Институтът „Коперник“: Западна Европа е преживяла най-горещите юни и юли в историята

Западна Европа е преживяла най-горещите месеци юни и юли, откакто се води статистика. Това се посочва в нов доклад на института „Коперник“ и Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, информират БНТ и БГНЕС.

Според програмата „Коперник”, Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света. Първите два месеца на лятото са били белязани от последователни горещи вълни и изключително сухи условия. Комбинираната средна температура в Западна Европа за юни и юли е достигнала 21,62°C, надминавайки предишния рекорд от 2022 г., а нивата на почвената влажност са били значително по-ниски спрямо тогавашната тежка суша.

Саманта Бърджес от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, който управлява „Коперник”, посочи, че жегата и сушата все повече взаимно се подсилват в резултат на изменението на климата.

Много сухи условия бяха отчетени през юли в редица страни в Западна и Централна Европа - Франция, Испания, Австрия, Унгария, Обединеното кралство, Ирландия и част от Исландия, а речните потоци на реки като Сена, Рейн и Дунав са необичайно ниски, засягайки транспорта, напояването и производството на енергия в няколко държави.

Екстремната жега е довела и до рекордно високи температури на океанската вода. През юли е била отчетена най-високата температура на морската повърхност, регистрирана някога за този месец в извънполярните океани, отчасти заради феномена "Ел Ниньо" в екваториалния Тихи океан - 20,96°C, надминавайки предишния рекорд от 2023 година.

Западна Европа е изправена пред петата си гореща вълна това лято. Продължителните горещи и сухи условия станаха причина за разрастването на горските пожари в големи части от Франция, Испания и Италия. Великобритания също е обхваната от екстремна суша.

Учените очакват нов рекорд за глобалните температури по-късно тази година или в началото на 2027 година.

Глобално, миналият месец беше съвместно вторият най-топъл юли в историята на наблюденията, със средна температура на въздуха с 1,47°C над прединдустриалния показател за периода 1850-1900 г. Последните 11 години са били най-горещите в историята на наблюденията, а директорът на „Коперник” Карло Буонтемпо посочи парниковите газове като основна причина за това. Океаните поглъщат по-голямата част от излишната топлина, причинена от човешките въглеродни емисии, и играят ключова роля за регулирането на климата. По-топлите морета могат да имат и разрушителни последици, подхранвайки по-силни бури и валежи и избелвайки коралови рифове. Данните на „Коперник“, базирани на милиарди сателитни и метеорологични измервания, датират назад до 1940 година.