Окончателно: Бившата съдийка Румяна Ченалова е оправдана

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърди оправдателната присъда по делото срещу Румяна Ченалова по обвинение, че като съдия е извършила длъжностни и документни престъпления при разглеждането на търговско дело по искова молба на „ОЕТ – Обединени енергийни търговци“ ООД срещу НЕК.

Peшeниeтo нa BKC e oĸoнчaтeлнo. 

Обвинителния акт беше внесен през 2016 г. Според него през 2013 г. от ОЕТ са подали в Софийския градски съд искова молба срещу НЕК - поискали 6 459 922 лв. от държавното дружество.

Ченалова уважила иска, без ОЕТ да плати държавната такса от 258 396 лв. После запорирала сметките на НЕК. На 15 октомври частната фирма увеличила иска си срещу НЕК и пак не платила таксата. Така

Ченалова нанесла на НЕК щета на стойност 434 105,14 лв., която се изразява в невнесени държавни такси за разглеждане на иска на частната фирма, твърдеше тогава прокуратурата.

Второто обвинение срещу бившата съдийка беше за документно престъпление. Според него тя е фалшифицирала протокол от открито съдебно заседание по същото дело.

Ето и още от мотивите:

Касационният състав не приема за основателно твърдението, че апелативният съд не е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствения материал и е отдал приоритет на доказателствата, подкрепящи тезата на подсъдимата, без да кредитира обвинителните доказателства и без да обсъди противоречията между показанията на свидетелите П. и Л., от една страна и от друга – показанията на св. Н. и обясненията на подсъдимата, като безкритично е възприел заявеното от последната. За да отхвърлят така твърдяното съществено процесуално нарушение, върховните съдии се позовават на трайно установената практика на касационната инстанция, според която, когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Тричленният състав намира, че мотивите към първоинстанционния съдебен акт по настоящото дело се отличават с аналитичност, детайлност и достатъчна пълноценност, поради което приема, че апелативният съд, като ги е споделил, не е би длъжен да ги преповтаря. Първоинстанционият съд е извършил прецизен анализ, съпоставка и проверка на всички гласни доказателствени средства, като ги е обсъждал както поотделно, така помежду им, а също и във връзка с други доказателствени източници. Върховните съдии отбелязват, че в случая прави впечатление не толкова обемът на съдебните мотиви, колкото качеството на осъществената от съда процесуална дейност.На следващо място, като вземат предвид изключителната дискреция на съдилищата по фактите – да кредитират или да не дадат вяра на информацията, съдържаща се в отделните гласни доказателствени средства, стига да са ги обсъдили съобразно действителното им съдържание и смисъл и да са посочили причините за това свое решение, върховните съдии не установяват превратна интерпретация на доказателства, отдаване на необоснован приоритет на едни за сметка на други, в каквато насока има твърдение в касационния протест.

Тричленният състав на ВКС мотивира неоснователност и на възражението на държавното обвинение за неправилно приложение на материалния закон. Върховните съдии намират за правилен и обоснован извода на Софийския апелативен съд, че конструкцията на обвинението по чл. 282 от НК, предложена в обвинителния акт, е неиздържана и не се основава на конкретна фактология. В допълнение към аргументите на апелативния съд касационният състав отбелязва, че с оглед повдигнатото обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК в обстоятелствената част на прокурорския акт липсват факти, обосноваващи връзката между дейността на подсъдимата Ченалова с оглед претендираните от прокуратурата допуснати от нея нарушения и неизпълнение на служебни задължения, визирани в правни норми в ГПК и ЗСВ и инкриминираната цел. Върховните съдии констатират, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са въведени факти, обосноваващи сочените от държавното обвинение цели за набавяне на имуществена облага и такава от неимуществен характер. Касационният състав сочи изключителната важност на въвеждането в обвинителния акт на факти, обосноваващи тези цели, тъй като, ако при нарушаване или неизпълнение на служебните задължения деецът не е целял да набави за себе си или за другиго облага или да причини някому вреда, няма да е налице престъпление по чл. 282 от НК, макар да са налични другите предпоставки на посочената разпоредба. Липсват каквито и да било факти в обстоятелствената част и относно настъпилите значителни вредни последици, заявени напълно декларативно в диспозитива. Касационният състав приема, че посочените недостатъци на документа, слагащ началото на съдебното производство, се дължат до голяма степен на неблагополучното формулиране на обвинението по чл. 282 от НК. Решаването на търговското дело в полза на ищцовата страна, за какъвто ангажимент се твърди, че е поела подсъдимата Ченалова, не може да се обвърже с наличието или липсата на държавна такса, защото липсата на указания от страна на съдията-докладчик до ищеца за внасянето й не се отразява върху законосъобразността на решението по съществото на спора. Като анализира подробно приложимите правни норми и съдебната практика, касаещи внасянето на държавни такси при предявяване на искове, тричленният състав на ВКС обосновава извод, че държавната такса както по първоначалния иск, така и по допълнителната искова молба за неговото увеличение може да бъде събрана във всеки следващ проверката по чл. 129, ал. 1 от ГПК момент, включително от въззивната инстанция, а дори и след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, поради което не може да се приеме, че инкриминираните последващи процесуални действия, осъществени от подсъдимата Ченалова по търговското дело са били извършени в нарушение или при неизпълнение на служебни задължения, визирани в ГПК и ЗСВ, съгласно повдигнатото й обвинение.

На следващо място, като се позовават на функционалния имунитет, предоставен на магистратите с разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, върховните съдии сочат, че е възможно магистратът да носи наказателна отговорност, ако служебните действия или бездействия разкриват умишлено престъпно погазване на закона, при това, с цел да се набави за себе си или за другиго облага или да се причини другиму вреда. Отнесено към настоящия казус, според касационния състав това означава, че прокуратурата е следвало да докаже, че Румяна Ченалова умишлено е нарушила или неизпълнила визираните в инкриминираните й правни норми от ГПК задължения и то с въведената специална цел, което обаче не е сторено.

Тричленният състав на ВКС подробно мотивира и защо не приема за установено подсъдимата Ченалова да е съставила официален документ – протокол от съдебно заседание, в който да е удостоверила неверни обстоятелства.

Като сочи, че липсата на обективна съставомерност на престъплението (както по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, така и по чл. 311 от НК) прави безпредметно обсъждането на субективната му страна, касационната инстанция приема, че по делото не се установява умишлено извършване на деяния, които да бъдат подведени под съставите, уредени в посочените разпоредби.