Иван Гешев и делегация обсъждат действия срещу антисемитизма и престъпленията от омраза в Израел

Благодарност за водещата роля на българската прокуратура за недопускане провеждането на т.нар. „Луковмарш“ в гр. София получи при посещение в Министерство на външните работи на Държавата Израел главният прокурор Иван Гешев. В делегацията участват завеждащият отдел „Международен“ при Върховна касационна прокуратура Цветомир Йосифов и заместник-директорът на Национална следствена служба Ясен Тодоров.

Началникът на Бюрото по европейски въпроси Талия Фрешър, началникът на Бюрото по еврейски отношения и световни религии Шули Давидович и Еуал Наор, директор на отдел „Югоизточна Европа“ в МВнР подчертаха, че Израел оценява високо положените от българската прокуратура и от главния прокурор Иван Гешев усилия за недопускане протичане на антисемитска проява като „Луковмарш“, която се разглежда като платформа, обединяваща хора от Европа, изповядващи неонацистки идеи.

В рамките на срещата бяха обсъдени предизвикателствата пред демократичния свят във връзка със зачестилите прояви на език на омразата. В тази връзка главният прокурор Иван Гешев обърна внимание, че на национално ниво все още съществуват празноти в българското законодателство, които следват да прецизират белезите на престъпленията от омраза, както и липсата на ефикасни методи за докладване на проявите на антисемитизъм в социалните медии и интернет пространството като цяло.

Талия Фрешър подчерта, че еврейската общност в света е обезпокоена от повишения интензитет на антисемитизъм в част от европейските страни и особено на новите му форми, произтичащи от напредъка на технологиите и дигитализирането на обществения живот. Главният прокурор Иван Гешев подчерта, че са необходими общи усилия на демократичната общност за противодействие на заплахите от кибертероризъм. Българската делегация запозна израелските дипломати с инициативата на Асоциация на прокурорите в България и Камара на следователите в България за изграждане в центъра на гр. София на паметник в памет на българските юристи, помогнали за спасяването на българските евреи от Холокоста.

Признание за дейността на прокуратурата по предотвратяване на „Луковмарш“ бe изказано и от Густи Браверман, член на Борда на директорите и директор на отдела за диаспората на Световната ционистка организация. Организацията е създадена от Теодор Херцел, определян като „духовния баща на Израел“. Недопускането на антисемитската проява в България бе високо оценено от израелската държава и определено като значим пример за отстояване на демократичните ценности.

Главният прокурор Иван Гешев бе категоричен, че и занапред ПРБ ще продължи да полага усилия по превенция на антисемитизма и недопускане налагането на антидемократични настроения сред обществото.

В рамките на работното посещение в Израел, водената от Иван Гешев делегация проведе среща с Робърт Сингер, председател на Центъра за израелско влияние, и представители на юридическата общност. Обсъдени бяха юридическите аспекти по отношение на третирането на престъпленията от омраза и възможностите за сътрудничество между българската прокуратурата и израелския неправителствен сектор в противодействието на проявите на антисемитизъм и език на омразата, което би допринесло за утвърждаването на България като пример за страна член на Европейския съюз, която успешно е ограничила проявите на антидемократични идеологии. Това ще е ясен знак и за традиционно добрите отношения между България и Израел.

Българската делегация проведе среща и с представители на българската общност в Израел и посети клиниката, в която практикува проф. Йосеф Алкалай, дългогодишен президент на Световното дружество по дерматология, чийто родители са родени в България, а самият той получи българско гражданство през 2011 г.

Българската делегация посети и кибуц, разположен на границата между Израел и Ивицата Газа, основан от български евреи през 1943 г. Местните жители споделиха, че въпреки трудностите и рисковете, живеят щастливо. Иван Гешев, Цветомир Йосифов и Ясен Тодоров бяха запознати с прилаганата от израелска страна система по охрана на границата, а по-късно поставиха и керамични плочки върху стена, изградена от местен жител като символ на надеждата за по-добро бъдеще, въпреки предизвикателствата и трудностите.