Яков, който напусна ДСБ и отиде в ГЕРБ-СДС: Бяхме мълчаливия малък партньор на БСП

„За човек като мен бе болезнено да гледам как в тази ситуация ГЕРБ- СДС винаги застават на правилната страна, а ДСБ се спотайва някъде под полата на Нинова“, казва разочарованият Стоил Яков

Кандидата за депутат от ГЕРБ-СДС в Бургас и 23 МИР-София Стоил Яков обясни мотивите си да напусне ДСБ.

„Отговорът е банален и няма да впечатли никого - заради коалицията с БСП, а също и заради заявените намерения на ръководството на ДСБ и на другите партии от ДБ отново да търсят следизборна коалиция с БСП“, коментира той пред „Труд“.

Според него още преди повече от година е било ясно накъде се върви.

„Първо партнирахме с БСП на местните избори в София, като взаимно си подкрепяхме кандидатите за районни кметове на балотажа. Партнирахме и с тяхната кандидатка Мая Манолова, като много от влиятелните фигури на ДСБ директно я подкрепиха на втория тур. После заиграхме с Румен Радев, помните поклоните пред президентството, протестите под сянката на вдигнатия му юмрук. На тези протести нашето ръководство ходеше редом с Мая Манолова, Таня Дончева, Румен Петков, Корнелия Нинова, Крум Зарков, Александър Симов, Костадин Костадинов... Не виждам себе си в такава компания“, категоричен е Яков.

Според него всичко това съвпаднало с един процес на фактическо самоунищожаване на ДСБ и превръщането ѝ в присъдружна партия на „Да, България“ - една на практика ляволиберална политическа сила.

„Всъщност още при изграждането на коалицията „Демократична България“, необяснимо беше търсено партньорството само с партии вляво от ДСБ като „Да, България“ и „Зелените“. Счупването на преговорите със СДС беше моментът, в който ДБ окончателно смени посоката и пое наляво. … Когато някога я разцепихме и създадохме ДСБ, идеята беше да направим по-дясна, по-консервативна, по-категорично антикомунистическа и по-проевропейска партия. Партия, която не прави компромиси нито с бившите комунисти, нито с руската пета колона в България. Докато Иван Костов беше лидер, тази линия беше следвана неотстъпно. При Атанас Атанасов всичко това беше унищожено и стъпкано в калта“, разказа десният политик.

Според него, ДСБ се е превърнала „в мълчаливия малък партньор на БСП, който никога не казва гък за нищо, за да не наруши спокойствието на Корнелия Нинова“.

„За човек като мен бе болезнено да гледам как в тази ситуация ГЕРБ- СДС винаги застават на правилната страна, а ДСБ се спотайва някъде под полата на Нинова. Помните ли декларацията на ДБ от парламентарната трибуна за изпращането на военна помощ на Украйна и възторга в демократичната общност от нея? А как няколко часа по-късно Корнелия с един кратък ултиматум обезсмисли тази декларация, помните ли? Затова решението ми всъщност беше лесно. Защото другото би означавало да предам баща си и всичко в което той е вярвал, и в което ме е възпитал и научил да вярвам. Да застана пред семейството си и да заявя, че годините, които баща ми е прекарал като политически затворник в Белене не са важни. Мъките и несгодите за семейството ми през годините, също“, разказва той.

Според Стоил Яков, най-големият грях, който лидерите на ДБ са извършили през последните пет години, е сатанизирането на Бойко Борисов, превръщането му в някакво архизло, борбата с което е единственото основание за съществуването на демократичната общност.

„Да, като всеки голям политик Борисов направи много грешки, но направи и много добри неща през управлението си. Можеш да го харесваш, можеш и да не го харесваш, но да замениш трезвата оценка с някакъв фанатичен бяс, това не го разбирам. Парадоксът е, че същото някога беше правено с Иван Костов и то горе-долу от същите хора. Тук много говорих за БСП, ама се сещам за друго... Абе как един десебар не попита, когато се създаде коалицията: „Ние, какво правим в един отбор със Слави Трифонов, човекът който свърши мръсната работа по унищожаването на политическия образ на Иван Костов, човекът, който го клеветеше години наред?“, пита той.

„Некадърността и липсата на компетентност“, са били най-тежките недостатъци на Кабинета „Петков“, твърди Яков.

„Това води до останалите проблеми. Премиерът излиза, казва нещо, след което ресорният министър трябва да се появи след него и да се оправдава и да обяснява, че министър-председателят не е искал да каже точно това. Назначенията на семейния и приятелски кръг около някои от ключовите фигури в коалицията, произволните кадрови промени, пълният ступор на администрацията. Освен проблемите видяхме и много гафове - от неадекватният призив на Кирил Петков хората да даряват по една заплата за Украйна, през пророкуването за бързия край на Влодимир Зеленски до абсолютно недопустимия арест на лидера на най-голямата опозиционна партия. Всичко това показва пълно неразбиране на работата на институциите и как действа демокрацията“, твърди още Стоил Яков.