Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ако провалят и 2022 за българското кино, то може да се окаже изцяло извадено от приоритетите

Мнения

Ако провалят и 2022 за българското кино, то може да се окаже изцяло извадено от приоритетите

Ако провалят и 2022 за българското кино, то може да се окаже изцяло извадено от приоритетите - Tribune.bg

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

Когато в началото на миналата година, с пълен консенсус беше приет Законът за филмовата индустрия, киното придоби контурите на приоритет за българската култура. В закона беше записано, че държавата всяка година ще отделя за филмовата индустрия 40 милиона лева, от които 25 милиона за филми, които да се произвеждат по проекти финансирани от Националния филмов център и 15 милиона за финансови стимули за чужди и български продукции. За пръв път се отвори възможността и за финансиране на български филмови сериали. Затова бяха придвидени още 3 милиона, които да започнат да се отпускат от началото на 2022 година.

В парламента законът беше приет сравнително бързо по две причини. Първата беше, че мандатът на 44-ото народно събрание изтичаше и беше пределно ясно, че следва политическа криза, която нямаше да позволи да се направят каквито и да било промени. Ако законът не беше приет, киното щеше да остане в положението, в което се намираше и неговото извеждане на преден план щеше да бъде замразено за неопределен период от време. Втората причина беше постигането на политически консенсус по темата, който позволяваше да бъде приет този закон, въпреки наближаващите избори и хроничните спорове в киногилдията. Веднага след приемането на закона дойдоха и първите публични сигнали за интерес към България отстрана на филмовите гиганти Уолт Дисни и Нетфликс. Няма нужда да обяснявам, колко по-разпознаваема за света би станала България, ако тези компании започнат да снимат част от продукциите си тук. Наред с това, техните милионни инвестиции, биха били добра новина и за българската икономика.

През пролетта в Министерството на културата започна процес за изготвяне на правилник, който да позволи прилагането на закона. Към момента на встъпването в длъжност на служебното правителство този правилник беше готов. Единственото, което трябваше да направи служебният министър Велислав Минеков е да го подпише и да задейства процедурата за предоставяне на държавна помощ към Европейската комисия, което да позволи прилагането на закона. През това време, 40 милиона стояха отделени в бюджета и чакаха да бъдат инвестирани в киното. Минеков обаче започна да чегърта. Първо сложи на трупчета правилника и спря работата по него. След това уволни директора на Националния филмов център(НФЦ) Жана Караиванова и даде знаци, че ще прави нов правилник. След натиск от киногилдията, правилникът беше подписан през юли, вместо през май. В този момент, той имаше форма, която беше остро критикувана от киногилдията. А закъснението беше факт, който заедно с административния трус след уволнението на директора на НФЦ, позволяваше да се види ясно, че вместо да бъде най-богатата за българското кино, 2021 година ще бъде нулева. И 2021 година се оказа нулева за нови проекти. По време на актуализацията на бюджета, парите за кино бяха намалени от 40 на 32 милиона лева, от които бяха похарчени само 4 милиона и то за стари проекти, които чакаха да бъдат разплатени.

Припомням всичко това, защото то показва, по колко глупав начин могат да бъдат пропилени добри възможности. По-важното обаче е, че сагата с българското кино все още не е приключила. Първата лоша новина е, че в бюджета за 2022 година за кино са предвидени 28 милиона лева, а не 43 милиона, както би трябвало да бъде ако се спазва закона. Неофициалният аргумент е, че щом през миналата година не е усвоен нито един лев, то няма смисъл тази година да се отделят толкова много пари. Формално този аргумент е логичен, но той е знак, че постепенно киното губи потенциала си да бъде приоритет на българската култура. Заедно с това, критиките и споровете по отношение на закона и правилника в киносредите продължават. Залогът за 2022 година е огромен, защото ако и тя бъде напълно или частично провалена за българското кино, то може да се окаже изцяло извадено от приоритетите за българската култура.

Въпросът, защо киното трябва да бъде приоритет на българската култура, има сравнително лесен отговор и той е политически. Защото киното е една от най-лесните и добри възможности за изнасяне на българска култура навън и за прилагане на мека сила спрямо съседни държави. В контекста на отношенията между България и Република Северна Македония например, киното, филмовите и телевизионните сериали, биха могли да изиграят изключително важна роля. И това не съм го открил аз. Този подход на меката сила, която се осъществява най-ефективно през киното, се прилага от всички сериозни държави.

Все още част от киногилдията говори за ново отваряне на Закона за филмовата индустрия, което би било огромна грешка особено в този момент. Това е така, защото в сегашната сложна ситуация, тези 43 милиона лева, които са заложени в закона може да се окажат значително намалени. Отделно политическият консенсус ще трябва да бъде изграждан наново, а това винаги се случва изключително трудно. Консенсусът се случва още по-трудно, когато в парламента има цели седем партии.

Пиша всичко това, за да дам един непоискан съвет на киногилдията и на Министерството на културата – не се занимавайте със законодателство, а правете кино. Организирайте сесиите за нови проекти и инвестирайте в киното до последния лев тези 28 милиона, които са заложени в бюджета за 2022 година. Всичко останало би било провал не само за българското кино, но и на възможността България най-после да започне да изгражда сериозна културна инфраструктура за прилагане на мека сила.   

 ***

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети