От охрана на нощен клуб до глава на Римокатолическата църква – пътят на Франциск

Младежка любов за малко да откаже бъдещия папа от църковна кариера

Папа Франциск е роден с името Хорхе Марио Берголио в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г., в семейството на италиански емигрант, железопътен работник. Най-големият от пет деца. Работил като охрана в нощен клуб в родния му град, докато е бил ученик.

Получава диплома за химик-технолог. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес.

Младежка любов за малко да откаже бъдещия папа от църковна кариера. Любовта към Бог обаче надделява над романтичния порив.

Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 г. Берголио отива в Чили и учи хуманитарни науки, след това продължава образованието си в колежа на Свети Йосиф в Буенос Айрес, където получава диплома по философия.

Преподава литература, философия и технология в три католически университета. Освен испански владее свободно немски и италиански език.

На 20 май 1993 година го назначават за помощник-епископ на Буенос Айрес с титла титулярен епископ на Ауки. Ръкоположен е за епископ на 27 юни 1992 г. в катедралната църква на Буенос Айрес от архиепископа на Буенос Айрес кардинал Антонио Кварасино. Когато става ясно, че кардинал Кварасино скоро ще почине, Берголио на 3 юни 1997 г. е назначен за коадютор (съуправител, епископ с право на наследство на епархия) на Буенос Айрес.

Той добре изпълнява задълженията на кардинал Кварасино и когато той умира на 28 февруари 1998 г., го наследява като нов архиепископ на Буенос Айрес. На 6 ноември 1998 година е назначен за началник на ординариата за верните на източния обряд в Аржентина. Папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията от 21 февруари 2001 г. във Ватикана.

Като кардинал Берголио е назначен на няколко административни поста в Римската курия. Той е член на Конгрегацията по делата на духовенството, Конгрегацията по богослужение и дисциплина на тайнствата, Конгрегация за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. Берголио също става член на Комисията по Латинска Америка и Папския съвет по делата на семейството.

Кардинал Берголио е известен с лична скромност, доктринален консерватизъм и преданост на делата на социалната справедливост. Води изключително обикновен живот, което му носи репутация на добър и набожен човек. Живее в малка квартира, която не напомня за архиепископски дворец, отказва официалната лимузина с шофьор и се вози с градския транспорт и си готви сам.

На 15 април 2005 г. адвокат по правата на човека възбужда обвинение към Берголио, обвинявайки го в сговор с хунтата от 1976 г. Обвиненията са, че е предал йезуитски свещеници. На 17 март 2013 г. аржентинският съдия Херман Кастели, занимавал се с разглеждането на това дело, в интервю за вестник „La Nacion“ казва, че „заявлението за това, че (римският папа) Хорхе Беголио да е предал тези свещеници е пълна лъжа. Ние сме анализирали, изслушали тази версия, погледнахме на очевидните факти и стигнахме до извода, че неговите действия в този случай не са на юридически съучастник. Ако беше обратното, ние бихме го заявили“.

След смъртта на римският папа Йоан Павел II, Берголио е извикан във Ватикан за участие в конклава като кардинал-избирател. Въпреки, че Берголио е разглеждан като папабил, конклавът избира за нов папа кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI. През септември 2005 анонимен дневник (чиято автентичност се оспорва) на един от участвалите кардинали в конклава сочи именно Берголио като основен съперник на Ратцингер. По данните от документа на третия балотаж Берголио получава цели 40 гласа, но на четвъртия и решаващ получава едва 26 гласа.

През периода на Синода на епископите през 2005 година е избран за член на подсинодалния съвет. На 8 ноември 2005 година оглавява Епископската конференция на Аржентина за тригодишен срок (2005 – 2008). За него гласува преобладаващо мнозинство от аржентинските епископи, което само потвърждава неговото лидерство в страната и международния му престиж, получен в конклава.

На конклава през 2013 година, свикан след папската оставка на Бенедикт XVI, също влиза като папабил (сред много други претенденти) и този път бива избран.

Избран е за римски папа на 13 март 2013 година и приема името Франциск (лат. Franciscus) в чест на свети Франциск Асизиски. За пръв път в историята на папството се използва това име и става едва вторият папа от новото време (след Йоан Павел I), приел неизползвано дотогава име. Франциск става първият папа от Новия свят и първият папа йезуит.

За свой девиз Франциск избира думите „Miserando atque eligendo“ (на български: Помилван и после избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който в обянява фразата така: „Не се стреми към земни вещи, не искай емфемерни изгоди, избягвай дребните почести, с охота приемай цялото презрение на света, бъди полезен за всички, обичай оскърблението и на никого от тях не заплащай, с търпение преглътни получените обиди, винаги слави Троицата и никога – себе си...“ Тези думи имат голямо значение за Франциск, тъй като докато е на 17 години след изповед почувствал божието милосърдие и разбира, че е призван да стане свещеник.

Става първият папа от повече от век, който отказва да се настани в луксозния папски апартамент в Апостолическия дворец, а предпочита да остане в двустайния си апартамент. Освен с личната си скромност, папата се заема и с реформи на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела (официално име на т.нар. Ватиканска банка) и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари[6]. Обявява се и за един наболял въпрос във Ватикана – сексуалните престъпления над деца. Затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието "престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.

През 2014 списание „Форчън“ обявява папа Франциск за най-влиятелния световен лидер, поради реформите във Ватикана и положителното лице, което дава на Църквата. В същата класация президентът на САЩ Барак Обама не присъства.

Източник: Wikipedia