Почина осъденият за геноцид сръбски генерал Ратко Младич

Той излежаваше доживотна присъда за геноцида в Сребреница, редица други престъпления срещу човечеството и военни престъпления

Бившият командир на армията на босненските сърби Ратко Младич е починал днес в Хага на 84-годишна възраст.

Младич излежаваше доживотна присъда за геноцида в Сребреница и за системна кампания от убийства, изтребление, преследване, депортации, насилствено преместване, тероризиране на цивилни и вземане на заложници по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г.

Името му остава едно от най-мрачно натоварените в историята на войните при разпадането на Югославия, предизвикани от агресията на режима на Слободан Милошевич. Бившият генерал от Югославската народна армия достигна върха на военната йерархия на босненските сърби, преди да се превърне в един от най-издирваните военнопрестъпници в Европа.

Малко преди смъртта му Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали отхвърли искането на защитата за предсрочно освобождаване по хуманитарни съображения.

На 18 август адвокатите му поискаха той да бъде освободен и преместен в болница или заведение за палиативни грижи в Сърбия. Като аргументи бяха посочени тежкото му здравословно състояние, очакваната скорошна смърт и желанието на семейството му да прекарва повече време с него.

В решението на международния механизъм се посочва, че състоянието на Младич се е влошило рязко, че той е навлязъл в последната фаза от живота си и че медицинските грижи вече са насочени основно към осигуряването на комфорт и облекчаването на страданията му. Според лекарската оценка смъртта му е можела да настъпи във всеки момент.

Председателят на механизма Грасиела Гати Сантана обаче прецени, че хуманитарните съображения не оправдават предсрочно освобождаване. Тя подчерта, че очакваната скорошна смърт не създава автоматично право осъденият да бъде пуснат на свобода, а Младич е получавал медицински и палиативни грижи, значително надхвърлящи минималните международни стандарти.

От кадет на ЮНА до командир в Македония
Ратко Младич е роден на 12 март 1942 г. в село Божановичи край Калиновик, в днешна Босна и Херцеговина.

На 15-годишна възраст започва военното си образование, а през 1965 г., след завършването на Военната академия, постъпва на постоянна служба в Югославската народна армия. Първото му офицерско назначение е в Скопие, където като подпоручик поема командването на взвод.

Македония, днес Северна Македония, се превръща в най-продължителния и съществен ранен период от военната му кариера. Младич служи в гарнизоните в Скопие, Куманово, Охрид и Щип, като постепенно преминава от по-ниски командни длъжности до командир на полк и бригада.

През 1976 г. започва висше командно-щабно обучение в Белград, което завършва с много висок резултат. През 1983 г. е назначен за командир на 164-ти пехотен полк в Охрид, а от 1987 до началото на 1989 г. командва 39-а пехотна бригада в Щип. В края на 1988 г. е произведен в чин полковник, а през следващата година се връща в Скопие като ръководител в системата за военно обучение на Трета военна област.

С Македония е свързана и по-малко известна част от биографията му. Семейството на Младич е притежавало недовършена триетажна къща в село Бродец край Скопие. Според публикации от 2011 г. имотът е бил обявяван за продажба няколко пъти, но не е намерил купувач. Съпругата му Босилка също има връзки с Македония и е учила в Скопие.

От ЮНА към войните в Хърватия и Босна
През 1991 г., когато Югославия вече се разпада, Младич е преместен първо в Прищина, а след това в Книн, където поема командването на 9-и корпус на ЮНА и участва във войната в Хърватия.

През пролетта на 1992 г. е изпратен в Сараево. След разпадането на югославската армейска структура в Босна той застава начело на новосъздадената Армия на Република Сръбска. На 12 май 1992 г. е назначен за командир на нейния Главен щаб и остава на този пост до 1996 г.

От този момент името му се свързва с основните военни кампании на босненските сърби – обсадата и обстрела на Сараево, етническото прочистване на територии, нападенията срещу населени места и операциите срещу мюсюлманските анклави в Източна Босна.

Съдът установи, че като най-висш военен командир на босненските сърби Младич е имал ефективен контрол над силите, участвали в престъпленията, и е допринесъл съществено за тяхното извършване.

Сребреница – геноцидът, превърнал името му в символ на жестокост
Кулминацията на престъпната кампания настъпва през юли 1995 г.

Сребреница е обявена от ООН за „безопасна зона“ и се превръща в убежище за десетки хиляди бошняци. На 11 юли силите на Армията на Република Сръбска превземат града.

Младич лично пристига в Сребреница. Видеозаписи го показват сред военното командване в деня на падането на анклава. Пред цивилното население и международните представители той говори за сигурността на хората и за извеждането на жените и децата.

В същото време мъжете и момчетата са отделяни от останалите. Следва организирана операция по тяхното задържане, транспортиране и екзекутиране.

Пленниците са затваряни в училища, складове и други обекти около Братунац и Зворник, след което са отвеждани на места за масови разстрели. Сред тях са Ораховац, Петковци, Рочевица, Бранево и Пилица.

След убийствата телата са погребвани в масови гробове. По-късно част от тях са изравяни с тежка техника и премествани в други гробове в опит да бъде прикрит мащабът на престъплението.

Съдът приема, че между 7000 и 8000 бошняшки мъже и момчета са били систематично убити. Международните съдебни институции определят клането като геноцид.

По време на процеса прокуратурата представя огромен масив от военни документи, прихванати разговори, видеозаписи, снимки, експертизи и свидетелски показания. Сред свидетелите е офицерът от армията на босненските сърби Момир Николич, участвал в престъпленията. Съдът разглежда показанията му с повишено внимание, но ги определя като до голяма степен достоверни и последователни.

Съществено значение имат доказателствата за присъствието на самия Младич в Сребреница, контактите му с командирите на място и заповедите, които проследяват действията на ръководената от него военна структура.

Показанията на оцелели, служители на ООН и участници от босненско-сръбската страна допълват картината на отделянето на мъжете и момчетата, задържането им и последвалите масови убийства.

Сараево, етническото прочистване и заложниците на ООН
Присъдата срещу Младич не се ограничава до Сребреница.

Той е признат за виновен за преследване, изтребление, убийства, депортации и насилствено преместване на бошняци и хървати в редица части на Босна и Херцеговина.

Съдът го осъжда и за кампанията на снайперски и артилерийски обстрел срещу цивилното население на Сараево. В продължение на години жителите на обсадения град са подлагани на системен терор, включително чрез нападения срещу места без военни обекти.

Младич е признат за виновен и за вземането на служители и миротворци на ООН за заложници през 1995 г. Част от тях са държани на потенциални военни цели, за да бъдат използвани като живи щитове и да бъде оказан натиск върху НАТО да прекрати въздушните удари.

Важно юридическо уточнение е, че присъдата му за геноцид се отнася конкретно до Сребреница. Той не е осъден за геноцид в шестте босненски общини, включени в първото обвинение за събитията от 1992 г. Съдът потвърждава извършването на тежки престъпления там, но не приема, че е доказано изискваното намерение за унищожаване на съществена част от защитена група.

Младич не е осъден за геноцид и във връзка с Жепа и Горажде. Въпреки това апелативното решение потвърждава констатацията, че издадената от него Директива №4 е целяла нанасяне на максимални загуби на Армията на Босна и Херцеговина и принуждаване на нейните сили и мюсюлманското население да напуснат районите на Бирач, Жепа и Горажде.

Близо 16 години укриване
Международният трибунал за бивша Югославия повдига първото обвинение срещу Младич през юли 1995 г. Година по-късно е издадена международна заповед за ареста му.

Той обаче остава на свобода почти 16 години. През първия период укриването му е тясно свързано със сръбските и босненско-сръбските военни структури.

През 2006 г. главният прокурор на Трибунала Карла дел Понте заявява, че Младич се намира в Сърбия и е в обсега на сръбските власти. Разследвания и свидетелства сочат, че години наред той е бил укриван в армейски обекти, а по-късно – в частни жилища и тайни убежища в Белград.

След падането на Слободан Милошевич от власт през 2000 г. Младич преминава към по-дълбоко нелегално съществуване. Мрежа от бивши военни и съмишленици му осигурява квартири, храна, документи и защита. След 2002 г. той е укриван предимно в наети жилища без портиери, камери и строг контрол на входовете.

В продължение на години сръбските власти официално твърдят, че не знаят къде се намира, въпреки подозренията, че части от армията и службите за сигурност продължават да го защитават.

Връзката му със Слободан Милошевич също е важна част от историята на неговото укриване. Младич е продукт на югославската военна система, но действията му по време на войната са тясно свързани с политиката на сръбското и босненско-сръбското ръководство.

Според публикуван по-късно в сръбските медии техен разговор от 1996 г. Милошевич уверява Младич, че няма да допусне предаването му на Трибунала и определя подобен акт като национален позор.

Самият Милошевич беше предаден на съда в Хага през 2001 г. и почина в ареста през 2006 г., преди процесът срещу него да приключи.

Арестът и процесът в Хага
На 26 май 2011 г. сръбските служби за сигурност откриват Младич в село Лазарево, на около 80 километра североизточно от Белград.

Арестът слага край на почти 16-годишното му бягство. На 31 май той е предаден на Международния трибунал в Хага. Младич не признава вината си.

Процесът започва през май 2012 г. и се превръща в едно от най-мащабните дела в историята на Трибунала. Изслушани са стотици свидетели и са приети хиляди доказателства.

Прокуратурата представя доказателства за геноцида в Сребреница, етническото прочистване на бошняци и хървати, убийства и изтребление, депортации, насилствено преместване, обсадата на Сараево, незаконните снайперски и артилерийски нападения срещу цивилни и вземането на служители на ООН за заложници.

Защитата оспорва броя и характера на жертвите и личната отговорност на Младич. Тя твърди, че той не е заповядвал екзекуции и че част от загиналите са били бойци, убити в сражения. Съдът отхвърля тази версия като обяснение за установената система от пленяване, транспортиране и масово екзекутиране.

Доживотна присъда по 10 обвинения
На 22 ноември 2017 г. Младич е признат за виновен по 10 от общо 11 обвинения.

Те включват геноцид в Сребреница, преследване, изтребление, убийство, депортация, насилствено преместване, тероризиране на цивилното население, незаконни нападения срещу цивилни и вземане на заложници.

Наказанието му е доживотен затвор. Той е оправдан единствено по обвинението за геноцид в шест босненски общини през 1992 г.

На 8 юни 2021 г. Апелативната камара на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали отхвърля изцяло жалбата му и потвърждава присъдата и доживотното наказание.

Историята на Ратко Младич е историята на професионален офицер, започнал кариерата си в армията на Тито и прекарал значителна част от нея в Македония, но превърнал се в един от най-високопоставените военнопрестъпници от войната в Босна.

Той не е осъден заради принадлежността си към сръбската страна или заради военната си служба, а въз основа на конкретни доказателства за индивидуалната му наказателна отговорност.

Най-тежкото от престъпленията му остава Сребреница – мястото, където хиляди мъже и момчета са систематично пленени и убити, а телата им са погребвани и премествани в опит да бъде заличена следата от масовото престъпление.

Младич почина в Хага, без да излезе на свобода и без присъдата му да бъде смекчена.