Белгия подготвя над 1000 км велоинфраструктура до 2025 г.

Белгия подготвя над 1000 км велоинфраструктура до 2025 г., съобщава в блога си икономическият журналист Апостол Апостолов. Той отбелязва, че велосипедната инфраструктура е изключителен приоритет в Белгия и отделните провинции всяка година отделят милиони евро в проекти за нейното подобряване.

След коронавируса през 2020 и особено сега, когато цените на горивата скочиха главоломно, е регистриран значителен ръст на ползващите електрически колела, скутери, тротинетки( известни още като степ скутери). Разбираемо и самата инфраструктура отеснява особено в час пик сутрин и вечер когато стотици изпълват веломагистралите и междуградските пътища до работните места, училище или просто за ежедневния спорт. Защото, колелото е изначално в ДНК-то на белгиеца подобно на неговия северен съсед Нидерландия.

В страната има близо 4000 км инфраструктура (2700 във Фландрия и 1480 във Валония и Брюксел). В това число влизат огромни веломагистрали, междуградски пътища, локални комбинирани пътеки за колелета и пешеходци, специални маршрути за трудноподвижни хора или за инвалидни колички.

Огромната площ несъмнено изисква огромни инвестиции в порядъка на милиони евро. Белгия, като федеративна страна, бюджетите се определят от правителствата на отделните провинции. Едни са сумите по проекти за Брюксел, други Валония, съвсем различни за Фландрия. Всяка провинция определя със свои методи как ще усвоява средствата, какви проекти са приоритетни за съответната година и кои може да стоят „на трупчета“ като резервни. По този начин 5 фламандски провинции са извели като изключителен приоритет реновацията и изграждането на нова велоинфраструктура.

За последните 3 години е регистриран бум на желаещите да ползват колелото като основно транспортно средства. Обединени от общата цел властите решават да обединят усилия и създават официалният правителствен сайт Fietssnelwegen.be, който отчита, че в някои точки на броене минават по 8000 колоездачи/мотористи на час. Тази бройка се регистрира посредством инсталирани колони за броене с дигитален дисплей. Тези верни помощници са не просто статистика, а реален маркер за общините къде трябва да се инвестира целесъобразно и кои маршрути не са толкова атрактивни за преминаващите. Нужен показател с оглед на усвояването на средствата. Само в провинция Лимбург на възлови места (като моста на Алберт канал в Хаселт; на магистралите в Хам, Хойсден-Золдер, Римст и Беринген) са инсталирани колони със сензори и цифрови броячи. Устройствата са отчели за изминалата година 2,6 млн. велосипедни движения.

Интересът към този вид транспорт несъмнено расте. През пандемичната 2020 г. по проекти в инфраструктура за безопасно колоездене само във Фландрия са инвестирани 180 млн.евро. През 2021 година те са скочили почти двойно – до 355 млн., за 2022 г. - 328 млн., а за 2023 – 303 млн. Справка показва за настоящата година са разработени и чакат своето финансиране 420 велосипедни проекта. Сред тях се открояват велосипедни алеи, велосипедни магистрали, тунели, мостове и др.

„Хората избират колелото и нашите усилия ще бъдат насочени натам. Искаме Фландрия да се превърне в истински колоездачен регион. Целта ни е до 2025 г. да увеличим до 20% дела на велосипеда във функционалните пътувания“, изтъква ресорният министър на мобилността и благоустройството Линде Пеетерс.

За последните две години два ключови проекта се открояват във фламандската част на Белгия. Единият е изграждането на 25 километра магистрала от Льовен до Мехелен, строителство продължило повече от 2 години.

Другото „вело бижу“ е мост на Алберт канал, който свързва Хаселт, Дипенбег, Бокрейк, местен университетски кампус и ключова магистрала между Хаселт и Генк. Строителството продължава малко повече от година. Мостът с дължина 200 м и широчина 6 м официално е открит в края на 2021 г.. От тогава стотици посетители минават през него ежедневно или просто спират да се насладят на изгледа към местната ВЕЦ или да видят друго чудо на техническите постижения – воден асансьор с помпи, които вдигат и свалят на отделни нива натоварени баржи за и от порт Генк. Средствата, в размер на 4,7 млн. евро, са отпуснати съвместно от бюджетите на провинция Лимбург, водната компания и Европейският фонд за регионално развитие.

Освен с европейска подкрепа от 2019 година във фламандската част на кралството стартира т.нар. План Копенхаген“. С него правителството подкрепя общините да кандидатстват и разработват проекти за велосипедна инфраструктура. Казано по друг начин за всеки проект, по който са инвестирани две евро общински пари, от правителството добавят към стойността още едно евро. Планът е до 2025 година да има над 1000 км нови велосипедни пътища. И докато Фландрия е изключително активна в тази дейност, има над 100 общини във вътрешността на страната, които не проявяват интерес. Тази видима пропаст между общините е констатирана от Европейската федерация на велосипедистите (ECF), пише The Brussels Times. В доклад се казва, че е „постигнат известен напредък по отношение на свързаната с инвестициите икономическа политика за устойчив транспорт както във Фландрия, така и във Валония…Белгия обаче все още има слаби резултати по отношение на пътната инфраструктура". Окончателната препоръка е страната да „съсредоточи инвестициите си върху зеления и цифровия преход, по-специално върху инфраструктурата за устойчив транспорт".

По отношение на инвестициите, които ЕС отпуска за изграждане на велоинфраструктура за периода 2014 -2020 година са отпуснати над 2 милиарда евро, което е три пъти повече в сравнение с периода между 2007 и 2013.

„Очевидно е, че Европа, чрез Зеления пакт залага на велосипедния транспорт при преследване на амбициите за по-малко CO2 до 2050 година", пише Еuobserver.com, цитиран от независимата online платформа 3e-news.net.

На равнище ЕС самото велосипедно движение се разглежда като ключов фактор за устойчива градска мобилност и финансирането на проекти за велосипедно движение е лесно достъпно. В някои страни от общността обаче липсва ясно и обвързващо законодателство относно стандартите за велосипедна инфраструктура. Политическата воля за въвеждането им е слаба, тъй като това би попречило на интересите на предприемачите в областта на недвижимите имоти или би създало неудобства на водачите на автомобили.

Не само инфраструктурата за колоездене, но и националната законодателна база и стандарти се нуждаят от подобрение, ако Европейската комисия иска средностатистическият човек да се откаже от автомобила си и да възприеме колоезденето като средство за придвижване.