07 октомври 2026, 11:13 / Моника Гаджанова

Раздирана от протести Франция разпродава държавен дълг в навечерието на президентските избори

БНР

Франция се оказва притисната между протестиращите, които искат повече средства от държавата, и инвеститорите, които наказват фискалните рискове чрез разпродажба на френски държавен дълг, пише Financial Times. На Франция вече ѝ струва по-скъпо да се финансира от Италия и Гърция, а все повече големи френски компании могат да заемат пари при по-ниска пазарна лихва от самата държава.

Стотици хиляди французи излязоха по улиците миналата седмица срещу планираните бюджетни съкращения, а пазарът на държавен дълг показа колко дълбоко е недоверието към публичните финанси. Учители, медицински сестри и държавни служители протестираха срещу това, което определят като непоносими мерки за икономии. Общественото недоволство може да провали плановете на правителството да овладее дефицита. Успоредно с това тежката разпродажба на френски държавни облигации доближи разходите по заемите до 5% – най-високото равнище от почти четвърт век.

„Училища без пари, държава без бъдеще“, гласеше един от плакатите на протестиращ в Париж. Част от учениците прибегнаха до по-радикални действия, блокирайки гимназии, влизайки в сблъсъци с полицията и палейки пожари и това доведе до 5000 ареста. Сред страните от Г-7 именно Франция е пострадала най-силно от разпродажбата на държавен дълг, предизвикана от войната с Иран.

„Вече се намираме в бавно развиваща се, дълбока и структурна криза“, казва пред FT Пиер Московиси, финансов министър в последната фаза на дълговата криза в еврозоната през 2012 г. Напрежението расте с изострянето на спора за бюджета и наближаването на президентските избори през април, които могат да доведат до сблъсък между крайната десница и крайната левица.

„Франция вероятно е твърде голяма, за да фалира, но не е твърде голяма, за да бъде наказана от пазарите“, смятат анализатори. Инвеститорите се опасяват, че страната може да изпадне в пълномащабна дългова криза, която да разтърси и еврозоната.

В понеделник еврото падна до 17-месечно дъно спрямо долара заради засилващите се опасения за отражението на френската дългова криза върху валутния съюз.

Еманюел Мулен, управител на Френската централна банка, определя сътресенията на пазара като „сериозни и тревожни“, макар да смята, че страната все още може да възстанови контрола върху ситуацията.

„Който и да бъде избран за президент, ще се изправи пред високи лихви, висока цена за обслужване на дълга, необходимост дефицитът да бъде свален под 3% и самият дълг да бъде намален. Ако не предприемем действия, съществува реален риск постепенно да бъдем задушени от растящите лихви. Трябва да запазим контрола върху собствената си съдба“, казва Мулен пред FT.

Френският държавен дълг вече достига 3,5 трилиона евро, или почти 120% от БВП – далеч над средното равнище за еврозоната. Разходите по обслужването му растат толкова бързо, че вече са най-голямото перо в държавния бюджет, изпреварвайки образованието и отбраната.

Само за месец премията, която Франция плаща спрямо германските държавни облигации, се е увеличила с близо две трети. При 10-годишния дълг тя вече е около 1,4 процентни пункта и се доближава до равнищата от дълговата криза в еврозоната.

Разпродажбата продължи дори след като миналата седмица правителството представи бюджет за 2027 г. със сериозни мерки за ограничаване на разходите.

При най-лошия сценарий някои анализатори смятат, че Европейската централна банка може да бъде принудена да се намеси. Подобна помощ вероятно би дошла с изисквания за структурни реформи, включително намаляване на пенсионните разходи – мярка, която френското общество отдавна отхвърля.

„Франция върви насън по пътя към финансова криза. Имам усещането, че и останалите пазари вече започват да го забелязват“, казва Майк Ридъл, фонд мениджър във Fidelity International.

Макрон настоява Льокорню да предложи амбициозни съкращения, за да успокои пазарите. Колкото по-мащабни и непопулярни са мерките обаче, толкова по-уязвимо става правителството на малцинството пред вот в парламента. Френското правителство разполага с конституционни механизми да прокара бюджета без парламентарно одобрение, но подобен ход би бил безпрецедентен и вероятно ще засили съпротивата. Нов трус на пазара на държавен дълг би бил почти неизбежен, ако правителството падне по време на бюджетните дебати, които могат да продължат до края на годината. Инвеститорите се съмняват и че бюджетът ще осигури достатъчно съкращения, за да бъде постигната целта на Льокорню за дефицит от 5% през 2027 г. За тази година той вече се очаква да нарасне до 5,4% заради забавянето на икономиката и по-високите разходи за финансиране. Обещанието Франция да върне дефицита в рамките на европейския лимит от 3% от БВП до 2029 г. в момента изглежда далеч от изпълнение.

Допълнителна несигурност носи президентската надпревара догодина. Марин льо Пен, която представлява крайната десница и води в социологическите проучвания, се опитва да успокои пазарите и избирателите с обещание за 125 млрд. евро бюджетни съкращения в рамките на пет години. Тя призова и държавният дълг да бъде ограничен до 60% от БВП – наполовина спрямо сегашното му равнище – с цел страната да бъде отдалечена „от ръба на финансова, икономическа и морална криза“. В същото време Льо Пен обещава да намали пенсионната възраст за някои категории работници и ДДС върху енергията и основните хранителни продукти – мерки, които могат да добавят десетки милиарди евро към дълга.

Проучванията показват, че крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон също има шанс да стигне до балотаж срещу Льо Пен, макар да сочат убедителна негова загуба на втория тур. Меланшон наскоро заяви, че френските държавни облигации, държани от централната банка, могат просто да бъдат хвърлени „в огъня“ или анулирани без последствия. Самият факт, че подобна идея се обсъжда публично, разтревожи инвеститорите.

Фискалното положение на втората по големина икономика в еврозоната продължава да се влошава. Франция не е имала балансиран бюджет от 1974 г., а дори след изключване на лихвените плащания отчита дефицит всяка година от 2002 г. насам. Данъчната тежест вече е около 44% от БВП, сред най-високите в света, при средно 34% за страните от ОИСР. Почти една четвърт от публичните разходи отиват за пенсии, а опитите за повишаване на пенсионната възраст редовно предизвикват масови протести.

Добави ни в предпочитани източници в Google