Корените на конфликта в Нагорни Карабах са в далечната 1923 г.

И в двете страни е обявено военно положение

Корените на конфликта в Нагорни Карабах са в далечната 1923г. Тогава съветските комунистически власти дават тази планинска област на Азербайджан, въпреки че по това време в него живеят 96% от арменците.

Проблемът започва разпадането на Съветския съюз, когато се появят редица независими държави. Арменското население на Нагорни Карабах иска да остане в родината си, което е потвърдено от референдум, а Азербайджан прави опит да премахне автономията и да контролира напълно района. Избухва война, която продължава от 1988 до 1994 година.

Със своето стратегическо положение, Нагорни Карабах, през който преминават международни нефтопроводи и газопроводи в граничната зона между двете страни, заема около 11 000 квадратни километра. Там живеят около 150 000 души.

Армения има около 3 милиона жители. Азербайджан е икономически по-силен, има газ и нефт, има почти три пъти повече жители от Армения и получава огромна помощ от етнически и исторически близката Турция.

Според последната информация, в района на Нагорни Карабах се водят ожесточени битки между арменската и азербайджанската армия. Представител на Министерството на отбраната на Армения казва, че са убити около 200 азербайджански войници. Балансът от арменска страна е между 20 и 30 убити и над 100 ранени. И в двете страни е обявено военно положение. В Армения, в района на Нагорни Карабах, се мобилизират и резервисти.

Президентът на самопровъзгласилия се регион Нагорни Карабах, регион в Азербайджан, където по-голямата част от населението е арменско, заяви, че азербайджанската армия е използвала турски самолети F-16 по време на атаката, намиращи се в Азербайджан от месец заради военни учения.

Спутник съобщава, че това е доказателство, че Азербайджан използва най-модерното оръжие, което е на разположение на турската армия.

Москва, Вашингтон и Брюксел настояват за незабавен край на конфликта. Най-важното според тях е да се хвърлят оръжията, за да се върнат двете страни към преговори и да се търсят дипломатически и политически решения в рамките на Минската група, ОССЕ и ООН, с мирното посредничество на Европейския съюз и Русия.

Източник: БГНЕС