„Гардиън“ с твърдение, че българите в Лондон са част от новата шпионска схема на Путин

Аржентинска двойка, живееща в Словения, мексиканско-гръцки фотограф, който имал магазин за прежди в Атина, а сега и трима българи, арестувани във Великобритания. През изминалата година полицията и службите за сигурност по целия свят обвиниха множество хора, които водят привидно безобиден живот, че са агенти или оперативни работници на руското разузнаване, припомня БГНЕС.

Много други бяха обвинени в предаване на информация на Русия, включително охранител на британското посолство в Берлин, осъден на 13 години затвор, и повече от дузина души, арестувани в Полша, обвинени в изпълнение на различни задачи за руското разузнаване.

Много неща за тримата българи, за които се твърди, че са сред петимата души, задържани през февруари, остават неясни. Срещу тях са повдигнати обвинения, но съдебният процес е чак през януари, те все още не са направили изявления, а британските власти не са оповестили подробности за обвиненията.

На всички обаче вече е ясно едно: откакто Владимир Путин започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари миналата година, Москва прибягва до по-рисковани и не толкова конвенционални методи за шпионаж, най-вече защото много от шпионите, които беше поставила под дипломатическо прикритие в Европа, бяха изгонени.

Традиционно и трите основни руски служби за сигурност - вътрешната ФСБ, външното разузнаване СВР и военното разузнаване ГРУ - изпращат свои агенти в чужбина под дипломатическо прикритие. Те също така са използвали в миналото оперативни работници, представящи се за руски бизнесмени, туристи или журналисти.

Войната направи всичко това много по-трудно. Центърът за стратегически и международни изследвания изчислява, че през първите три месеца на войната от руските посолства са били изгонени над 450 дипломати, повечето от които от Европа.

"Времето след войната, с всички експулсирания, беше съдбоносно за руската разузнавателна система и те се опитаха да я заместят с различни неща", каза през пролетта пред "Гардиън" един от служителите на европейското разузнаване.

Много пътища, които преди това Русия е използвала за своите агресивни шпионски операции, са вече затворени. Когато Сергей Скрипал беше отровен с „Новичок“ през 2018 г., отровителите бяха агенти на ГРУ, които използваха руски паспорти, издадени под фалшива самоличност, за да получат британски визи. Разследващият сайт „Белингкат“ проследи номерата на паспортите им до конкретна паспортна служба в Русия, което позволи идентифицирането на много други агенти на ГРУ, използвали паспорти с подобни серийни номера, и разкри прикритието на множество руски агенти.

Освен това след войната за руските граждани е много по-трудно да получат визи за пътуване до Великобритания или Шенгенската зона, което означава, че хора като нападателите на Скрипал сега трудно биха получили визи, дори ако връзките им с ГРУ не бяха разкрити.

Поради всичко това Русия се е насочила към активиране на спящи клетки или към прехвърляне към по-активна шпионска дейност на неофициални агенти и оперативни работници. Те могат да бъдат граждани на трети страни или "нелегални" - руски оперативни работници, представящи се за граждани на трети страни, които години наред старателно изграждат прикритието си. Нелегалните, останали от програмата от съветската епоха, традиционно извършват малко активна шпионска дейност, което им позволява да се впишат в обществото при по-дългосрочни мисии.

Въпреки това през последната година поне седем предполагаеми „нелегални“ бяха разкрити на Запад - в Норвегия, Бразилия, Нидерландия, Словения и Гърция. Някои от тях успяха да избягат и се предполага, че са се върнали в Русия, а други все още са в арести на Запад.