Еврото отслабна до 17-месечно дъно заради френския дълг

По-слабата европейска валута създава нов натиск върху цените на вносните суровини и горива, които се търгуват в долари. На фона на опасенията за френския дълг и риска финансовото напрежение да обхване и други държави от еврозоната, еврото слезе под 1,12 долара — най-ниското му равнище от май 2025 г. Обявените предсрочни избори в Испания допълнително засилиха политическата несигурност. Реакцията на пазарите не бе еднозначна - френският CAC 40 се понижи с около 1%, докато испанският IBEX 35 нарасна с приблизително 0,5%.

Валутният стратег на UniCredit Роберто Миалич, цитиран от „Гардиан“, не изключва връщане на еврото към 1,10 долара в краткосрочен план. Според него политическото напрежение във Франция и Испания и опасенията от разпространяване на проблемите на облигационния пазар продължават да тежат върху единната валута.

В 5 октомври, единната валута поевтиня с до 0,8% спрямо долара. Спадът продължава след четири последователни седмици на загуби, като инвеститорите следят способността на Франция да ограничи бюджетния си дефицит и да овладее нарастващите разходи за финансиране.

Данни на френския статистически институт INSEE показват, че държавният дълг е достигнал 3,5955 трилиона евро, или 119% от брутния вътрешен продукт, в края на второто тримесечие на 2026 г. Само за три месеца той е нараснал с 59,6 млрд. евро. През първото тримесечие съотношението дълг към БВП е било 117,5%.

Това усложнява решенията на Европейската централна банка. По-високите лихви могат да ограничат инфлацията, но същевременно увеличават тежестта на държавното финансиране. Рикардо Амаро, водещ икономист за еврозоната в Oxford Economics, предупреждава, че допълнително затягане на политиката би могло да засили напрежението върху френските облигации.

Натискът върху френските държавни облигации се засили през последната седмица. Доходността по десетгодишните книжа достигна около 5%, преди да отстъпи частично. Разликата спрямо доходността на германските облигации се разшири до равнища, наблюдавани за последно по време на дълговата криза в еврозоната. Правителството на премиера Себастиен Льокорню се опитва да успокои пазарите с план за икономии от 54 млрд. евро. Целта е бюджетният дефицит да бъде намален от очакваните 5,5% от БВП тази година до 5% през 2027 г. Според премиера без мерки той може да достигне 6,5%.

Планът предвижда ограничения върху пенсионните разходи и бюджетите на държавните ведомства, като отбраната е изключена. Мерките срещат силна политическа и обществена съпротива на фона на стачки и протести. Липсата на устойчиво парламентарно мнозинство и предстоящите президентски избори през 2027 г. засилват съмненията дали правителството ще успее да изпълни бюджетните си намерения. Инвеститорите следят и подкрепата за „Национален сбор“, както и възможните промени в икономическата политика след вота.

Рикардо Амаро, цитиран от „Дойче веле“, смята, че по-продължителното отслабване на еврото е свързано и с преоценката на очакванията за лихвената политика на американския Федерален резерв. Последните разпродажби обаче са предизвикани особено силно от опасенията за френските публични финанси.

По-слабото евро може да усили инфлационния натиск в Европа. Когато петролът или друга суровина се купуват в долари, за същото количество са необходими повече евро при по-нисък валутен курс. Това увеличава разходите на вносителите и създава предпоставки за поскъпване на горива, транспорт и производство.

Ефектът върху крайните цени зависи и от движението на самите суровини, договорите и валутното обезпечаване на компаниите. Спадът на еврото обаче идва в момент, когато войната в Близкия изток вече поддържа висок натиск върху енергийните разходи.