Кирил Петков превзема МРРБ с партийни назначения

Скандалът между „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ заради регионалното министерство и парите за пътища навлезе в нова фаза. Премиерът в оставка Кирил Петков се опитва да изземе властта в МРРБ през заместник-министрите. След като уволни и тримата заместници на регионалния министър Гроздан Караджов, той назначи двама нови, които са тясно свързани с ПП - Ивайло Стайков и Александър Стоянов.

Ивайло Стайков беше депутат от ПП, но се отказа от мястото си в парламента, за да стане съветник в регионалното министерство, изпратен там лично от Кирил Петков. Александър Стоянов пък е сред основателите на ПП. Биографията му е пъстра - инженер е от Минно-геоложкия университет, има магистратура „Противодействие на престъпността и тероризма“ от НБУ, има опит в строителството и финансите. В нито едно друго министерство в ресора на ИТН няма такива кадрови промени, пише 'Сега".

Премиерът в оставка почти е блокирал и работата на МРРБ и АПИ. Той е издал заповед всяко разплащане или поемане на задължения над 900 000 лв. от страна на МРРБ, АПИ, „Автомагистрали“ и „Български ВИК холдинг“ да минава първо през оперативно съвещание в Министерския съвет. Това води до забавяния в плащанията и ограничава почти изцяло дейността на АПИ, където повечето разплащания са големи.

Възможно е да възникнат и правни проблеми, защото МРРБ обжалва заповедта на Петков и юристите на министерството я считат за незаконосъобразна. Според тях заповедта няма никакво правно основание, а с намесата в плащанията премиерът Петков излиза извън конституционните си и законови правомощия. Юристи обясниха, че правомощията на министрите по отношение на управление на бюджетите им са записани ясно в закона за публичните финанси, а законът за администрацията разграничава категорично министерствата като орган на изпълнителната власт със специална компетентност. Недопустимо е правителството да разпорежда как да се извършват плащания и от държавните дружества „Български ВИК Холдинг“ и „Автомагистрали“, които си имат органи на управление, изтъкват експерти. При АПИ проблем се явява намесването на кабинета в договорни отношения, в които Министерският съвет не е страна.

До разпореждането на Петков се стигна след тежък разрив в коалиционните отношения покрай висящите стари задължения за пътно поддържане и изпълнението на ин-хаус договорите за „Хемус“. С решение на НС бе обещано разплащането да стане след проверка на извършената работа, но в актуализацията на бюджета не бяха предвидени нужните за това пари. От ПП се отметнаха от това обещание и обвиниха ИТН, че искат да дадат парите на „крадливи фирми“.