ГЕРБ искат оставката на кабинета: Правителство на некадърността, авантюризма и беззаконието

Българският политически и обществен живот изглежда като Кирил Петков – объркан, неспасяем и безнадежден, обявиха от опозицията

„Само за три месеца беше изчерпан потенциалът за ефективност на настоящия парламент, чийто дневен ред се разминава генерално с дневния ред на гражданите. Затова ние виждаме като единствен изход от създалата се ситуация оставка на правителството, разпускане на 47-ото Народно събрание и свикване на предсрочни парламентарни избори“.

Това заяви от трибуната на Народното събрание Тома Биков от ГЕРБ.

Ето и пълния текст на декларацията:

Вече 100 дни България се управлява от правителство на промяната. Този период е достатъчен, за да се очертаят тенденциите, които задава едно управление. Последните 100 дни бяха период на безвремие, невъзможност за взимане на адекватни решения, а оттам и на задълбочаване на поредицата кризи, пред които е изправена страната ни.

Първата и най-съществена криза, с която не успя да се справи управлението на промяната е политическата криза. Вместо да положи усилия за консолидиране на обществото и политическата система в името на по-ефективен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена страната, правителството ясно показва, че не е в състояние да обедини около себе си дори управляващото мнозинство. Разделителните линии в обществото бяха задълбочени, а с всеки изминал ден, разломите в четворната коалиция стават все по-видими. Причината за последното е, че за сто дни, партиите в управляващото мнозинство, така и не успяха да изработят ясни и работещи механизми за взимане на решения. Инстинктът за разрушение се превърна в основно и единствено политическо основание за съществуването на настоящата коалиция. През това време българите станаха чувствително по-бедни, страната беше лишена от перспективата си за развитие, загуби извоювани позиции в международен план, а обещанията за справедливост и съдебна реформа затънаха в блатото на некомпетентността и безидейността.

Въпреки, че приемането на бюджета за 2022 година закъсня, той по никакъв начин не отрази актуалните предизвикателства пред страната. Днес няма нито един финансов експерт и анализатор, който да потвърди прогнозата на финансовия министър Асен Василев за икономически растеж от 4,8 процента и инфлация от 5,6 процента. Това означава, че за втори пореден път, след актуализацията на бюджета за 2021 година, Асен Василев не е в състояние да прогнозира икономически тенденции за няколко седмици напред. Това поставя държавата, бизнеса и домакинствата  в ситуация на непредвидимост, несигурност и безперспективност.

Настоящото управление и най-вече министърът на финансите, носят пряка отговорност за мащабната ценова криза, която беше предизвикана от скока на цените на енергоносителите. Още в края на лятото на миналата година, Парламентарната група на ГЕРБ – СДС, предложи модел, който щеше да ограничи ефектите от ценовия шок, но той беше отхвърлен с гласовете на квазимнозинството в 46-ото Народно събрание и под диктовката на тогавашния служебен министър на финансите Асен Василев.

Веднага след избирането на 47-ото Народно събрание, ние отново предложихме решения, които бяха отхвърлени от партиите от мнозинството на ПП, БСП, Демократична България и ИТН. Благодарение на това днес ставаме свидетели на най-тежката инфлационна буря от 1997 година насам.

Политическата криза, насочването на националната енергия към реваншизъм и политически репресии, както и липсата на ценностна монолитност на управляващата коалиция, отслабиха позициите на България в международен план. Основният приоритет на настоящото управление не е защитата на националния интерес, а съхраняването на неспасяемите вътрешнокоалиционни баланси. Причината българската външнополитическа позиция да бъде неразбираема, както на изток, така и на запад е в това, че тя няма външнополитически, а вътрешнополитически характер.

Приоритетите на настоящото управление са свързани най-вече с феодализирането и кадровото овладяване на секторите, които коалиционните партньори си поделиха, докато заблуждаваха публиката, че водят преговори за програма в столичен мол. И до днес управленската програма на настоящия кабинет е тайна, както за депутатите, така и за гражданите. Заради близки до мандатоносителя лобистки и корпоративни интереси, беше провален Планът за възстановяване и устойчивост. Това лиши българската икономика от няколко милиарда евро и от хиляди възможности за модернизация и ефективност на българското производство.

Днес България е по-бедна, по-слаба и по-разединена отколкото беше преди 100 дни. Отговорността за този резултат не е на опозицията, а на управляващите. Тяхно беше решението да излъчат за министър-председател човек, който не просто е лишен от политически опит и качества, но и вече е все по-видно, няма потенциал да придобие такива в хода на своя мандат. Почти всеки ден от мандата на настоящото управление е белязан с международни и вътрешнополитически гафове на неговия премиер. Затова днес българския политически и обществен живот изглежда като Кирил Петков – объркан, неспасяем и безнадежден.

Партийността и квотният принцип бяха поставени далеч над компетентността и авторитета на кандидатите за публични длъжности. След като част от спонсорите на най-голямата формация в коалицията се сдобиха с министерски кресла и след серия от шуробаджанашки назначения в изпълнителната власт, дойде и ред на беззаконието. За председател на КЕВР беше наложен човек, който не отговаря на формалните критерии за длъжността. Същите критерии, които бяха изработени и приети от настоящото управляващо мнозинство.

През следващите седмици предстои да се реши и съдбата на една от малкото незасегнати институции от промяната в лицето на БНБ. На мястото на безспорен професионалист и човек с международен авторитет, какъвто е Димитър Радев, предстои избор между двама партийни функционери, каквито са председателят на Парламентарната група на ПП Андрей Гюров и депутатът от ИТН Любомир Каримански. По този начин БНБ също е превърната в заложник на балансите и сътресенията в управляващата коалиция.

Политическото вампирясване на вкаменелости от късния социализъм и ранния преход като Бойко Рашков е подходящ образ на некомпетентността, неадекватността и омразата, които управляват страната. Това бяха трите фактора, които накараха правителството да отбележи своите първи 100 дни с незаконен арест на лидера на най-голямата опозиционна партия. Този позорен акт урони престижа на българските институции и във вътрешен и в международен план. В залата на Европейския парламент въпросът, дали България изобщо е правова и демократична държава стана съвсем актуален. Вече една седмица обаче, нито един от замесените в този скандал, дори и не си е помислял да поеме отговорност за погазването на закони, процедури и демократични правила. Нещо повече, от своята позиция на провален министър Бойко Рашков, вече поучава Европейския парламент, с което уронва престижа на България още повече.

Парламентарната група на ГЕРБ – СДС изразява категоричната си позиция, че настоящото управление не само, че не е в състояние да предложи решения за редицата кризи, в които се намира страната, но и поставя под риск базови консенсуси в българското общество. Само за три месеца беше изчерпан потенциалът за ефективност на настоящия парламент, чийто дневен ред се разминава генерално с дневния ред на гражданите. Затова ние виждаме като единствен изход от създалата се ситуация оставка на правителството, разпускане на 47-ото Народно събрание и свикване на предсрочни парламентарни избори. Изразяваме тази своя позиция с пълното съзнание за рисковете и опасностите, които носи подобен сценарий. В същото време обаче си даваме сметка, че правителство на некадърността, авантюризма и беззаконието представлява далеч по-голяма опасност и по-голям риск за държавата. Призоваваме системните партии, които участват в настоящото управление, да преосмислят позицията си и да се оттеглят от коалицията час по-скоро. Това е единственият начин и за тях самите да спасят идейните основания за участието си в политическия живот. Убедени сме, че страната ни има потенциал да излъчи смело, отговорно и решително управление, което да използва целия потенциал на нацията и да я преведе през кризите. 

Никой не е над България!“