Красен Кралев: Няма „свещени крави“ сред федерациите. Законът е над всичко

Годината бе добра, но имаме още много потенциал, заяви министърът на младежта и спорта пред „24 часа“

- Г-н министър, добра или лоша бе годината за българския спорт?

- Повече добра. Винаги очакванията на обществото са по-големи от това, което се реализира, но лично аз съм изключително доволен от представянето на нашите спортисти. От усърдието, с което представяха България, и то във всички възрастови групи. Имахме добри моменти през тази година, но имахме и много нереализирани възможности. Да, доволен съм, но можем много повече. В доста случаи много малко не ни стигна за медал от световно. Тази година е предолимпийска и всеки гледаше да си свери часовника с конкуренцията, защото реално много изненади в Токио не могат да се случат. Това ще ни е нивото и това са спортистите, които ще ни представят на олимпиадата.

Новината за мен е, че българските щанги се върнаха с гръм и трясък в световния елит. Държавата положи много усилия да реши проблемите с допинг скандалите през последните години. И накрая показахме, че можем да печелим и когато сме чисти. Изгради се един много силен екип, който спечели 43 медала в различните възрасти. Божидар Андреев има всички шансове след европейската титла и бронза от световното да вземе медал и от олимпиадата. Но по-радващото е, че има много млади състезатели с голям потенциал.

Разбира се, много важен бе пробивът в биатлона. Владимир Илиев взе медал от световно, което не се бе случвало в историята при мъжете. Трябва да отличим и боксьорите, които са с 19 медала от всички възрасти и отличие от световно след 10 години пауза. Радослав Панталеев надви действащия световен шампион за отличието. Надявам се, че корупцията в международната федерация няма да засегне предолимпийските турнири и самата олимпиада, и така да имаме повече възможности за отличия. Даниел Асенов, Мелиз Йонузова и Севда Асенова бяха жестоко ощетени и останаха в подножието на медалите. Нашата школа е в добро състояние и при нормално съдийство можем да разчитаме на повече квоти и медали от олимпиадата.

Затвърди се статутът на художествената гимнастика и женската борба на световни школи. В гимнастиката взехме всичко, което можеше. Пълен набор на квоти. Ансамбълът взе бронз, но според всички бяха ощетени. Но са в тройката, и то от 5-6 години насам, което показва стабилност. Боряна Калеин бе на косъм от медала в Баку. И пожелавам това да стане на олимпиадата.

Продължавам да твърдя, че Тайбе Юсеин е най-талантливият борец в света във всичките стилове. Миг невнимание и допусна загуба на световното. Тя има сили да се поправи. Проблемът е при мъжете и той е от години.

В каратето имаме Ивет Горанова, със злато от европейските игри, която показа, че нищо случайно няма в нейните успехи. Побеждавала е всички в категорията, като това е надежда, ако стигне до олимпиадата. Все пак е само на 18.

Джудото се представи стабилно. И този спорт ще бъде в играта за медалите. Имаме шансове за три квоти и две отличия.

Таекуондото бе напът да бъде голямата издънка на годината, но в последния момент Митко Джорджев взе сребро на европейското.

Бадминтонът намери необходимия баланс след скандала със сестри Стоеви. И те се представиха много добре. Там чакаме и още една квота за игрите при жените. Не трябва да се подценяват и младите ни състезатели.

Направихме пробив в спортове, където нямаме традиции. Две български момичета - Ая Митева в конния спорт и Селин Али в ловната стрелба, вдигнаха високо знамето. Това разтваря ветрилото на спортовете, на които можем да разчитаме. И заради това съм спокоен за бъдещето на българския спорт. Прибавяме към това Ангел Кодинов в кану-каяка, Светла Згурова в модерния петобой, Йоана Илиева във фехтовката и картината става още по-оптимистична. Дори мога да спомена, че след повече от 40 години имаме представители в хокея на лед на младежката олимпиада.

Да не забравяме, че след толкова време и плуването върви напред. Имаме два суперталанта - Антъни Иванов и Йосиф Миладинов. Миладинов вече подобрява рекордите на Антъни и това означава конкуренция. Това ще ги прави още по-добри.

Пожелавам на всички да са живи и здрави, да нямат контузии, защото историята помни велики български спортисти, които пропуснаха шанса да се реализират заради болест или травма.

Ако сме малко по-концентрирани и здрави, съм сигурен, че успехите ни ще са по-големи, защото потенциалът е налице.

Дано спортистите не се смачкат от очакванията, защото в олимпийска година те са огромни. Но се надявам, че треньорите и шефовете ще успеят да ги съхранят от това, за да могат да се реализират максимално на олимпиадата.

- А кой беше най-тежкият момент от годината?

- Безспорно това беше расисткият скандал на мача с Англия и последвалите след него процеси в БФС. Събитията преди двубоя, които се развиха седмици преди двубоя, предполагаха подобно нещо.

Сами влязохме в капана, който ни бе поставен от британските медии и той щракна. Това бе най-вече обида към българския народ, който е показал, че е изключително толерантен. Целият този случай показва, че като се направи компромис, след това се плаща най-високата цена.

- Докъде стигна проверката в БФС?

- Още тече. Все пак става въпрос за всеки един областен съвет. Над 500 клуба. И от инспектората проверяват всичко, до последния документ. Надявам се, че до края на януари ще имам доклад на бюрото си.

- Във волейбола като че ли утихнаха страстите.

- Това, което се случи във футбола, показа, че няма “свещени крави” сред федерациите. Българският закон е над всичко. Появиха се коментари, че държавата се намесвала в работата на федерациите. Но може да се види как във всеки един документ и устав на международните спортни организации е записано, че местните закони имат върховенство. За намеса може да се говори единствено, когато става въпрос, ако държавата наложи президент или управителен съвет, без да се проведат демократични избори. Тогава има и санкции.

Няма да скрия, че като подготвяхме новия закон за спорта, обмисляхме да въведем изискване за мандатност. Но заради една или две гнили ябълки не си струва да се ограничават добрите ръководители в българския спорт. А положителни примери има доста. Когато си изчерпан и вече не си полезен, трябва да имаш сили сам да се оттеглиш. Така слизат от трона умните хора, а тези, които са обсебени от властта - излизат през задния вход.

- В новия закон има и прелицензиране на федерациите. Как върви този процес?

- За съжаление, не можахме да избегнем българския манталитет да се прави всичко в последния момент. До момента са прелицензирани 53 федерации, още 25 са подали документи. 34 все още не са. Сред тях са футболният съюз и олимпийското таекуондо. За футболния съюз това е нормално, защото това е най-голямата спортна организация в България. Има още време до 18 януари. Една от основните цели на новия закон бе да се реши проблемът с федерациите и клубовете, които нямат реална дейност. И се вижда, че да имаш назначен треньор и наета база, за някои е непреодолимо препятствие. Значи само е маркирана дейност.

- България бе отново домакин и на доста големи първенства. Справихме ли се?

- След трите световни през 2018 година, тази година календарът бе малко по-постен. Но имаше достатъчно, за да задоволим българската публика. Ще започна с едно, което смятах, че ще бъде изключително трудно, защото никога не го бяхме правили - световното по шорттрек. Един спорт, който ни е носил много радост. И се справихме блестящо според оценката на международната федерация. Значи може да гледаме по-смело за подобни домакинства.

Традиционни вече станаха световните купи по волейбол, художествена гимнастика и ски. Волейболът бе в Пловдив, Русе и Варна, в новите зали. Имаше голям интерес. Над 20 000 зрители във Варна, над 14 000 в Пловдив и 6500 в Русе. Ще продължим с домакинствата и през новата година.

Ските остават най-добрата рекламна кампания за България. Над 120 милиона аудитория. В дългосрочен план такива състезания носят много за туристическата индустрия.

В художествената гимнастика по принцип организацията винаги е била на високо ниво. И ще продължим.

Вече традиционен стана и тенис турнирът “София Оупън”. Имахме 6-ма от топ 20 на световната ранглиста, като трима от тях завършиха в топ 10. Това показва, че това е бил най-силният АТП 250 турнир през годината. Даниил Медведев го спечели, зрителите видяха Стефанос Циципас, Беретини, Хачанов, Вавринка.

Проведохме и световно по борба, един традиционен спорт за България. Организирахме за първи път и Гран при по таекуондо в олимпийската версия. И това бе огромно предизвикателство, защото бе непознато.

- Върху какво се работи за 2020 г.?

- Най-голямото ни първенство безспорно е олимпийската квалификация по борба. Последният шанс за Токио. Това е най-успешният български спорт и за нас е важно колко души ще изпратим на олимпиадата. Пред собствена публика мотивацията е различна. Съдиите не смеят толкова да те режат. Няма какво да се заблуждаваме -

борбата, боксът и художествената гимнастика са съдийски спортове, където всяко едно отсъждане влияе на крайния резултат. Трудно се печели такова домакинство. Надявам се, че ще бъдем брилянтни в организацията.

Другото ново е световното първенство по баскетбол за юноши до 17 години. Този спорт не е в най-доброто състояние в България, но ще дадем уникален шанс на младите ни таланти да се сблъскат с най-добрите.

Като се прави държавна политика в спорта е важно да планираш с години напред. През 2021 година освен традиционните турнири ще имаме европейско по волейбол за жени, където сме домакини със Сърбия, Румъния и Гърция. Също така европейско по художествена гимнастика във Варна. За първи път у нас ще има и световно по ски за младежи.

За 2022 година вече сме договорили световно по скокове на батут и художествена гимнастика. И европейско по джудо, което спечелихме доста трудно.

Голямата ни амбиция е тази година да договорим и световно по борба през 2023 година. Това бе първата свободна година.

Разбира се, това, което се случи с Русия в международен план с 4-годишното наказание и забраната за домакинства, отваря нови възможности. Ако има нещо в спортове, които са традиционно силни за България, бихме кандидатствали, защото вече имаме самочувствие и опит. Разбира се, бюджетите са лимитирани, но винаги, когато ги надхвърлим, сме имали подкрепата на правителството и лично на премиера Бойко Борисов, като с постановления са ни отпускани допълнителни средства.

Работим усилено, след като приключиха драмите с федерацията по автомобилизъм, и вече има мотивирани хора, които искат да работят да върнем европейския статут на рали “България”. Европейският шампионат е под егидата на “Евроспорт”. И си представяте какво ще представляват няколко дни предавания от морските ни курорти какъв ефект ще има.

- Ще продължите ли с обновяването на базата?

- Да. Освен големите обекти направихме и много малки, на които не се обръща толкова много внимание. С изграждането на големите зали, ако финишираме с тази в Бургас, сме приключили. Там ще бъде най-голямото спортно съоръжение в България. Ще продължим с малките като тази в Кърджали. Направихме инвестиция в леката атлетика. Ремонтирахме закритата писта в Добрич, а тя е единствената за Източна България с овал. Без такива писти, не можем да очакваме да се появи наследник на Ивет Лалова. Трябват 12 месеца подготовка, а не 7-8. Направихме закрита писта и в Кюстендил.

Приключихме и ремонта на Зимния дворец. Тази година пуснахме и тренировъчната зала. Огромно удоволствие ми донесоха реакциите на родителите, които като видяха какво сме направили, просто изпаднаха във възторг. И направихме всичко с доста по-малко средства от тези, които искаше да похарчи едно предходно правителство.

Започваме от януари. Ще направим основен ремонт на залата по бокс в Русе. Вече има обществена поръчка за около 260 000 лева. Там е един от водещите ни центрове в този спорт. Ще направим зала и в Плевен, като проектът е на големия ни шампион Детелин Далаклиев. Той има огромно желание да се занимава със сериозна треньорска дейност и ще получи подкрепата ни. Подменяме настилките на два тренировъчни стадиона в Габрово и Смолян. Предстои основен ремонт на северните зали на стадион “Ивайло” във Велико Търново. Те са три на брой и реконструкцията на цялото съоръжение ще приключи. Има отделени средства за обновяване на закритата писта за лека атлетика в Плевен. Започнахме работа с общината в Самоков за ролбан и писта, което бе обещано на биатлона. Обсъждаме с кметовете на Стара Загора и Враца направата на тренировъчни стадиони за лека атлетика, като така там могат да се провеждат и по-сериозни първенства. Подадохме и молба за изваждане на виза за строителство на нова зала за художествена гимнастика на стадион “Раковски” и смятам, че до края на 2020 година ще я завършим.