Депутатите приеха на второ четене Закона за храните

Размерът на санкциите, налагани за нарушения на закона, се увеличава

Депутатите приеха окончателно изцяло новия Закон за храните. За три години те успяха да изчистят противоречията по текстовете, след като още през 2017г. законът бе внесен от Министерския съвет и приет на първо четене.

Над три часа продължи гласуването без дебати в зала.

Според разпоредбите на документа компетентните органи на национално ниво остават Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването.

Всички обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни ще бъдат включени в публичен регистър, който БАБХ ще поддържа на страницата си в интернет. Същият регистър ще има и за бутилираните минерални и изворни води.

Новите текстове прецизират изискванията за безопасност на храните към бизнес операторите от хранителния сектор и към обектите за производство, преработка и дистрибуция.

Законът за храните е категоричен, че информацията на етикета на храните ще бъде задължително на български език и няма да се допуска допълнително облепване на етикетиран продукт с информация, различна от първоначалната.

Със закона се въвежда изрична забрана за реклама на генетично модифицирани храни и на храни, забранени за употреба от деца.

В чл. 22 изрично е записано, че „бизнес оператор не може чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца, да рекламира генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца, както и храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно нормативната уредба“.  Забранява се още рекламирането на храни и напитки, съдържащи съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект като мазнини, трансмастни киселини, сол и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене.

За първи път в закон се регламентират и изискванията за търговия с храни от разстояние. Въвежда се регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход, както и такива от неживотински произход като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия.

Законът указва, че постоянен консултативен орган, координиращ държавната политика в сектор "Храни", ще бъде Националният съвет по храните.

Социалистката Светла Бъчварова направи възражения срещу създаването на Национален съвет по храните, където предвидените от 90 до 100 представители могат и сега да дават становища.

„Тази структура е безпредметна. Трудно могат да се управляват процеси с такова широко представителство“, коментира Бъчварова. По думите ѝ, когато се регламентира, че национално-представителна организация е тези, която има поне 25% от производство, дистрибуция или търговията с определени продукти, много трудно министърът ще определи кой влиза в Националния съвет. 

Според гласуваните на второ четене текстове размерът на санкциите, налагани за нарушения на закона, се увеличава. При неспазване на хигиенните изисквания в обекти на производители, преработватели и търговци на храни наказанието е до 4 000 лв., а ако на обекта се извършва дейност без необходимата квалификация, глобата е до 2 000 лв.