Витанов: Това не е бюджет на илюзиите, а на реализма

„През тази и следващите седмици ни предстои обсъждането на нещо много повече от един закон за бюджета – обсъждаме цената на популизма, обсъждаме сметката, която предходните управления оставиха на българските граждани и отговорността на настоящото правителство да върне стабилността и доверието в публичните финанси на държавата“, заяви в декларация от името на ПГ на „Прогресивна България“ Петър Витанов. Тя беше във връзка с представения в сряда проектобюджет за 2026 година.  

„Бюджетът не е просто сбор от числа“, посочи той.

„Бюджетът е въпрос на сигурност за семействата, предвидимост за бизнеса и стабилност за държавата. Това не е бюджет на илюзиите. Това е бюджет на реализма, отговорността и оздравяването“, подчерта Витанов.

По отношение на критиките от страна на опозицията, Витанов посочи: „Същите тези хора, които правиха помен с чужда пита, днес имат претенциите да ни учат на фискална дисциплина. Те настояват за дефицит от 3%, след като именно тяхната политика остави зад себе си реален дефицит от 7,4% при непроменени политики за тази година“. 

От декларацията стана ясно, че за „Прогресивна България“ е трудно да приемат „подобни поучения от хората, които създадоха проблема, а днес очакват други да го решат“. „Както категорично заяви и министър-председателят в изявлението си вчера – основното предизвикателство пред нас не е просто размерът на дефицита, истинският проблем е наложеният през последните години порочен модел на бюджетиране. Модел, основан на непрекъснато увеличаване на публичните разходи, без необходимата връзка с производителността на труда и реалните възможности на икономиката“, добави Витанов.

Председателят на ПГ на „Прогресивна България“ посочи и „практиките, които ни докараха дотук“. „На първо място, скритите задължения и купуването на влияние с празни чекове. Предходните управления натрупаха огромни финансови ангажименти през 2024 г. и 2025 г., оставяйки бомби със закъснители в държавните финанси. Беше създадена непоследователна и финансово необезпечена инвестиционна политика. На хартия бяха раздавани обещания чрез дълги списъци с проекти и приложенията към бюджета“, каза още той.

По думите му истината, която не беше казана на кметовете, бизнеса и гражданите е, че зад много от тези проекти не е стояло реално осигурено финансиране. „Хората бяха оставени с очаквания, които държавата не беше подготвена да изпълни. Така ни бяха завещани 2,2 млрд. евро необезпечени задължения, близо 2% от БВП, ангажименти, поети тогава, но оставени за плащане през настоящото правителство през 2026 г.“, заяви Витанов и бе категоричен, че това не е отговорно управление, а финансова пирамида, градена върху прехвърляне на сметките към следващите правителства и към данъкоплатците. 

Спираме раздаването на сляпо, увери той и обяви, че „всеки лев от тези наследени ангажименти ще бъде разплатен, съвместно с безкомпромисни проверки от АДФИ, МРРБ и ДНСК, а Сметната палата ще извърши пълен одит в АПИ“. „Т.нар. фискална дисциплина, с която се хвалите, как се постигаше тя – чрез задържане на плащания, прекатегоризиране на разходи, изземване на авансови приходи и системната декапитализация на държавните предприятия. Накратко – проблемите се отлагаха, а не решаваха. Изсмукваше се ликвидността на държавата, за да изглеждат добре числата за една година без никакви грижи какви ще бъдат последиците през следващата“, добави Витонов. 

И продължи: „Днес, когато Европейската комисия (ЕК) открива процедура по свръхдефицит, същите тези хора се опитват да прехвърлят вината върху нас. Но докладът на ЕК е ясен – процедурата е вследствие от липсата на компенсаторни мерки за рязко нарасналите разходи през предходните години. Тази процедура е резултат от вчерашните прегрешения. Нашата задача днес е да намерим решение за утрешния ден.“ 

Витанов напомни, че правителството предлага бюджет с дефицит от 5,7% и се обърна към обществото, което „трябва да знае и още нещо“ – „когато предложим предвидената европейска дерогация за разходите за отбрана, реалният дефицит ще спадне под 5%“, като обясни, че тези разходи са нужни, защото управляващите няма да правят компромис със сигурността на страната в един все по-несигурен свят. 

„Прогресивна България“ отговори и на онези, които настояват за незабавно сваляне на дефицита до 3%. „Трябва да е ясно – шоковата рестрикция убива растежа. С мерките, предложени от Министерство на финансите за 2026 г. се реализира фискална корекция за над 2 млрд. евро, близо 2% от БВП. Това е почти четири пъти по-бърз темп на консолидация от стандартно препоръчвания от ЕК. Всяко по-рязко съкращаване на разходите в този момент би означавало по-малко инвестиции, по-слаб икономически растеж и риск за работните места и доходите“, поясни Витанов и даде заявка за оздравяване на държавните финанси решително и по-бързо от европейските изисквания, но без да поставят под риск икономическият растеж. 

В заключение той заяви, че времето на фискалните илюзии и абракадабри приключи.