Европарламентът призова за забрана на „златните паспорти“

Европарламентът/ЕП/ призова за забрана на „златните паспорти“, а негови членове ги определиха като етично, юридически и икономически неприемливи. „Схемите за гражданство и пребиваване чрез инвестиции“ са обект на проектодоклад за законодателна инициатива на ЕП.

„Да бъдеш гражданин на ЕС или да пребиваваш в него е в основата на това, което Евросъюзът символизира: свобода и права", обяви докладчикът София ин'т Велд, която отговаря за разглеждането на законодателното предложение. Тя е категорична, че гражданството е право, а не стока, която може да се купува и продава.

„Правителствата на държавите-членки продават това, което не е тяхна собственост, като използват репутацията на ЕС за печалба. Техният циничен бизнес застрашава общата ни сигурност“, смята София ин'т Велд.

България, Кипър и Малта имат схеми за „гражданство чрез инвестиции“ /CBI/, а 12 държави членки имат схеми за „пребиваване чрез инвестиции“ /RBI/, т.нар. златни паспорти или визи. По данни на ЕП, най-малко 130 000 души са се възползвали от схемите за CBI и RBI в ЕС в периода 2011-2019 г.

Евродепутатите твърдят, че посредниците по тези схеми, които са донесли приходи на съответните държави в размер на над 21,8 млрд. евро, не са нито прозрачни, нито отговорни. Те искат да забранят гражданство чрез инвестиции - CBI , и да наложат „строга и задължителна регулация“ за пребиваването чрез инвестиции - RBI.

Някои от предлаганите регулации включват строги проверки на миналото, задължителни проверки в системите на ЕС за правосъдие и вътрешни работи и процедури за проверка в трети държави.

Европарламентът иска също така да въведе задължително докладване от страна на държавите членки, както и изисквания за минимално физическо пребиваване на кандидатите, активно участие, качество, добавена стойност и принос към икономиката, когато става въпрос за техните инвестиции. Преди ден комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи одобри проектотекста с 61 гласа „за“, 3 – „против“ и 5 „въздържал се“.

Членовете на ЕП ще обсъдят и гласуват доклада на следващата пленарна сесия /7-10 март/. Ако бъде одобрен от пленарната сесия, Европейската комисия ще трябва да подготви законодателно предложение или да обоснове решението си да не го прави.