„Дер Шпигел“: Лунният блян на САЩ
Воден лед за ракетни двигатели, хелий-3 като източник на енергия - на Луната има интересни суровини. Но кой има право да ги използва? Американската космическа агенция на НАСА очаква своите партньори да подкрепят противоречивото ѝ правно положение.
Агенцията наистина ли вярва, че след четири години американските астронавти отново ще могат да кацнат на Луната, попита Дъг Ловеро, или планът е „свален от масата“ заради пандемията? „Това не само е на масата, той е масата“, отговори ръководителят на отдела за космически полети на НАСА.
НАСА възнамерява – по думите на президента Доналд Тръмп - да се върне на Луната. И работи усилено над това.
Когато американците долетяха до най-близкия спътник на Земята в края на 60-те-началото на 70-те години на миналия век, те нарекоха програмата си в чест на гръцкия бог Аполон. Връщането там трябва да се случи под името на сестра му близначка Артемида. През 2024 г. трима или четирима астронавти трябва да отидат на Луната с пуск от космическия център Кенеди във Флорида.
Свръхтежката ракета Space Launch System, на стойност близо 2 милиарда долара, с Orion, европейско-американска капсула, ще ги изведе на окололунна орбита. Там двама астронавти ще се прехвърлят на модул, построен от една частна компания, който ще ги докара до Луната, близо до южния полюс, на който ще останат почти седмица.
Полет до Луната като подготовка за бъдеща мисия до Марс
НАСА винаги е изтъквала, че връщането на Луната ще бъде нещо повече от PR действие за филмови камери. Става дума за дългосрочно присъствие на друга планета. В идеалния случай това трябва да е подготовка за бъдеща мисия до Марс. В същото време международното партньорство трябва да играе определена роля. Но как трябва да изглежда в детайли това сътрудничество? За това НАСА разработи няколко идеи. Американците искат да сключат международни договори със страни, които също се интересуват от изследването на Луната.
Основните положения на програмата „Артемида“ стават известни едва сега. Говорим за помощ при проблеми, за сътрудничество между различни държави, за предотвратяване на образуването на космически отломки и за разработване на ресурси на Луната, за защита на съществуващи американски площадки за кацане и за създаване на така наречените зони за сигурност около бъдещи бази. Други държави не трябва да извършват никаква дейност в тези зони.
„Предложените принципи не трябва да бъдат отхвърляни от никоя отговорна космическа държава“, заяви Майк Голд, вицепрезидент на НАСА по международните въпроси. „Благодарение на „Артемида“ се надяваме, че бъдещето ще прилича повече на филма„ Стар Трек “, а не на „ Междузвездни войни “.
Ловете риба, без да претендирате за целия океан
Водният лед, лежащ в дълбоки кратери, е един от най-интересните ресурси на Луната. Може да се използва като гориво за ракети. Много е писано за лунния прах като строителен материал или за хелий-3, съдържащ се на Луната. Дори добивът би могъл да бъде реалност на Луната.
По принцип от 1967 г. вече има международно споразумение, уреждащо подобни действия. Повече от сто държави - включително САЩ - подписаха този космически договор. Той задължава, наред с други неща, да използват пространството за мирни цели, забранява разполагането на оръжия за масово унищожение там и определя, че никоя държава не може просто да завладее някое небесно тяло. Както казват в НАСА, програмата „Артемида“ въвежда този договор в живота.
„В исторически план това споразумение е създадено, за да попречи на мощните държави да правят каквото им харесва в космоса“, обяснява специалистът по международно право Щтефан Хобе, ръководител на Института за въздушно, космическо и кибер право в Университета на Кьолн в интервю за кореспондент на „Шпигел“. „Проблемът е, че този космически договор не определя ясно правната ситуация в някои точки.“
Не е ясно дали частните лица могат да използват богатството на космоса за печалба, например, когато разработват добива на полезни изкопаеми на Луната или на астероиди. САЩ вярват, че могат. От тяхна гледна точка такива ресурси могат да бъдат извлечени, дори ако формално не принадлежат на разработчика. Можете също да ловите риба, без да се преструвате, че притежавате целия океан.
„Правото трябва да бъде на страната на по-слабия“
„Намирам тази гледна точка за грешна“, казва Хобе. „Но все пак можеш да я оправдаеш по някакъв начин.“ Програмата „Артемида“ трябва да фиксира правното положение на американците за техните партньори по американската лунна програма. И това възмущава юриста: „За пореден път се сблъскваме със ситуация, в която големите диктуват на малките какво трябва да направят. Но законът трябва да е на страната на по-слабите.“
Специално споразумение от 1979 г., така нареченото „Споразумение за дейността на държавите на Луната и други небесни тела“, е да регулира на многостранна основа специфичните условия за използването на Луната и други небесни тела от държави и частни фирми. Но само 18 държави са ратифицирали текста, така че много от тях смятат договора за провал. На първо място, защото САЩ активно се противопоставиха на споразумението.
„Струва ми се недостойно и лицемерно, когато някой първо торпилира всички международни усилия за постигане на споразумение“, възмущава се Хобе, „а след това той казва, че няма правила и сега трябва да направи всичко сам.“
По принцип точно това правят Съединените щати с „Артемида“. „Няма да чакаме споразумение, което да е в съответствие с нашите национални интереси“, цитира списание The Verge експерта по астронавтика Кристофър Джонсън от Фондация Secure World. „Ние вярваме, че можем да летим до Луната и да използваме ресурси там. Следователно ще летим до Луната и ще използваме нейните ресурси. И ние ще направим това в партньорство с други страни“.
Един от тези, които биха могли да станат партньор на Съединените щати, е ръководителят на Европейската космическа организация (ECA) Ян Вьорнер. Европейците работят по създаването на безпилотен лунен апарат, в допълнение, те биха искали един или повече астронавти от Европа да станат членове на експедицията на НАСА. Така германският астронавт Александър Герст, който два пъти е летял до МКС, и Матиас Маурер - той трябва да лети там в началото на 2022 г. - многократно са заявявали, че са готови да станат участници в мисията. В Европейския център по космонавтика в Кьолн се създава тренировъчно оборудване, наречено „Луна“, на което ще се правят подготовки за полети до земния спътник.
Договорът на немеца Ян Вьорнер като шеф на ECA в централния офис в Париж ще бъде валиден до това лято. „Ние внимателно ще обмислим американските предложения,“ каза той в интервю за „Шпигел“. „По принцип вярвам, че това е правилният начин. Но трябва да гарантираме, че лунната програма остава международна. Важно е да използваме спътника си заедно. Трябва да защитаваме Луната и да не допускаме на варварското разработване на ресурсите да започне там, както се случва на някои места по Земята.“
Остра критика от Русия
Преди няколко години Вьорнер предложи концепцията за международно лунно село, „което трябва да бъде отворено за всички нации“. Но НАСА не е подписала документа с неговите предложения. Доколко международна ще стане програмата „Артемида“, ще покаже времето. Шефът на НАСА Джим Брайденстайн обяви интереса на Япония и Канада.
Но от Русия дойде остра критика. „Принципът на инвазия е един и същ, дали става дума за Луната или Ирак“, написа в Туитър Дмитрий Рогозин, бивш вицепремиер и настоящ шеф на „Роскосмос“. Според него този, който събере коалиция от международни сили, ще постигне нещо като Ирак или Афганистан.
И НАСА няма право да изпраща предложения за сътрудничество в Китай. Сътрудничеството в Космоса с Поднебесната империя е забранено от няколко години с решение на Сената. Но Пекин въпреки това заяви, че е готов във всеки момент „да даде по-голям принос за създаването на общност в името на общото бъдеще за човечеството“.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/svqt/der-shpigel-lunniyat-blyan-na-sasht/
Коментари (0)
Добави коментар