За пет годни: Броят на свръхбогатите в Турция се е удвоил

Броят на свръхбогатите в Турция почти се е удвоил през последните пет години. Ръстът им е над три пъти по-бърз от средния в света. В същото време високата инфлация и спадът на реалните заплати подкопаха покупателната способност на голяма част от населението, показва The Wealth Report 2026 на базираната в Лондон компания Knight Frank и данни, цитирани от турския вестник „Карар“.

Броят на хората в Турция с активи над 30 млн. долара е нараснал с 93,6% през последните пет години и е достигнал 4208 души, сочат данните на глобалната консултантска компания за недвижими имоти Knight Frank. Според прогнозата ѝ броят им ще достигне 4772 души до 2031 г.

Очаква се броят на турските милиардери да се увеличи от 35 на 46 между 2026 и 2031 г.

Този ръст поставя Турция на трето място в света по увеличение на свръхбогатото население, след Полша, където броят им е нараснал със 109%, и Катар, с ръст от 107%. Румъния е четвърта с 93% увеличение.

В световен мащаб броят на свръхбогатите е нараснал с около 29% за същия период, от 551 435 на 713 626 души. Така към тази група са се присъединили над 162 000 души.

Повече от 40% от глобалното увеличение идва от САЩ, докато Китай затвърждава позицията си като основен център за създаване на богатство, а Индия продължава да се откроява като нововъзникващ център. Северна Америка остава водещият регион по брой свръхбогати, а Азиатско-тихоокеанският регион отчита най-бърз растеж.

Макар Турция да не се смята за голям световен финансов център, докладът показва, че страната се откроява с темпа, с който се натрупва богатство в най-заможния ѝ сегмент.

Ръстът на богатството на върха съвпада със спад в покупателната способност на голяма част от населението, пише „Карар“. Реалните заплати намаляват от 2021 г., когато високата инфлация се утвърди в Турция.

Минималната месечна заплата е нараснала от 2825 турски лири през 2021 г., приблизително 320-330 долара по онова време, до 28 075 лири през 2026 г., или около 550-620 долара в зависимост от обменния курс. Ако обаче се използва цената на чаша чай, показател, често използван в турските медии за измерване на ежедневната покупателна способност, минималната заплата е купувала 1883 чаши чай през 2021 г., но само 935 през 2026 г. Това е спад от около 50%.

Работещ на минимална заплата е можел да купи 76 менюта Big Mac през 2021 г. срещу 70 през 2026 г. Празничната добавка за пенсионерите, изплащана преди Рамазан Байрам и Курбан Байрам, е стигала за 440 симита през 2021 г., а сега за около 200.

„Карар“ посочва още, че най-ниската пенсия е нараснала с 693% през периода, докато дори най-ниската прогнозна цена на чаша чай се е увеличила с 1900%. Това показва, че поскъпването на основни стоки изпреварва доходите.

Турция се бори с двуцифрена инфлация от 2019 г. насам, като годишната инфлация остава над 30% през последните четири години.

Инфлацията достигна връх от над 75% през май 2024 г., преди да започне да се понижава.

Най-богатите 20% от домакинствата в Турция печелят около осем пъти повече от най-бедните 20%, което поставя страната сред най-неравните членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, посочва изданието.

„Карар“, позовавайки се на данни на приходната администрация, пише, че холдинговите компании и финансовите институции осигуряват само 15 от всеки 100 лири данъчни приходи, докато групите с по-ниски доходи поемат по-голямата част от общата данъчна тежест.

Според вестника това неравновесие отразява зависимостта на Турция от косвени данъци като ДДС и специални потребителски данъци, които отнемат по-голям дял от доходите на домакинствата с ниски и средни доходи.

Данните показват задълбочаващо се разделение между бързото натрупване на богатство на върха и намаляващата покупателна способност на голяма част от населението. Докато данните на Knight Frank показват, че най-богатият сегмент в Турция се разширява с един от най-бързите темпове в света, показателите сочат, че печалбите не се разпределят широко, а работещите, пенсионерите и домакинствата с ниски доходи понасят най-тежката тежест от инфлацията и данъчната политика.