Ники Кънчев за Пулев: Добро, лошо, намръщено, невъзпитано - това си е наше момче

От Фейсбук профила на Ники Кънчев

Някакво ми е приповдигнато от няколко дни и особено днес. Сякаш имам рожден ден или е Нова Година. Или току-що съм видял как Гунди се измешал всички англичани на "Уембли" и е вкарал, сякаш Стоичков е зашил "един парцал" на Германия от пряк свободен удар, сякаш току-що съм изгледал "Човекоядката" с Тодор Колев в театър "София" или "Полет над кукувиче гнездо с Марин Янев и Ани Бакалова в "Сълза и смях".

Или пък съм изчел "Балада за Георг Хених" на Пасков или съм плакал със стиховете, извиращи от "Честен кръст" на Борис Христов. Или пак и пак съм си пуснал ФСБ, Щурците, Тангра или Сигнал.

Не обичам празното биене в гърдите, то и нямаме много поводи за радост, че сме българи. Но, по дяволите, БЪЛГАРИ СМЕ! Червени, сини, зелени, леви и десни, демократични, не много демократични, образовани и не дотам, ниски, високи, успели, неуспели, богати и бедни. Рано или късно всички ще легнем под тази земя - българската.

Родени сме от нашите родители на тази територия, в тези градове и села, както и те са родени от техните родители някъде наоколо.

Тази вечер едно момче от "Младост" 2, родено там, когато това си беше доста краен софийски квартал и израснало с още 3 сестри Ани, Виктория и Боряна и един брат Тервел, ще излезе да се бие на световния боксов връх.

Добро, лошо, намръщено, невъзпитано - това си е наше момче. Повече от 25 години той вървя към този връх. Не винаги успешно, но винаги се изправяше. Имаше куража и топките да продължи, да надгражда и той да удря безмилостно, дори и с целувка. А знаете че поуката във всеки втори американски филм, е не да побеждаваш нонстоп, а когато паднеш, да намериш сили да се изправиш. 

Тази вечер, след малко заради Кубрат Пулев ще се развее Българското знаме на пъпа на света.  

Аз съм "За" и бих извикал по хъшовски: Да живее България!