Въпреки обещанията: България внася по-скъп втечнен природен газ

Обещанията на Петков за евтин газ се разбиха при срещата с действителността. България внася скъп втечнен природен газ, въпреки уверенията на правителството на Кирил Петков, предаде на БГНЕС.

Проверка на медията показва, че цената на втечнения природен газ от САЩ за юни до българската граница е 87,482 долара/мегаватчас или 82,69 евро за мегаватчас.

В същото време цената на газа по формулата от договора на „Булгаргаз“ с „Газпром Експорт“ за месец юни 2022 г. е 74,16 евро/мегаватчас.

Това означава, че втечненият природен газ пристига в страната с 8,53 евро/мегаватчас по-скъпо или с 11,50% по-скъпо от газа от „Газпром“ за месец юни.

Тези данни опровергават твърденията на премиера Петков и на неговия началник кабинет Лена Бориславова, които в рамките на по-малко от 12 часа дадоха разнопосочни изказвания за стойността на синьото гориво.

На 15 май сутринта госпожица Бориславова заяви, че: „цените ще бъдат 3 или 4 пъти по-ниски, отколкото тези на „Газпром“. А вечерта премиерът я коригира, че цената на газа от САЩ ще бъде еквивалентна на тази на руския монополист. „За мен беше важно цената да бъде равна или по-добра от тази на „Газпром“, подчерта тогава Петков.

Оказва се, че цената не е еквивалентна, а дори е по-скъпа. Самият Петков няколко дни по-късно на брифинг в МС след визитата си в САЩ остана безмълвен на поставения от БГНЕС въпрос, откъде идва противоречието между него и Лена Бориславова.

Друг въпрос, който така и не получи задоволителен отговор, макар че не би трябвало да има нищо скришно, е къде ще бъдат разтоварени двата танкера с ВПГ, които бяха договорени от Петков. Единствено той обяви датите на тяхното пристигане: 8 и 23 юни. Оттогава властта мълчи като „комунист на разпит“ по този въпрос. Предполагаше се, че „синьото гориво“ ще влезе у нас през Гърция, като за целта се използва терминала за ВПГ в Ревитуса.

В действителност ВПГ идва в България през Турция по една доста сложна схема, която по-скоро говори за посредничество. Самата схема изглежда по следния начин „Булгаргаз“ продава газа на турската компания БОТАШ, а БОТАШ го пренася през турската система и го продава на… „Булгаргаз“ на точката Странджа 1/Малкочлар.

Относно определената на 9 юни от КЕВР регулирана цена (миксиран газ от достъпните източници) в размер на 141,28 лв./мегаватчас. Ако „Булгаргаз“ получаваше газа по договора с „Газпром“, регулираната цена (на микса) за вътрешния пазар би била 127,71 лв./мегаватчас.

За да постигне благоприятна цена на „синьото гориво“ България трябва да подпише дългосрочен договор, подобен на този, който имахме с „Газпром“, но с друг различен доставчик, за да има истинска диверсификация. Това обаче е много трудно, защото към този момент повечето от вероятните доставчици нямат необходимите количества, макар и страната ни да не е голям консуматор.

Жалкото е, че нашите управляващи не търсят алтернативи и това се вижда от техните изказвания. Пред бизнеса и потребителите вицепремиерът и финансов министър Асен Василев още от първия ден, в който Русия спря газа ни, чертае светлото бъдеще на 20 милиарда куб.м. газ, които могат да преминават през България от Юг на Север. На въпрос на БГНЕС откъде ще дойдат тези количества или поне 2 милиарда куб.м., които остават като махнем 1 милиард азерски газ, който все някога ще трябва да получим, но все още незнайно кога, Василев отговори, че се разговаря със страните от Северна Африка и Персийския залив.

Бориславова в злополучната си изява от 15 май сподели, че: „Правителство продължава да обсъжда допълнителни варианти за доставки с Туркменистан, Египет, Турция“.

Всичко това е много хубаво, но нито един от тези региони и държави не може скоро да ни достави газ, колкото и да го искаме. Нито Египет, нито Катар имат свободни количества. Същото се отнася и до Азербайджан. Всичко е договорено за години напред и за да дойде природен газ от там, трябва да се започне добив от нови находища, процес, който стартира, но са нужни години, като тук говорим за времеви хоризонт след 2025-2027 г. Туркменистан има газ, но няма как да го достави на Европа, така че самото му споменаване като държава е свидетелство доколко сериозни са намеренията на нашите властимащи.

Единствената възможност за нас си остава Азербайджан с неговите 1 милиард куб.м. газ. Но тук се сблъскваме с един сериозен проблем – липсата на тръба. Строителството на интерконектора България-Гърция се забави и вече никой не се ангажира с конкретен срок – дали ще е 1 юли или 1 септември, всички стискат палци. От компанията оператор на газовата връзка „Ай Си Джи Би“ заявиха за БГНЕС, че се надяват тя да бъде завършена този месец, както са и политическите изказвания, но и те оказват да посочат точна дата.

Министърът на външните работи на Азербайджан Джейхун Байрамов постави точка около многобройните спекулации как може да получаваме азерското „синьо гориво“. По време на визитата си у нас, която се състоя на 31 май, той заяви пред БГНЕС: „България ще започне да получава газ от Азербайджан, когато бъде завършен интерконтеконекторът с Гърция“.

Със завършването на интерконектора, което всички очакваме да стане по-скоро по-рано, отколкото по-късно през втората част от тази година, частта от споразумението, която се отнася до доставките на газ до България, ще бъде изпълнена, добави външният министър на Азербайджан.

Повечето експерти са единодушни, че българите не трябва да хранят големи очаквания относно това, че азерският газ, който може би ще получим през следващите месеци, ще бъде толкова евтин, колкото беше преди месеци. По простата причина, че формулата не неговата цена е свързана с тази на петрола с отлагане във времето от 6-9 месеца, а през този период тя беше вече достатъчно висока.