Как Цветан Василев и Иво Прокопиев употребяват решението на Страсбург за КТБ

Макар да е в потенциален конфликт на интереси, българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев е трябвало да си направи отвод по делото, но отново не го е направил

Едно решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) разбуни за кратко духовете из финансово - политическите среди у нас. Фактът, че решението бе употребено от един от жалбоподателите светкавично и дори не бе дадена възможност на обществеността да се запознае с конкретното съдържание на решението - а преди всичко с негови манипулативни интерпретации, показва, че отново сме свидетели на опит за подмяна на истината около фалита през 2014 г., на четвъртата по големина българска банка, пише в. „Стандарт”.

Бързината, с която заинтересованата страна – а именно кръгът жалбоподатели пред ЕСПЧ, се опита да употреби съдебното решение (за да внуши, че ще последва своеобразна правна лавина у нас, под формата на ревизиране на отдавна влезли в сила решения на националните съдилища), поражда редица въпроси, свързани с някои странни обстоятелства около решението на Съда в Страсбург за КТБ.

Знаел ли е Цветан Василев предварително изхода от делото пред ЕСПЧ?

Още преди месец, в коментар по повод свалянето му от издирване от „Интерпол“, укриващият се в Белград бивш мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) - Цветан Василев, индиректно анонсира обявеното във вторник от ЕСПЧ съдебно решение. Едва ли Василев е разчитал на интуицията си, на мнението на представляващите го пред Съда в Страсбург адвокати или просто е блъфирал, по-скоро е разполагал с предварителна информация, което е повече от нередно. А източниците на такава информация могат  да са два, при това взаимно свързани – един в Страсбург и един в София.

През последната половин година, преминала под знака на войната в Украйна, дългогодишните разкрития за връзките на Василев с близки до режима в Кремъл руски олигарси намериха своето пълно потвърждение, както от множество независими източници, така също и от самите власти в Москва или близките до тях бизнесмени с контакти в руските специални служби. Просто в Кремъл вече няма какво да губят и буквално осветиха мрежите си за влияние по света, сред които и тези на Балканите, в това число у нас и в съседна Сърбия. Заради това не бе случайно и окончателното решение на съдебните власти в Белград да осигурят политически чадър над банкрутиралия фараон, като му предоставят убежище. То от своя страна послужи за сваляне на Цветан Василев от списъка за издирване с „червена бюлетина“ на Интерпол. Но Василев ще продължи да избягва да влиза в държави от  Европейския съюз, защото там ще бъде арестуван на основание Европейска заповед за арест, издадена от България. Но точно, защото близките отношения на Цветан Василев със санкционирани руски олигарси като Константин Малофеев намериха своята пълна верификация, от съществено значение за защитната теза на банкера беглец, че е жертва на политически заговор у нас, бе да си осигури свое лоби и в либералния свят. В голяма степен това се случва с решението на ЕСПЧ от вторник. Същото не само, че не може да породи конкретни правни последици у нас, но и носи своите съществени пороци, изразяващи се в крещящ конфликт на интереси.

Въпросът, знаел ли е Цветан Василев предварително решението на ЕСПЧ по жалбата на бившите му управители на КТБ, хвърля дълбока сянка на съмнение върху една от институциите, превърнали се в стожер на либералния свят. Повече от проблемно е, че в седемчленното жури присъства и българският съдия в Страсбург – Йонко Грозев. Само преди две години, задълбочено проучване на независими френски юристи, уличи именно Грозев в тежък конфликт на интереси по редица съдебни дела пред ЕСПЧ. Чрез проследяване на съдебната практика, анализаторите разкриха, че Грозев е следвало да си направи отвод по десетки дела, но не го е сторил. По подобен начин е следвало да се отведе и по делото на Василев и компания срещу българската държава, с оглед на политическия елемент на казуса. Но не, Грозев отново не го е направил, което в голяма степен обяснява и политическия характер на част от решението.

Флагрантен пример за конфликт на интереси в ЕСПЧ е прословутото дело „Колеви срещу България“, по което Йонко Грозев е бил адвокат на жалбоподателите, а сега, в качеството му на съдия, го използва, за да оказва лобистки и деструктивен натиск за ограничаване независимостта на българската прокуратура. В съдебния състав по въпросното дело е тогавашният български съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева, която четири години по-късно изненадващо се оттегли от поста в полза именно на Грозев. Самата процедура по избора на български съдия в Страсбург през 2014-2015 г., проведена в мандата на правосъдния министър Христо Иванов, бе съпроводена от скандали, заради зависимости между членове на журито по избора и предизвестения фаворит Грозев.

Дали пък именно българският представител в съдебния състав не е индикирал за очаквания изход от делото пред свои дългогодишни колеги в адвокатските среди у нас, а оттам това да е стигнало до Цветан Василев? Има и друга хипотеза, откъде Цветан Василев може да е знаел предварително, че част от решението на съдиите в Страсбург ще бъде такова, че да се ползва за пропагандни цели. И тази хипотеза е с адрес София.

Бездействало ли е Министерство на правосъдието?

Фактите сочат, че ЕСПЧ е гледал делото по исковете на управителите на КТБ, назначени от Василев и неговата фирма „Бромак“, в мандата на правосъдния министър Надежда Йорданова, която при избора на Грозев за български съдия бе началник на кабинета на днешния си партиен началник Христо Иванов. В този смисъл, повече от основателен е въпросът – бездействало ли е Министерство на правосъдието, в лицето на своя процесуален представител пред ЕСПЧ, по делото, водено от адвокати на Цветан Василев срещу България. Изясняването на тази подробност е от съществено значение, с оглед на факта, че Надежда Йорданова публично легитимира под формата на лични срещи, при това на няколко пъти - Георги Георгиев – лидерът на сдружението „БОЕЦ“, който започна своята професионална протестърска кариера след общата снимка от лобито на хотел в Белград още преди седем години. Нещо повече, една от срещите между Надежда Йорданова и протежето на Цветан Василев - Георги Георгиев, се състоя броени дни след като тя бе посетила Съда в Страсбург, за да се срещне неясно защо именно със съдия Йонко Грозев.

Политическата част в решението на ЕСПЧ

Грозев дължи съдийското си място в ЕСПЧ на скандална процедура, проведена докато началник на кабинета на правосъдния министър бе Надежда Йорданова. По същество, като се изключи чисто правната страна на решението на европейския съд, което, както вече бе отбелязано, няма да има преки последици за приключили вече съдебни казуси у нас, то на места актът има по-скоро политически характер. Това е особено видно от появилите се интерпретации и откровени манипулации у нас, още преди юристите да се запознали по същество със съдебното решение. Употребата му с чисто спекулативни цели, още повече поставя под съмнение обективността на българския съдия Йонко Грозев до друг ключов играч в сагата „КТБ“ – олигархът Иво Прокопиев. В продължение на 15 години Грозев бе лансиран от изданията на Прокопиев, което в голяма степен обяснява и изпращането на някогашния основател на Българския хелзинкски комитет през 2015 г. за съдия в Страсбург, именно след процедура, прокарана от политическото прокси на кръга „Капитал“ Христо Иванов. Що се отнася до интереса на Прокопиев от създалата се ситуация, то такъв определено съществува. Макар и да противоречи на дълго лансираната от медиите на Прокопиев теза за КТБ и стоящия зад източването й фараон Цветан Василев. В този смисъл, налице е опит за политическа употреба на съдебното решение, особено в контекста на стартиращата предизборна кампания за предсрочния парламентарен вот, като обичайните мишени на задкулисните кръгове отново ще са бившите управляващи от ГЕРБ и със сигурност опозиционния депутат от ДПС Делян Пеевски.

Прокопиев и Василев отново в общ хор

Може и да звучи парадоксално, но интерпретациите, а и част от самото решение на ЕСПЧ, показа нагледно колко близки всъщност са си станали двамата някогашни опоненти – Иво Прокопиев и Цветан Василев. В миналото медиите на Прокопиев активно лансираха тезата, че под контрола на Цветан Василев КТБ е превърната във финансова пирамида, а той като неин мажоритарен собственик е употребявал неправомерно финансовите активи, включително за политически инженеринг и медийно влияние. Години след фалита на КТБ, двамата намериха допирни точки в опитите да овладеят държавата, като преди това оправят сметките си с правосъдието. В крайна сметка – както няма вечни приятели, така няма и вечни врагове, особено общите интереси го налагат. 

Прокопиев и Василев са едни от най-големите лобисти и задкулисни играчи, които ползват всякакъв ресурс, за да си разрешат проблемите с прокуратурата и антикорупционната комисия. И двамата имат значителни финансови и материални активи, запорирани именно по искане на държавното обвинение и КПКОНПИ, а допреди две години Прокопиев бе подсъдим по дело пред спецправосъдието, какъвто, макар и задочно, дълги години се води и Цветан Василев. Заради това не е изненада, че медиите, обслужващи Цветан Василев, тези, собственост на Прокопиев, както и следващите редакционната политика на неговите, лансираха в публичното пространство тезата, че отнемането на лиценза на КТБ следвало да доведе до преразглеждане от българския съд на вече влезли в сила решения, свързани с фалита на банката и особено в частта за присъждане на обезщетения на бившите собственици и управители.

Решението по същество - съдът в Страсбург поряза финансовите претенции на беглеца банкер

Само че в съдебния акт изрично се посочва, че „изпълнението на решенията на ЕСПЧ не трябва неправомерно да нарушава принципите на сила на присъдено нещо и на правната сигурност в гражданския процес“, което е ясна индикация, че седем години след отнемането на лиценза на финансовата пирамида КТБ и дума не може да става, казусът да се „отваря“ отново под формата на образуване и разглеждане на претенции по нови дела или чрез ревизиране на старите. Нещо повече, в съдебното решение на европейския съд се сочи, че „реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване на отнемането на лиценза или на породените от него ефекти“. Това евентуално може да се случи чрез обезщетения, но едва след като се докаже, че действията на БНБ са били умишлени. Нещо, което е невъзможно, с оглед на всички факти, материали, доклади и проучвания, разкрили причината за фалита на банката.

Видно е, че решението на ЕСПЧ има политическа част, за която винаги ще остане съмнението, че е прокарана в конфликт на интереси на един от членовете на съдебния състав. Но в същото време съдиите в Страсбург дават много ясен знак, че претенциите на жалбоподателите спрямо българската държава са повече от неоснователни. Противно на внушенията, че България е осъдена, ЕСПЧ отхвърля в пълен размер исковете за 5,3 млрд. лв. обезщетения, претендирани от Цветан Василев и назначените от него в миналото управители на фалиралия трезор. Това наистина е същественият момент в решението на съда. То в пълна степен обезсилва опитите на Василев, чрез неговите адвокати, да лансира тезата за правни последици от съдебния акт на ЕСПЧ по отношение и на наказателното дело за умишления фалит на КТБ, което не е приключило още дори на първа инстанция. Несериозно звучат коментари, че решението на Съда в Страсбург доказвало пълната невинност на укриващия се вече осем години от българските власти банкер беглец. Цветан Василев, подобно на много други обвиняеми, подсъдими и осъдени, напълно разбираемо не е доволен от разследващите го органи и обвиняващия го прокурор, а и от обвинител №1 и разбира се, има право да твърди, че е невинен, но не и като за целта си служи с превратно тълкуване на едно съдебно решение, пък било то и на ЕСПЧ. В този смисъл само във фантазиите на Василев остават мечтите му за „листопад“ от оставки на магистрати като бившият главен прокурор Сотир Цацаров и настоящият Иван Гешев.

Както вече бе отбелязано, несъстоятелно звучат и претенциите, че чрез поредица от жалби до българските съдилища, основно пред Върховния административен съд (ВАС), трябва да има нов прочит на банкрута на КТБ, особено що се отнася до претенциите за финансово компенсиране на управителите и на мажоритарния собственик Цветан Василев. Вместо нещо подобно, ЕСПЧ посочва, че, за да изпълни решението, българските власти следва да променят конкретна разпоредба в Закона за банковата несъстоятелност.

А, за да е напълно ясно, че държавата не дължи нищо на Цветан Василев и приближените му, съдиите в Страсбург отхвърлят дори и исканията им разноските по делото в размер на 270 хил. евро, да бъдат платени от България. Не, дължимите адвокатски хонорари са за сметка на жалбоподателите, става ясно от решението на съда. Все пак дори в Страсбург са наясно, че половин милион лева са нищо за Цветан Василев, на фона на заграбените милиарди от пирамидата КТБ.