Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Закон и ред
  3. Изненада – със закона за бюджета премахват съдиите по вписванията и променят ГПК

Закон и ред

Изненада – със закона за бюджета премахват съдиите по вписванията и променят ГПК

Изненада – със закона за бюджета премахват съдиите по вписванията и променят ГПК - Tribune.bg
Снимка:

Авторите на промените не са ясни, защото те влизат в общата маса на изменения, свързани с бюджета

Фигурата на съдията по вписванията се заличава от правния мир, при това с преходни разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г. Това намерение на правителството става ясно от внесения проект на Министерския съвет за бюджет за тази година, пише Lex.bg.

В него има десетки преходни разпоредби, с които се изменят множество нормативни актове, които нямат нищо общо с бюджета, а са свързани с планираните структурни реформи в изпълнителната власт – Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Законът за съдебната власт, Законът за кадастъра и имотния регистър, Законът за нотариусите и нотариалната дейност и др.

Една от тези структурни промени е създаването на мастодонта Държавна агенция по вписванията (ДАВ). Тя ще е на подчинение на Министерския съвет и ще събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към Министерството на регионалното развитие и благоустройството), Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (сега към МРРБ) и Централния регистър на особените залози (сега към МП).

Именно към тази нова агенция се предвижда да преминат съдиите по вписванията и вече да не са свързани по никакъв начин със съдебната власт, а да станат длъжностни лица по вписванията (ДЛВ). В момента съдиите по вписванията се назначават от Министъра на правосъдието, но са към районните съдилища и се ръководят от техните председатели.

Освен това възнаграждението им е като на районен съдия, а с превръщането им в ДЛВ ще получават колкото съдебен администратор в окръжен съд. Проектът предвижда, че трудовите правоотношения със съдиите по вписванията при районните съдилища ще се уредят при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, а заплатите им се изравняват с новите, т.е. ще бъдат намалени.

В мотивите за тази промяна в закона за бюджета се казва, че статутът на съдиите по вписванията и сега е различен от този на съдиите и се заявява: „Съдиите по вписванията осъществяват дейността си в тясна взаимовръзка със служителите по вписванията към Агенция по вписванията и на практика би могло да се каже, че в осъществяване на правомощията си са по-близо до длъжностно лице в административен орган, отколкото съдия по смисъла на Закона за съдебната власт. Същевременно запазването на статута им извън администрацията, и по-конкретно извън Агенцията по вписванията, затруднява процесите по вписване и създава проблеми, за които отговорна е самата агенция“.

Авторите на промените, които не са ясни, защото те влизат в общата маса на изменения, свързани с бюджета, пишат, че определянето на съдиите по вписванията като „длъжностни лица по вписванията“ „не само ще оптимизира процесите, но и ще преустанови една правна несигурност, създавана от постоянни полемики къде да бъдат „ситуирани“ съдиите по вписванията“.

В промените се предвижда, че длъжностното лице по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения.

„За длъжностно лице по вписванията се назначава с конкурс при условията и по реда на Кодекса на труда лице, което има завършено висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от 3 години“, пише още в законопроекта.

Преходните разпоредби на закона за бюджета крият и още една изненада – в тях се появиха промените в ГПК, с които процесуалното представителство на държавата по дела се прехвърля от министъра на финансите на министъра на правосъдието.

По-рано Lex.bg писа, че антикорупционната комисия вижда корупционен риск и ги критикува за липсата на обосновка и краткия срок за обществено обсъждане. Сега се оказва, че те няма да бъдат обект на самостоятелно обсъждане в Народното събрание, а ще минат под „шапката“ на бюджета.

От фигуриращите под §68 от ПЗР на бюджета за 2022 г. текстове става ясно, че управляващите са се отказали от едно от най-критикуваните им намерения – министърът на правосъдието да може да упълномощава кметове да представляват държавата по дела.

Сега се предвижда, че той може да упълномощава „ръководителите на държавните учреждения, от чиито незаконосъобразни актове, действия или бездействия са причинени вреди, както и от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни длъжностни лица, включително и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, упълномощени от министъра на правосъдието“.

Всички висящи съдебни дела, както и производствата пред чужди юрисдикции, включително и международните арбитражни производства, ще продължат с участието на министъра на правосъдието.

„Министерството на правосъдието замества Министерството на финансите по договорите, свързани с процесуално представителство и правни cъвeти пo мeждyнapoдни apбитpaжни дeлa и дeлa пpeд чyждecтpaнни юpиcдиĸции, ĸaĸтo и пpeдocтaвянe нa правни cъвeти и представителство в пpeгoвopи и мeдиaция, cвъpзaни c paзpeшaвaнeтo нa правни cпopoвe“, предвиждат още промените.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати