Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Спорт
  3. Радостин Василев и обещанията към федерациите – едните моркова, за другите тоягата

Спорт

Радостин Василев и обещанията към федерациите – едните моркова, за другите тоягата

Радостин Василев и обещанията към федерациите – едните моркова, за другите тоягата - Tribune.bg
Снимка:

„Искам да изчистя финансирането на спортните федерации. Искам да променя методиката на финансиране, която към момента е с една формула. За съжаление тази формула приоритизира определени спортни федерации, а други, особено при колективните спортове, остават с по-малко финансиране. Идеята е да увеличаваме средствата, а не да ги намаляваме и отмъщаваме или да ограничаваме нещо относно финансирането." Това е част от изявление на спортния министър Радостин Василев в началото на неговия мандат през декември, както и обещанието му за "максимално справедливо" разпределение, бяха доста обнадеждаващи за спорта като цяло, особено на фона на рекордния за ММС бюджет от 123.53 млн. лв. Само че крайният резултат е малко като лафа за свинското със зеле - за едни е свинското, за останалите зелето. При това и свинското не е кой знае колко повече.

Анализът на официалните данни от ММС за средствата от бюджета, които през 2022 г. се отпускат по "Програма за финансово подпомагане на дейности в областта на спорта за високи постижения", сочи, че достатъчно увеличение на парите има само за някои федерации. Повечето ще получат практически колкото и миналата година, а има и такива, за които дори има намаление. И обещанието да няма приоритизиране изглежда странно на фона на разликите в сумите, които ще получат едни спортове спрямо други, пише „Сега“.

По принцип, обещанието на министър Василев за финансиране на по-голям брой федерации е изпълнено. В началото на 2021 г., когато още на власт бе ГЕРБ, а ММС бе оглавявано от Красен Кралев, по програмата за финансиране бяха одобрени 46 спорта. В списъка за 2022 г. (към края на април) те са вече 54.

По данни на ММС от януари проекти бяха подали 58 федерации. Това означава, че може да се очаква максимум още 4 централи да бъдат одобрени по-късно и да получат пари впоследствие. Но те са от т. нар. малки федерации и тяхната субсидия няма да промени коренно общата картина. А тя е, че процентно ММС отпуска по-малко пари по „Програма за финансово подпомагане на дейности в областта на спорта за високи постижения“ въпреки рекордните средства, с които разполага.

През 2021 г. бюджетът на министерството бе 97 603 800 лв., а за 2022 г. той нарасна рекордно с 27% (над 1/4) - до 123 535 900 лв. Съответно и перото „Спорт за високи постижения“ бе увеличено драстично - от 60 636 000 лв. през 2021 г., на 73 138 500 лв. сега (20.6% повече).

С тази разлика, че парите за дейност на федерациите не са се увеличили с толкова проценти, независимо че и броят на бенефициентите е нараснал с (минимум) осем.

По официални данни, през 2021 г. (министър Красен Кралев - ГЕРБ) 46-те федерации са получили 27 459 000 лв., докато за 2022 г. (министър Радостин Василев - ИТН) 54 взимат 31 205 991,70 лв. Общата сума е с 3 746 991.70 лв. повече (13.64%), т. е. - процентно увеличението е много по-малко, отколкото е общото нарастване на бюджета на ММС по това перо.

И още сметки на едро. Онези 27.5 млн. лв. за 2021 г. са съставлявали 45.3% от перо „Спорт за високи постижения“, а 31.2 млн. лв. за тази година са 42.6% - отново по-малък дял.

При това трябва да се отбележи, че статистиката за 2021 г. бе предоставена веднага след подписването на договорите между ММС и онези 46 федерации. След това обаче много от централите са получили и допълнителни средства.

Например, малко преди края на мандата на служебния министър Кузманов, ММС предостави справка, че 14 федерации са взели още пари чрез анекси (тези по джудо и стрелба с лък - по два пъти) за общо 600 000 лв.

С решение на служебното правителство пък в края на 2021 г. с 1 млн. лв. бяха допълнително финансирани още спортове, сред които такива, на които предстоеше участие на зимните олимпийски игри в Пекин `22 - по ски, кънки и биатлон.

С други думи - бюджетът за дейност на федерациите през 2021 г. е бил с поне 1.6 млн. лв. повече от официално обявения. Така настоящото увеличение на сумите става още по-малко - общо 2.15 млн. лв., или ръст от едва 7.8%.

Съществува поне една федерация, за която статистиката отчита много повече средства спрямо 2021 г., но те са всъщност нищожно малко. В края на април - при медийната престрелка между президента на плувните спортове Георги Аврамчев и министър Василев, Аврамчев обяви, че увеличението за 2022 г. е всичко на всичко 261 (двеста шестдесет и един) лева. Според данните на ММС то е 162 661 лв.

Шефа на плуването и обясни откъде идва разминаването. Според данните на ММС, за 2021 г. плуването е получило 1 млн. лв., а сега са 1 162 000 лв. Но, оказа се, миналата година министерството е закръглявало в официалната справка и сумата всъщност е била 1 038 000 лв. И още:

„Не знам защо един от договорите не го отчитат в ММС - за 124 000 лв. А тези пари съществуват при нас, ние имаме подписан договор, парите са ни отпуснати и усвоени. По основния договор за 2021 г. сме получили милион и 37-38 хиляди лева. Плюс онези 124 000 лв... И точно разликата е 261 лв., аз лично съм я смятал и стоя зад думите си", обясни Аврамчев, който разкри, че всъщност плуването е поискало 50% повече пари от 2021 г., но е получило „фамозните“ 261 лв.

И други шефове на федерации споделят същото, но от страх не желаят са излязат с имената си Те обясняват че са подали заявки за доста повече средства (между 30 и 50%), обнадеждени от анонса за рекордния бюджет на ММС. А на практика са получили минимално завишение - между 5 и 10%. Тези проценти, на фона на галопиращата и вече двуцифрена инфлация, са крайно недостатъчни.

Има също така и федерации (общо 9), които дори ще бъдат с орязани средства. Най-ощетена се оказва тази по биатлон, чийто президент - олимпийската шампионка Екатерина Дафовска, влезе в публичен конфликт с министър Василев и след това подаде оставка (официално - по здравословни причини). Най-успешният ни зимен спорт получава с цели 22.6% по-малко (минус 219 600 лв.) от миналогодишните 970 000 лв.  

С доста орязани средства са още кану-каяк, модерен петобой (президент там е предшественикът на Василев - Андрей Кузманов), ММА. Борба, волейбол, карате киокушин и някои други спортове също са на минус, макар и някъде с по-малко от процент, т. е. на практика ще разчитат на същите суми, както и през 2021 г. В тяхната позиция са още доста спортове, намиращи се иначе в графата „плюс“, но този плюс е незначителен, особено на фона на инфлацията и нищожните увеличения.  

На фона на всичко това има и отличници сред федерациите, които се радват на значителни увеличения.  №1 като абсолютна стойност е федерацията по ски, която получава с 531 000 лв. над миналогодишните 1,1 млн. (48,3%).

Илиана Раева, която първа влезе в публичен конфликт със спортния министър, очевидно е сближила позициите не само за онази снимка на сдобряването, защото художествената гимнастика също се радва на голяма щедрост от страна на ММС. За нея има 235 000 лв. повече (11.5%) спрямо 2021 г., с което почти се доближи 2.3 млн. годишна субсидия.

По повече от 200 000 лв. отгоре има още за спортната гимнастика, гребането и кънките. Щедрост е проявена още към леката атлетика (126 000), бокса (138 000), стрелбата (145 000), тениса на маса (111 000), алпинизма (110 000).

Получават се и аномалии, най-вече в графата с федерациите, които досега са взимали минимални суми или въобще не са получавали пари от ММС. Така например ръгбито получава тройно повече пари, но всъщност те са тройно на миналогодишните мижави 40 000 лв. Там пък увеличеинето идва и по коалиционна връзка, тъй като депутатът от БСП Атанас Зафиров е председател на ръгби федерацията. Ловната стрелба (трап, двоен трап и скийт) взима 5 пъти повече, а триатлонът - четворно...

Трябва да се отбележи и още нещо - небивалото забяване на средствата за федерациите като цяло. Още когато при встъпването си в длъжност Радостин Василев побърза да спре започналото вече кандидатстване по програмата на служебния министър Кузманов, беше ясно, че ще има забавяне. Но то се проточи и след началото на второто тримесечие и федерациите бяха принудени наистина „да карат на мускули“, както се изрази Дафовска, заради което тя и биатлонът си навлякоха гнева на министъра.

Така в тези 4 месеца от началото на 2022 г. много от централите трябваше да търсят заеми, за да организират състезания от своя календар, за да плащат заплати и стипендии на национални треньори и състезатели, за да изпращат спортисти по състезания в чужбина и изобщо, за да водят нормална дейност.

Какви ще са последствията от цялото това неглижиране предстои да разберем. Има основания да се очаква, че недофинансирането на повечето федерации ще даде отрицателни резултати. За късмет на Радостин Василев обикновено ефектът от подобни действия не е краткосрочен и ще се прояви, когато той най-вероятно няма да работи в Спортната палата.

Но адвокат Василев има и полезен ход - по някое време да осъзнае, че да си министър не означава само да вадиш скелети от гардеробите, да уволняваш и назначаваш, да плашиш със съд и затвор или пък да даваш удобни интервюта пред добре настроени към теб медии. Ако успее да го направи, току виж си променил отношението към работата на федерациите, защото, вярва или не, те са зъбните колелца в механизма на българския спорт, от които зависи той да не скърца или аварира.

Относно домакинствата на федерациите също има драстично намаляване. Там Василев и ММС са подходили твърде консервативно и при отпускането на средства за подпомагане на домакинства на международни състезания в България през 2022 г. Независимо от увеличения си драстично бюджет.

По принцип в предишните няколко години министерството разпределяше по това перо около 5 млн. лв. годишно. Изключение направи 2021-ва, когато общата сума набъбна до 6.223 млн. лв. заради факта, че федерацията по ски бе подпомогната допълнително (с други видове договори) с още около милион и в крайна сметка получи 1.9 млн. лв. за световно първенство за юноши и стартовете за Световната купа в Банско.

Миналата година освен ските солидни суми имаше също за таекуондо (близо 900 000 лв.), художествена гимнастика (851 000) и борба (680 000). Общо бяха подпомогнати 15 федерации, които организираха 18 различни състезания.

През 2022-ра броят на бенефициентите е нараснал на 16 - за общо 19 състезания (към края на април), но парите са точно с 2 млн. лв. по-малко - 4.223 млн. лв. (виж таблицата). А спрямо обичайните 5 млн. лв. годишно - с около 800 000 лв.

Рекордьор с над 1.4 млн. лв. е художествената гимнастика, която вече взе 400 000 лв. за турнира за Световната купа в София (8-10 април), а ще получи и други 1 005 840 лв. за организацията на световното първенство  през септември отново в столицата.

713 000 лв. са одобрени на федерацията по борба също за два турнира - европейското първенство за юноши през март и световното, също за юноши, през август. За две състезания ще бъде подпомогната и централата по гимнастика - 300 000 за Световната купа през май и Световната купа по паркур през септември.

Въпреки обявеното желание на федерацията по тенис за повече финансова подкрепа по организирането на най-престижния тенис турнир у нас - "София Оупън" в края на септември, тя ще получи отново 500 000 лв., както и в предишните години. А всъщност проблемът на централата е, че подопечното дружество на ММС - "Национална спортна база", е вдигнало драстично сумата за наем на "Арена Армеец" за периода на турнира и тя доближава 1 млн. лв.

Федерацията по бадминтон пък дори няма да получи 50-те хиляди лева от миналата година за ежегодния турнир за Световната купа. Сега за нея има доста по-малко - 38 987 лв. (впрочем, само перцата за една такава проява излизат около 30 000 лв.).

ММСММС
 
ММСММС
 
ММСММС
 
ММСММС
 
ММСММС


Топ новини

виж още
Актуална тема