Шефът на КЕВР: Мораториумът ще доведе до финансов колапс електроразпределителните дружества, облагодетелствани са производителите от ВЕИ

„Мораториумът бе приет по време, когато КЕВР провеждаше процедура за ново ценово решение за цените на електрическата и на топлинната енергия, което да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В деня, когато се провеждаше обществено обсъждане на нашето решение, премиерът Кирил Петков напълно неоснователно ни обвини, че “КЕВР извършва провокация и си играе игрички в деня на встъпване в длъжност на новото правителство”. По-късно добави, че е трябвало да изчакаме поне една седмица, за да бъдат назначени и заместник-министрите“, заяви председателят на КЕВР Иван Иванов пред „24 часа“.  

 По думите му, ако Кирил Петков е бил достатъчно информиран е щял да знае, че КЕВР е започнала процедурата по ценовото решение още в средата на ноември месец. Това включва изготвяне на доклад от работна група, приемането му от комисията, провеждане на открити заседания и обществени обсъждания, за да се стигне до приемане на решение на 1 януари 2022 г. Иванов уточни, че между отделните етапи има нормативно определени периоди, чието спазване е задължително. В противен случай решенията на КЕВР падат в съда. Така че датите на заседанията са били определени далеч преди да се проведат преговорите за бъдещото управление.

„Абсурдно е да се твърди, че те са избрани с цел да се извърши провокация спрямо новото управление на страната. Колкото за самия мораториум, с въвеждането му се отнемат за три месеца и половина правата на КЕВР да определя цените на енергоносителите на регулиран пазар. Това е в пълно противоречие както с европейското законодателство, така и с европейската практика“, допълва Иванов.

Той е категоричен, че през последните 6 години, откакто Законът за енергетиката гарантира независимост на регулатора, не е имало случай на подобна брутална намеса в дейността на КЕВР.

„Това не изчерпва неоснователните и тенденциозни обвинения към регулатора. Министърът на финансите ни упрекна, че не сме приели обещаните нормативни промени. Това не е вярно. Комисията прие предвидените промени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за работа на организиран борсов пазар, а с промени в методиката за доставчик от последна инстанция се намали цената на енергията, която той доставя с 15-30 лв. за мвтч“, казва още Иванов.

На въпрос за последиците от мораториума, Иванов е на мнение, че първата е създаване на неравнопоставеност между различните групи потребители. Тези, които използват електрическа и топлинна енергия, са привилегировани пред тези, които се отопляват с природен газ и пелети. В това число и хората по селата, които се отопляват на дърва, а цените за тях никой не ги задържа. 

„Мораториумът поставя в тежко положение Електроенергийния системен оператор. Той ще продължава да купува електроенергия от борсата за покриване на технологичните си загуби на цена 3-4 пъти по-висока от действащата в момента прогнозна пазарна цена, по която ЕСО калкулира енергията в сметките на своите клиенти. Подобно е положението и при трите електроразпределителни дружества“, допълва Иванов.  

Той е на мнение, че четирите дружества ще натрупат общо загуби от порядъка на 350 млн. лева за срока на мораториума. Ако не бъдат покрити, дружествата ще изпаднат във финансов колапс.

„Още по-тежко е положението на топлофикационните дружества. Цената на топлинната енергия за потребителите остава непроменена, но цените на природния газ и на въглеродните емисии продължават бързо да растат. Природният газ формира 71% от цената на парното, а емисиите – 18%. Това означава, че 89% от цената на парното се повишава без компенсиране“, казва още председателят на КЕВР.

Той е на мнение, че  последствията от мораториума ще станат видими следващите месеци. „Ще разгледам няколко различия между подхода на КЕВР и този на правителството. Ние успяхме да намалим повишението на цената на тока за бита и парното чрез преструктуриране на финансовия ресурс от енергийния сектор, без да посягаме на нито един лев от държавния бюджет. В плана на правителството се използват значителни средства от бюджета. Ако кабинетът отказва да намали ДДС, правилното решение е да се оставят свитите повишения на цената, а чрез социалното министерство да се въведе компенсиране на енергийно уязвимите потребители“, допълва още той. 

Запитан какво ще се случи след 1 април, Иванов споделя, че замразяването на цените за три и половина месеца трябва да бъде отчетено в следващото ценово решение и съществува реален риск тогава повишението да бъде значително по-голямо.  

„Ако към 1 март 2022 г. бъде потвърден срокът на мораториума – 31 март, регулаторът трябва да се произнесе с ново решение на 1 април. Още е прекалено рано да се дават прогнозни стойности за цените. Яснота ще има едва в средата на март“, казва Иванов.  

Той е категоричев, че замразяването на цените и произтичащите от това финансови проблеми на засегнатите дружества ще доведат до голяма междуфирмена задлъжнялост – ситуация, която ни е позната от 2013-2014 г.

Иванов допълва, че ако КЕВР не са приложили пакет от допълнителни регулаторни мерки, цената на тока за битовите потребители трябваше да се увеличи с 64%. Чрез използване на 1 млрд. лв. от повишените приходи във фонд „Сигурност на енергийната система“ КЕВР успя да намали увеличението до 11,5%. Ако беше прието предложението ни за намаляване на ДДС върху енергоносителите от 20 на 10%, то увеличението на тока за хората щеше да бъде 1-2%.

„Предложението ни за временно намаляване на ДДС за енергоносителите за 3-4 месеца почива на ясна логика: няма да има негативен ефект върху бюджета, тъй като през последните четири месеца на 2021 г. постъпленията от ДДС на енергоносителите рязко се увеличиха поради няколкократното нарастване на цената. От друга страна, тази мярка е насочена целево за битовите потребители, защото при бизнес потребителите се прилага система за възстановяване на ДДС и размерът на данъка не ги засяга пряко“, казва Иванов.  

Съществуващите данни за цените на природния газ и емисиите са предполагали увеличение на цената на топлинната енергия с 50%. КЕВР, в рамките на своите правомощия е успяла да сведе повишението до 13% средно за страната. Единствено за “Топлофикация София” остана високо – 29%. Намалението на ДДС на 10% би направило минимално повишението на цената на парното отопление в страната, а за “Топлофикация София” - около 20%.

„Безспорно битовите потребители ще се възползват от непроменените цени на електроенергията, топлинната енергия и ВиК услугите. Уви, следващото ценово решение - от 1 април 2022 година, ще доведе до още по-рязко увеличение на тези цени поради тримесечното им изкуствено задържане“, допълва Иванов.  

Той е категоричен, че мораториумът облагодетелства производителите на електроенергия от възобновяеми източници – слънце, вятър, вода и биомаса. „Те за всеки произведен мегаватчас ползват премия, която се определя като разлика между тяхната преференциална цена и прогнозната пазарна цена съгласно решение на КЕВР. От 1 юли 2021 г. тази прогнозна цена е около 119 лв. за мегаватчас, което определя размера на премиите за ВЕИ производителите от порядъка на няколкостотин лева. В проекта на новото ценово решение КЕВР измени прогнозната пазарна цена от 119 на 293 лв. По такъв начин рязко биха се намалили премиите за ВЕИ, като за голяма част от тях тя се свеждаше до нула. Това не означава, че тези производители биха работили на загуба, защото реализацията на свободния пазар им осигурява приходи над 300 лв. за мвтч. Нашето решение единствено ги лишаваше от премията, която би представлявала свръхпечалба. КЕВР предвиждаше да насочи спестените средства към битовите потребители за понижаване на цената на тока за тях. Касае се за 350 млн. лв. на година, или над 100 млн. лв. за първото тримесечие“, допълва още Иванов.  

По отношение на изтеклия му мандат, председателят на КЕВР припомня, че три парламента не са успели да изберат негов заместник. Той самият е декларирал, че няма да се кандидатира отново и се надява, че през идната година се надява да бъде избран нов председател, който да е компетентен, почтен и принципен. До тогава КЕВР ще продължи да работи като независим и уважаван национален регулатор.