Проф. Иво Петров: Съгласих се да вляза в листата заради Фандъкова

Условието, което поставих, е да продължа да си изпълнявам професионалните задължения, споделя националният консултант по кардиология

Източник: „Труд“

С проф. Иво Петров разговорите винаги са интересни – независимо дали става въпрос за неговата специалност, или за несбъднатата реформа в здравеопазването. Този път разговорът е много по-различен. Той е за политика. Защото, изненадващо проф. Петров се оказа втори в листата за общински съветници на ГЕРБ в столицата, от гражданската квота.

Питаме го какви са мотивите му за влизане в политиката и как ще се отрази това на работата и пациентите му. Разбира се и този разговор не минава без въпроси за новите методи на лечение, за амбициите на водещите специалисти и петната, които се лепят на професията от недобросъвестни медици.

– Проф. Петров, защо един прекрасен специалист кардиолог изведнъж се запътва към политиката, която у нас е доста мръсен и опасен занаят?

– Според мен трябва да променим общественото мнение към политиката. Ако продължаваме да смятаме политиката за опасен и мръсен занаят, няма да имаме основания да делегираме права на политиците да правят каквото и да е било от наше име. Убеден съм, че над всички управленци трябва да има граждански контрол. Другият тънък момент е, че ние българите постоянно се надяваме, някой да дойде и да поправи нещата. Разчитаме на гърба ту на Русия, ту на Америка, ту на Германия, т.е. някой да ни защитава и да ни показва пътя. Според мен трябва да проявяваме повече национално достойнство и гордост. Да не забравяме, че така наречените лоши и мръсни политици, също са извадка от нас. Мисля, че нямаме право да ги наричаме така, ако ние самите не се ангажираме с осъждане и корекция на неправилните практики. Т.е. смятам, че всеки от нас трябва да бъде ангажиран. Не бих казал, че това е политика в чистия смисъл на думата, но съм убеден, че гражданите трябва да участват в политиките, които са навсякъде. Политики има в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера…

– Не разбрах, кой ви изкуши да се насочите към политиката.

– Никой не ме е изкушил. То не е изкушение. Хората си мислят, че политиката е изкушение за придобиване на нещо. Според мен е точно обратното – става въпрос за огромен ангажимент, който е в полза на обществото.

– Кой ви покани в листата на ГЕРБ за общински съветници в столицата?

– Покани ме лично г-жа Фандъкова. Мисля, че това е основният мотив да се съглася. Защото аз изключително я уважавам и смятам, че тя е направила много за нашия град и то в много трудни условия.

– А вие познавате ли се с нея?

– Не я познавам лично и отблизо, но преди време се запознахме по друг повод и от контакта си с нея съм с изключително добри впечатления. Ако трябва да бъда честен, имам приятели, които са доста близко до нея и имат същите отзиви за нея. Един вид това потвърждава моето становище, че тя е много достоен човек.

– С какво конкретно можете да сте полезен на столичната община?

– Не мога да кажа точно с какво, тъй като нито съм бил общински съветник, нито познавам в конкретика проблемите на общината. Смятам че може да се направи много в областта на здравеопазването и конкретно в общинското здравеопазване. В тази сфера мога да помогна много. Има неща, които трябва да бъдат оптимизирани от гледна точка както на директното здравеопазване (т.е. оказването на медицинска помощ), така и на регистрацията на медицинските дейности. Крайно време е да се сложи началото на електронното здравеопазване и всеки един от нас да има електронна медицинска карта, в която да влязат всички данни от неговия досег със здравната система. Казах на г-жа Фандъкова, че София може да бъде обект на пилотен проект в областта на електронното здравеопазване и телемедицината, който ако се окаже успешен би могъл да се приложи и в национален мащаб.

– Не се ли притеснявате, че времето, което ще посветите на общината, ще ви отнеме от вашите пациенти?

– Притеснява ме, разбира се. Условието, което поставих на г-жа Фандъкова беше да продължа да си изпълнявам професионалните задължения, т.е. колкото е възможно по-малко да бъда откъсван от ангажимента ми към пациентите. Не знам доколко ще се получи това, но ще се опитам да съвместявам двете неща.

– Как посрещнаха най-близките ви хора идеята да влезете в листата за общински съветници?

– С притеснение. Пожелаха ми успех, но не скриха опасенията си, че ще бъда още по-ангажиран. Последното най-вероятно ще бъде и основния мой личен проблем.

– В момента колко часа ви е работният ден?

– Десет. Дванайсет, зависи…

– Тенденцията каква е?

– Да стане към 16 часа. Но то и без ангажимента ми в политиката върви натам.

– В началото на седмицата се върнахте от САЩ, с какво бе свързано пътуването ви там?

– Участвах в най-големия конгрес по инвазивна кардиология. Имах участие на пет сесии, на две от които бях председател. За мое голямо съжаление тази година България беше много малко представена. Имаше няколко участия на четирима колеги. Винаги досега нашата делегация е била над 10 човека. Винаги съм казвал, че нашите постижения в областта на медицината не са малки и трябва да правим всичко възможно да ги показваме и на света. Защото иначе по никакъв начин няма да се появим на световната карта на медицината. И когато България не фигурира в статистиките и не фигурира в проучванията аз много се дразня. Правим всичко възможно и аз и моите колеги от професионалните дружества по кардиология и по интервенционална терапия това да се променя. На конгреса, от който се върнах бяха обявени едногодишните резултати на едно от големите проучвания в областта на стентирането на коронарни артерии и уточняването на постпроцедурната медикаментозна терапия. Сред над 20 страни участници България беше третата страна като брой включени пациенти и беше споменавана с изключително добро име.

– Вие получавали ли сте някога месечна заплата от 57 000 лв.?

– Ха, не, за съжаление. Но нека да уточним, че не съм съгласен лекарите да вземат мизерни заплати. Лекарите и медицинските сестри трябва да получават достойни заплати, но те не трябва да са резултат на спекулации и корупция или източване на системата, а трябва да са достоен отговор от страна на обществото спрямо положеното усилие и постигнатия резултат. Всичко опира до контрол на входа и на изхода. Т.е. всеки трябва да получава според това, което е дал на обществото.

– За съжаление, заплатата на един ваш колега, заработена по недостоен и недопустим начин, лепна петно върху гилдията ви.

– Това не е практика, а изключение. Във всички слоеве на нашия живот има изкривявания. И когато се строят пътища, и когато се правят инженерни или се усвояват европейски проекти, най-вероятно навсякъде има спекулации. Смятам, че нарушенията трябва да бъдат санкционирани подобаващо.

– Има ли с какво да се похвалите в болницата, правил ли сте скоро някоя уникална операция?

– Аз съм против клишетата. Против съм употребата на думата уникална. Привърженик съм на модерното здравеопазване и правим всичко възможно да се прилагат модерни методики. Ако трябва да бъда честен направихме и няколко уникални неща в световен мащаб. Но тези дни нещо супер уникално не сме правили, но редовно правим минимално инвазивни процедури, които се прилагат с доста добра успеваемост при много сложни пациенти. Това ни е основния акцент.

Искам да подчертая, че ако в България не се прилагат иновативните и уникални технологии, това би имало негативен ефект – както върху потенциалните пациенти, така и върху системата на здравеопазването.

– За пациентите, ясно, но със системата не разбирам каква е връзката.

– Бидейки част от европейската система на здравеопазване, ако тези иновативни методики не се прилагат, и не се въвеждат на време, а за съжаление има опозиция по темата…

– Защо има опозиция?

– Първо, защото има ревност от някои хора, които не искат да се въвеждат методики, които те не владеят – един вид искат да си останат старите „класически“ методи. Една част от модерните методики, разбира се, са и твърде скъпи. Ако трябва да бъдем честни фаркмакоикономическия анализ на тези модерни методики винаги е в полза на тяхното приложение, тъй като спестяват болничен престой, спестяват рехоспитализации, подобряват прогнозата на пациента. Специално в нашата област ще спомена ендоваскуларнуте методики за лечение на клапни заболявания, за лечение структурни малфорации, за лечение на аневризми. Ако не въвеждаме новите методики, пациентите търсят лечение чрез тези методи в болници извън страната, като за лечението в чужбина нашата НЗОК плаща два пъти повече, колкото ако те са приложени в България. Така че, аз продължавам да смятам, че новите авангардни методики трябва да бъдат въвеждани навреме.

– Какво означава въвеждане навреме?

– Когато влязат в клиничните ръководства на европейското дружество, те трябва да бъдат максимално бързо въведени и в България.

– Има ли нови методики в областта на кардиологията с чието въвеждане изоставаме?

– Има, разбира се. В областта на кардиологията все още минимално инвазивното имплантиране на аортна клапа не е с тази индикация и рутинна приложимост, която е на европейско ниво и в Америка. За съжаление за митралната клапа инвазивните методики въобще не са въведени. Там може да се прави пластика на митралната клапа, чрез която се избягва оперативно лечение. Подчертавам, че се трябва да се прилага при пациенти, които са показни, т.е. това са пациенти, при които съществува много висок оперативен риск и които са анатомично подходящи за тази интервенция.В областта на лечението на аневризмите и дисекациите също има методики, които не са достатъчно широко застъпени и не са напълно реимбурсирани, т.е. на пациентите се налага да доплащат. Ако може това доплащане да е по-малко, би било по-добре.

– Има ли вече медицински туризъм в България? Направи ни впечатление, че има доста чужденци, чакащи в болницата.

– При нас идват пациенти от чужбина, но това би трябвало да стане държавна политика. България има потенциал. Имаме достатъчно болници и много достъпна система на здравеопазването, имаме и добри специалисти. Трябва да се повиши доверието в системата и да се повишат стандартите чрез лицензиране. Т.е. болницате, които биха могли да претендират да бъдат обекти на медицински туризъм трябва да покрият международни стандарти за качество и предвидимост на медицинската услуга, и да бъдат сертифицирани. Още преди 6-7 г. Сити клиник направи акредитация по JCI – това е най-високата акредитация, след това онкологичната болница и „Токуда“ в нашата група получиха същата акредитация. Има няколко болници, които са сертифицирани по ISO. Най-често, самите организации, които се занимават със сертифициране заявяват на сайтовете си сертифицираните болници. Чувствам се леко обиден, когато видя колко е развит медицинския туризъм в страни като Пакистан, Тайланд, Индия и др. подобни, за които всички знаем, че не са на върха на медицинските постижения, но в същото време разчитат на стабилен медицински туризъм. Знаем и че много българи продължават да пътуват до Турция по различни поводи – операции на очи, онкология, ин витро, трансплантации… В съседна Турция медицинският туризъм е целенасочена държавна политика. Там много от колегите целенасочено са изпращани да специализират в Англия, САЩ, с ангажимента да се върнат. Какво пречи ние да направим същото?

– Какво пречи?

– Добър въпрос. Може би трябва да има финансиране. Пречи много и липсата на информация. Има много европейски програми и вместо те да стоят завоалирани е добре те да бъдат активно промотирани както от професионалните дружества, така и от здравните институции. И това ще бъде един от мотивите и една от стратегиите повече от колегите да се задържат в България. Защото една от причините много медици да напускат страната, освен ниското заплащане е и липсата на перспектива за развитие.

– Ще си вземете ли отпуск за предизборната кампания?

– Не, разбира се. Това е безумно, немислимо. Ще ме взривят две групи – едната е групата на сърдити пациенти, а другата е групата на сърдита администрация.

Нашият гост

Завършил е медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и “Здравен мениджмънт”. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2010 г. проф. Иво Петров е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултант по Инвазивна кардиология. От април 2018 г. е избран за професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ “Св. Климент Охридски”.