, е изключвал захранването на абонатите.

В подкрепа главният изпълнителен директор на групата „Еврохолд“ Карел Крал уточни, че само 10% от заявките за присъединяване на фотоволтаици са реално изградени, а останалите не е ясно дали ще се строят, но дружествата са длъжни да резервират мощност и за тяхното присъединяване.

„Осем пъти се увеличиха заявките за присъединяване на фотоволтаици, а срокът за това намаля от 24 на 15 дни. Не е ясно как ще се финансира услугата. Единият вариант е чрез увеличение на цената й. Ежегодно дружеството ни инвестира в това направление 100млн.лв. Два пъти повече средства ще трябват сега. Очаквахме и средства по Плана за възстановяване и устойчивост, но там освен за батерии, няма средства за развитие на ВЕИ за ЕРП-тата. Мрежата не може да поеме натиска“, категоричен бе Карел Крал.

Анжела Тонева, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЕНЕРГО-ПРО Варна, посочи, че за последната година при тях има 209 процента увеличение на заявления за присъединяване на ВЕИ мощности, основно фотоволтаици. Според нея оттук-нататък присъединяването на нови ВЕИ мощности ще доведе до дисбаланс в мрежата.

„При тази ситуация, с това законодателство, всички потребители ще платят тази цена“, допълни Тонева. Според нея това ще доведе до увеличение на мрежовите тарифи. 

„На нашата територия потреблението е почти никакво, но за сметка на това има страшно много заявки за присъединяване към мрежата“, коментира Тонева. В дискусията се включи и председателят на КЕВР Иван Иванов.

„За всяко 1 евро, инвестирано в нови ВЕИ мощности, трябва да се предвижда 1 евро за развитие на мрежите“, смята председателят на енергийния регулатор.

По думите му понастоящем този разговор е труден, защото войната в Украйна предизвика сериозни промени в плановете на европейската енергетика.

„Европа е сравнително бедна на фосилни енергоизточници - въглища, петрол и газ. Това я прави силно уязвима в случаите, когато външните доставки на тези суровини биват ограничавани и дори прекъсвани. Общо е убеждението на Европейската комисия и страните от ЕС, че стабилната алтернатива на фосилните източници е възобновяемата енергия. Това заключение доведе до рязко ускоряване на производството на електроенергия от ВЕИ. Допълнителен стимул за тяхното развитие се явява и изискването за намаляване на емисиите въглероден диоксид с 40 процента до 2030 г.“, изтъкна Иванов.

Той напомни, че европейската тенденция влияе и на развитието на българската енергетика, като в периода от 2022 до 2030 г. се предвижда изграждане на 759 мегавата вятърна енергия (увеличение 3,4 пъти) и 2894 мегавата соларна енергия - увеличение с 2,5 пъти спрямо сегашните инсталирани мощности.

„Затова трябва да се развият мрежите. До момента постъпилите заявления за присъединяване на ВЕИ мощности в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) надхвърлят 33 000 мегавата и продължават да растат“, отбеляза председателят на КЕВР. Според него мрежите трябва да бъдат реорганизирани за управление на товарите, а относно присъединяването на големия брой нови ВЕИ мощности е необходимо да се направи по-добро планиране. 


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети