Байдън с първи укази: Върна САЩ в споразумението за климата и спря строежа на стената с Мексико

Демократите вече контролират Сената и Камарата на представителите

Джо Байдън вече официално стана 46-ият президент на Съединените щати. Вчера вечерта той встъпи в длъжност на историческа церемония по време на пандемия и в отсъствие на предшественика си Доналд Тръмп. Веднага след церемонията Байдън побърза да подпише серия укази, с които да отмени сериозни политики на републиканеца Тръмп. Най-важните от всички 17 разписани заповеди са за връщане на САЩ към Парижкото споразумение за климата и за задължително носене за 100 дни на маски във федералните сгради и на федерални земи.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш приветства връщането на САЩ към Парижкото споразумение.

„След миналогодишната среща на върха за амбициите за климата страните, произвеждащи половината от световното въглеродно замърсяване, се ангажираха с въглеродна неутралност“, каза Гутериш. „С днешния ангажимент на президента Байдън това число става две трети“, заяви той.

Решението на Байдън беше приветствано и от Европейския съюз, каза заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс.

Байдън също така отмени обявеното от Тръмп извънредно положение, помогнало за финансиране на строителството на стена по границата между САЩ и Мексико, сложи край на забраната за пътуване, засягаща някои страни с преобладаващо мюсюлманско население, както и отмяна на  разрешението за строителството на петролопровода Кийстоун Екс Ел.

Байдън също така нареди на всички служители на изпълнителната власт да подпишат етична декларация и постави ограничения върху способността им да лобират пред правителството, докато той е на поста. Новият президент също така нареди на федералните агенции да преразгледат справедливостта в съществуващите си политики и да изготвят план за 200 дни за справяне с неравенството в тях, пише Гардиън.

Когато започна да подписва заповедите, Байдън заяви: „Мисля, че някои от нещата, които ще правим, са смели и жизненоважни и няма друго време да ги започнем освен днес“. Не е необичайно новият президент да предприеме изпълнителни действия веднага след полагането на клетва - ход, целящ да покаже на нацията, че той започва да работи. Големият обем от заповеди обаче демонстрира как Байдън възнамерява да се справи с пандемията Covid-19 и да обърне страницата след Тръмп.

Активността на Байдън идва в деня, в който демократите официално поеха контрола над американския Сенат и Камарата на представителите

Трима нови сенатори положиха клетва, осигурявайки мнозинство на Демократическата партия в горната камара на американския Конгрес.

Демократите Джон Ософ, Рафаел Уорнок и Алекс Падиля положиха клетва пред новия вицепрезидент на САЩ Камала Харис. Ософ и Уорнок спечелиха балотажите в щата Джорджия за Сената по-рано този месец, побеждавайки своите съперници от Републиканската партия. Падиля, който е бивш държавен секретар на щата Калифорния, беше избран да заеме освободеното от Харис място в горната камара, след като тя стана вицепрезидент.

Сега Сенатът е разделен поравно между двете партии - 50 на 50 места, но демократите получават преимущество, тъй като Харис със своя глас може да наклони везните в тяхна полза. Демократите за първи път от десетилетие контролират Сената, Камарата на представителите и Белия дом.

Стана ясно и назначението на Аврил Хейнс за директор на Националното разузнаване. Тя беше утвърдена с 84 на 10 гласа и стана първият кандидат на Байдън за правителствен пост, получил одобрението на горната камара на Конгреса.

Хейнс ще стане първата жена начело на Националното разузнаване. Тя беше заместник-директор на ЦРУ от 2013 до 2015 г., а също заместник-съветник по националната сигурност при президентството на Барак Обама.