Окончателно ВКС реши: 30 г. затвор за Викторио Александров, убил дъщеричката си и майка ѝ

След решение на ВКС Викторио Александров ще изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 30 години за убийството през 2018 г. на Дарина М. и на едногодишната им дъщеря Никол, съобщиха от ВКС.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по делото на Софийския апелативен съд (САС) като заменя наказанието доживотен затвор, определено на Викторио Александров за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 12 от НК, с лишаване от свобода за срок от 20 години, както и по отношение на наложеното общо наказание, като заменя доживотния затвор с лишаване от свобода за срок от 20 години. На основание чл. 24 от НК увеличава срока на наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода на 30 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия срещу решението на САС, с което е изменена присъда на Софийския градски съд, като са увеличени наказанията за престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК от 1 г. на 3 г. лишаване от свобода, за престъплението по чл. 116, ал. 1 от 20 г. лишаване от свобода на доживотен затвор, съответно е увеличено и наложеното общо най-тежко наказание. Присъдата е потвърдена в останалата част. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.10.2018 в гр. София в жилището ѝ умишлено умъртвил Дарина М., като е осъден на 15 г. лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че на същата дата умишлено умъртвил Никол А., негова рождена дъщеря, малолетно лице, което се намира в безпомощно състояние, като е осъден на доживотен затвор. Признат е за виновен и в това, че на същата дата принудил таксиметров шофьор да извърши нещо, противно на волята му, като е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 г. Наложено му е най-тежкото от така определените наказания – доживотен затвор.

Според съдебния състав на ВКС касационните жалби са основателни по отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието доживотен затвор. Въззивният съд е определил вида на санкцията след попълване на доказателствения материал с достатъчно данни за деянието и дееца, но съвкупната им преценка не дава основание за извод, че наложеното най-строго наказание е адекватно, пишат в мотивите си върховните съдии. Не е изложена убедителна аргументация за възприетата изключителна тежест на извършеното престъпление по чл. 116 от НК (убийството на детето). „Недопустимо е решението за доживотна изолация на извършителя да се основава на неговите характерови особености, разгледани като криминогенен фактор извън конкретно осъщественото престъпление. Констатациите на експертите психиатри и психолози за прекомерно желание да се налага, за незачитане на чуждата индивидуалност и за склонност към манипулации чрез представянето си като жертва не са в подкрепа на тезата за изключителна тежест на осъщественото деяние, а могат да обосноват единствено необходимостта от повече усилия за постигане на поправянето и превъзпитанието на Александров. От посочените в решението съображения по повод санкцията за убийството на детето Никол може да бъде споделен изводът, че наличието на четири отделни по-тежко квалифициращи признака съставлява отегчаващо обстоятелство. Този довод не е достатъчен, за да бъде наложено най-тежкото наказание“, се казва в решението. Следва да се държи сметка и за установените смекчаващи обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало, младата възраст, трудолюбието, самопризнанията, искреното съжаление за извършеното. Според върховните съдии е безспорно, че престъплението е с висока степен на обществена опасност, но тъй като тежестта му не е изключителна по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, наложеното наказание доживотен затвор следва да бъде заменено с лишаване от свобода в максималния срок от 20 години. Промяната на най-тежката от определените санкции предпоставя и изменение на решението на САС в частта, с която е наложено общо наказание, като доживотният затвор бъде заменен с лишаване от свобода за срок от 20 години.

В решението на ВКС се подчертава обаче, че две от престъпленията на Александров имат за резултат отнемането на човешки живот, т. е. представляват посегателство срещу общественото благо, ползващо се с най-висока степен защита. Убийството на Дарина М. е съпроводено с допълнителни отегчаващи обстоятелства, каквито са младата възраст на жертвата, това, че е майка на собственото му дете, навършило година само преди седмица. Въпреки че е имал на разположение повече от осем часа, подсъдимият не е успял да намери социално приемлив изход от трудната ситуация, а вместо това е извършил още престъпления, като упражнил принуда по отношение на таксиметровия шофьор и убил малката Никол, след това се самонаранил. „Отнемането на живота на детето, което е обичал и за което се е грижел, като единствен начин за упражняване на контрол сочи на сериозен дефицит на вътрешния ресурс на подсъдимия, което ще затрудни отстраняването от съзнанието му на отрицателните нагласи, възгледи и ценности и възпитаването на тяхно място на нови, обществено приемливи“, категорични са върховните съдии. Според тях за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК и с оглед изключителната морална укоримост на поведението на Александров наложеното му общо най-тежко наказание е недостатъчно справедливо. Следва да бъде увеличено с една втора и подсъдимият да изтърпи общо лишаване от свобода за срок от 30 години.