Първанов: Надявам се да се изясни кои са били руските шпиони у нас и какво са шпионирали

Надявам се да се изясни кои са били руските шпиони у нас и какво са шпионирали, нашите партньори и българското общество трябва да знаят. Това коментира Георги Първанов, президент на България от 2002 г. до 2012 г. на пресконференция в пресклуба на БТА по повод експулсирането на дипломати и служители на руското посолство у нас. 

Георги Първанов отбеляза още, че не бива да се допускат антируски настроения в България, както и антибългарски в Русия. „Моите отношения с Москва са били винаги ползотворни“, припомни той.

„Има голям риска да започнем да се замерваме с информация кой от какви столици и фондации получава финансов ресурс“, каза Георги Първанов в коментар за твърденията, че обществени говорители и политици са били финансирани от Русия, за да говорят в нейна полза.

Народният представител и зам.-председател на партия АБВ Владимир Маринов, отбеляза, че е входирал искане до председателя на парламента да му бъде предоставен достъп до докладите и документите по случая с изгонването на дипломатите и служителите на руските дипломатически мисии. Въпросът е на какво се обосновават действията на премиера – на доклад от службите или на неговите виждания, посочи той. 

„Имаме съмнения, че такива документи липсват. Ако е имало действително шпионаж, то той вероятно е извършен с помощта на български граждани. Ако това е така и има доклади, защо не са предоставени данни на прокуратурата? Всеки, участвал в такива мероприятия, трябва да понесе своята отговорност“, заяви депутатът. 

Владимир Маринов коментира и необходимостта от приемането от парламента на закони, свързани с получаването и усвояването на средства по Плана за възстановяване и развитие. По думите му единственият закон, който касае първото плащане, е свързан само с промяна, а останалите са теми, по които трябва да има обществен дебат. 

Президентът Георги Първанов се спря и на темата за отношенията на България с Република Северна Македония. Според него борбата за историята продължава, но няма нищо по-естествено да сме двата най-близки народа в Европейския съюз (ЕС). „Имаме нужда от анализ за това, което не се случи, за да развържем възела на македонския въпрос. Няколко години се опитваме с инструмента на ветото, но се видя, че възелът не може да се развърже“, отбеляза той. По думите му френското предложение как да започнат преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС дава насока за излизане на тази криза.