Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Спорт
  3. 20 години от олимпийското злато на Армен Назарян в Сидни

Спорт

20 години от олимпийското злато на Армен Назарян в Сидни

На 27 септември пре­ди точно 20 години Армен Назарян покори олимпийския връх на те­пиха в Сидни.

Натурали­зираният арменец лику­ва със златния медал при 58-килограмовите в кла­сическия стил, след като на финала тушира ко­рейската звезда Ким Ин-Суб. Вездесъщият центур на Армен се развих­ри в австралийския мегаполис и той донесе по­следната засега титла в историята на българска­та борба под петте пре­плетени кръга. По този повод "Тема Спорт" се свърза с настоящия на­ционален треньор на класиците, за да си при­помни славните мигове от невероятния успех.

Г-н Назарян, навърш­ват се 20 години от олим­пийската титла в Сидни. Какво си спомняте от он­зи турнир в Австралия?
- Всичко. Нищо не съм забравил. Обещах да оти­да и да строша корееца, след което да посветя златния медал на прези­дента, който ми даде гражданство тогава -Петър Стоянов, както и на Гриша Ганчев, който ме докара в България. Казах им, че отивам в Сидни, ставам шампион и се връ­щам, за да посветя злато­то на тях двамата.

Връщате ли се често в спомените си към онзи момент?
- Да, често се връщам, плача от радост. Много исках да спечеля трета олимпийска титла и в Атина, но тогава съдиите решиха да ме спрат към златото. В онзи период в Сидни бях безапелационен и не позволих на никого да ме ощети. Тогава смених категорията, качих кило­грамите до 58 и конкурен­цията беше невероятно силна. Трима олимпийски шампиони бяхме събрани в една категория - полякът Завадски и Мелниченко от Казахстан заедно с мен.

Което прави медала още по-ценен, нали така?
- Абсолютно. Беше необходимо много воля и самочувствие, за да може човек да спечели олимпий­ското злато в такава кон­куренция. Но аз успях да го направя, при това по из­ключително убедителен начин. Нямах право да сбъркам, просто защото дадох обещание, което трябваше да спазя.

Сега като национален треньор как се чувствате, предвид че 20 го­дини България търси след­ващия си олимпийски шампион в борбата?
- Много съжалявам, че минаха толкова години, а все още няма кой да ме на­следи на олимпийския връх. Това е мечта, която искам да сбъдна. След мен има ед­но вледеняване. Но вяр­вам, че нещата ще се оправят и ще имаме след­ващия златен медалист. Имаме качествени момче­та, идват добри състеза­тели, които с малко шанс може да се справят. Аз съм печелил всичко в кариера­та си и искам да го видя като треньор.

Това ли си пожелавате сега, може би Едмонд да ви наследи?
- Аз съм национален тре­ньор на България, не само на Едмонд. Важното е да имаме следващ олимпий­ски шампион. Дали ще е той или ще е някой друг, това рано или късно ще се случи. Не може да разчита­ме, че Едмонд ще е следва­щият, защото той още е юноша, на 18 години само е. Ще бъде успех да уча­ства в Токио, да не гово­рим за медал. Вдига кате­гория, ще видим. Важното е да сме здрави, да приклю­чи тази пандемия и да отидем с максимум брой борци на олимпиадата.

Армен и Едмонд НазарянАрмен и Едмонд Назарян

Предвид че онази тит­ла ви бе първа олимпий­ска за България, по-раз­лично ли бе усещането за вас? Печелили сте още едно злато, но за Арме­ния през 1996-а.
- Както вече ти казах, аз бях обещал да спечеля тази титла. Преди това бях казал на Гриша Ганчев, че ще спечеля максимум медали за България от всички първенства, а той ми обеща да ми качи кате­горията. Така и стана. Имам общо 16 медала за България и 7-8 за Армения в кариерата си. Но съм мно­го благодарен на България, че ми даде шанс да се боря тук и след това да водя се­га националния отбор. Ка­риерата ми се разви така, както аз исках. Въпросът е сега, в тези години, които са доста трудни, момче­тата, които тренирам в момента, да ме наследят на върха. Мечтая за това. Такъв успех ще означава, че абсолютно максимално съм реализирал себе си.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още