Финансови и политическите интереси се обслужват от дерогацията на „Лукойл“

Сладка сделка: Българското правителство трябва да отмени дерогацията в Регламент (ЕС) № 833/2014 на ЕС, която позволява на България да продължи да внася руски суров петрол до края на 2024 г. Рафинерията Нефтохим, собственост на „Лукойл“, може да работи нормално без обработка на руски петрол. Страната може да получава доставки на суров петрол и други суровини от неруски източници. Може също да получи рафинирани продукти, ако са необходими. Дерогацията не е понижила значително цените, както твърдяха нейните поддръжници, или е довела до по-високи приходи от корпоративен данък. Вместо това „Лукойл“ генерира най-малко $2,4 милиарда излишни печалби през 2022 г. на фона на рязката отстъпка, която получава при закупуване на руски суров петрол (между $20 за барел през 2022 г. до около $15 за барел през 2023 г.). Доставките на гориво за украинската армия са намалели в сравнение с началото на войната, а печалбите са пренасочени, за да продължат да поддържат военния сандък на Кремъл, съобщава financialtribune.bg.

Троянски кон: Български правителства лъжливо твърдяха, че без дерогацията рафинерията няма да може да работи и страната няма да има адекватни доставки на рафинирани продукти. (Същата мантра беше разгърната от пропагандистите на Кремъл и местните активисти по време на приватизацията на рафинерията преди повече от 20 години, за да се гарантира, че целта й е в руски ръце и по-ниска цена). Финансовите и политическите интереси, обслужвани от тази дерогация, не са тези на българските потребители, а по-скоро тези на „Лукойл“ и Кремъл. За всеки барел, обработен в Нефтохим, „Лукойл“ удвоява нетния марж на кладенеца в сравнение с обикновения износ на Уралс, което се изразява в значителна пряка финансова помощ за руското правителство и за „Лукойл“.

Пазарите на петрол и рафинирани продукти и услуги в България са монополни, осигуряващи десетилетия на огромни ренти и нарастваща корупция и завладяване на държавата. Тези злонамерени практики никога няма да бъдат решени без диверсификация на доставките на суров петрол и стриктно прилагане на правилата за достъп до отворена инфраструктура, особено достъп до съхранение на рафинирани продукти и пристанищни услуги, за всички страни, ангажирани в търговията с рафинирани продукти.

Има политически импулс: Първата стъпка беше прекратяването на концесионния договор с „Лукойл“ за експлоатацията на петролния терминал „Росенец“. Това би помогнало на България да гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и би гарантирало правилното отчитане на приходите от ДДС и акцизи, жизненоважни за фискалната сигурност.

Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго ще бъде втората стъпка в лишаването на „Лукойл“, а оттам и на Кремъл, от допълнителните печалби за финансиране на военните му усилия в Украйна. Подкрепата за външен одит и искането на конкретен график и инвестиционни ангажименти от „Лукойл“ за справяне с предполагаемите технически пречки за използването на неруски суров петрол би било мощен лост за налагане на ранно прекратяване на дерогациите. 

Ако руската компания не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от „Лукойл“, под държавен контрол чрез „златната“ акция, която страната има в компанията, което й позволява да влияние върху стратегически решения като структурата на доставките на петрол. И Германия, и Италия показаха, че могат да принудят руските собственици на техните големи рафинерии в рамките на по-малко от 6 месеца да спазват санкциите на ЕС, като ги поставят под специален контрол. 

И накрая, без стимула да внася руски петрол на намалени цени и да го използва за извличане на монополни печалби, „Лукойл“, както беше в случая с неговата рафинерия в Сицилия, вероятно ще се стреми да се освободи от своите активи. „Лукойл“ обмисля продажбата на компаниите си в Румъния, Молдова и България от години, но доходоносният му пазарен дял в региона оправдава продължаването на дейността му. 

Защо има значение: България отдавна е една от най-уязвимите страни в Европа за руското икономическо и политическо влияние. „Лукойл“ помогна за утвърждаването на мощни мрежи за завладяване на държавата, влияещи върху стратегически решения като забраната за проучване на шистов газ, ускоряването на проекта за АЕЦ „Белене“ и финансирането на проруски политически партии и медии. При този политически контекст няма икономически или дори технически причини България да запази дерогацията от петролното ембарго на ЕС, което възпрепятства процеса на стратегическо отделяне от Русия в енергийния сектор.