Балканите останаха без работници: Все повече хора идват от Непал, Виетнам и Филипините

Недостигът на работна ръка в туризма, строителството и редица други сектори кара балканските държави все по-активно да привличат работници от Азия. Албания вече подписа споразумения с Виетнам и Индонезия и води преговори с Филипините, докато Хърватия все повече разчита на служители от Непал и други азиатски държави.

След три десетилетия, през които Балканите бяха предимно източник на работна сила за по-развитите европейски икономики, тенденцията постепенно се обръща. Масовата емиграция, намаляването на населението и растящото търсене на служители принуждават работодателите да търсят кадри все по-далеч от региона.

Според анализ на bne IntelliNews Албания и Хърватия са сред най-ярките примери за тази промяна.

Само в рамките на няколко дни Тирана подписа споразумения с Виетнам и Индонезия за привличане на работници. Най-сериозен недостиг има в туризма и хотелиерството, строителството, производството, земеделието и транспорта.

Според виетнамски оценки Албания се нуждае от между 20 000 и 30 000 чуждестранни работници.

Споразумението с Виетнам, подписано на 29 юли, предвижда равнопоставено третиране на наетите служители по отношение на заплащането, условията на труд и социалните придобивки. Албанските работодатели ще трябва да поемат и разходите по наемането и пътуването на работниците преди пристигането им в страната.

Ден по-късно беше подписан и меморандум с Индонезия, чието прилагане се очаква да започне до края на 2026 г.

Албания си е поставила за цел да привлече около 40 000 чуждестранни работници. В момента броят им е приблизително 15 000, като всяка година страната издава между 12 000 и 15 000 разрешителни за работа – основно в строителството, хотелиерството и туризма.

Хърватия е значително по-напред в този процес. През последните години броят на чуждестранните работници там нарасна рязко, а гражданите на Непал вече са сред най-големите групи на местния трудов пазар.

През 2024 г. Хърватия е издала около 206 500 разрешения за пребиваване и работа. Приблизително 75 000 от тях са били за строителството, 56 000 – за туризма и хотелиерството, а около 28 500 – за промишлеността.

Само за граждани на Непал са издадени около 35 600 разрешителни, което ги доближава до традиционно най-многобройната група чуждестранни работници в страната – гражданите на Босна и Херцеговина.

В основата на промяната стои дългогодишната демографска криза. Хърватия е загубила приблизително една пета от населението си след обявяването на независимостта, а шестте държави от Западните Балкани са загубили около 2,5 млн. жители през последните две десетилетия. Повече от един на всеки петима граждани на региона вече живее в чужбина.

Подобна е ситуацията и в Албания. Продължителната емиграция и намаляването на местната работна сила съвпадат с период на растящо търсене на служители заради развитието на туризма, строителството и инфраструктурните проекти.

Работодателите съобщават за сериозен недостиг на зидари, електротехници, водопроводчици, заварчици и дърводелци.

Привличането на десетки хиляди работници от Азия обаче създава и нови предизвикателства. Едно от тях е опасността Албания да бъде използвана като транзитна държава от хора, чиято крайна цел е да достигнат други страни от Европейския съюз.

Специалисти по миграция отбелязват, че част от азиатските работници пристигат с редовни трудови договори, но напускат Албания само няколко месеца по-късно.

Друг сериозен въпрос е интеграцията на чуждестранните служители и защитата на трудовите им права. Опитът на Хърватия показва, че бързото увеличаване на броя на чуждестранните работници трябва да бъде придружено от по-строг контрол върху посредническите агенции, защита срещу трудови злоупотреби и политики за интеграция.

Така Балканите постепенно се превръщат от регион, известен с износа на работна сила, в пазар, който сам се нуждае от десетки хиляди чуждестранни служители.

За Албания предизвикателството вече не е единствено да привлече необходимите кадри, а да създаде условия те да останат и трайно да се интегрират в местната икономика.