Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. КСНС година и половина след началото на пандемията – колкото неадекватно, толкова и цинично

Мнения

КСНС година и половина след началото на пандемията – колкото неадекватно, толкова и цинично

Снимка:

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

След повече от година и половина прекъсване, президентът Румен Радев реши да свика Консултативен съвет за национална сигурност(КСНС). Ще припомня, че през периода, в който Радев отказваше да свика този орган, страната беше сполетяна от най-тежката здравна криза за последните 100 години, бизнесът и гражданите бяха поставени пред икономически и социални предизвикателства, а през последните месеци България затъва все повече в тресавището на политическата криза.

Официалният мотив за свикването на съвета, в който участват премиера, основните министри, шефовете на служби и лидерите на парламентарните групи на основните политически сили, беше да се обсъдят предизвикателствата на здравната и възобновяването на мигрантската криза. Неофициалният повод за инициативата на президента беше да се постигне съгласие за приемане на актуализация на бюджета за 2021 година, подготвена от назначения от него служебен кабинет.

Да свикаш КСНС на тема коронавирус година и половина след началото на пандемията звучи колкото неадекватно, толкова и цинично. През последните месеци, в целия свят вече се наблюдава изграден подход по отношение на коронавируса и едва ли КСНС ще измисли нещо ново по темата. Действително беше необходимо да се търси съгласие по отношение на здравната криза, но това трябваше да се случи в нейното начало, а не година и половина след започването ѝ. Само, че в началото на кризата Радев се шегуваше с вируса, а след това вложи цялата си енергия да саботира действията на правителството на ГЕРБ.

Впрочем едно от първите действия на служебния кабинет беше да разпусне Националния оперативен щаб и да се саморазправи с част от членовете му в лицето на професорите Тодор Кантарджиев и Асен Балтов. Това предизвика всеобщо възмущение и до голяма степен успя да разстрои здравната система и да разколебае доверието в нея. Към това трябва да добавим и тоталния провал на служебния кабинет по отношение на ваксинацията.

Темата за мигрантската криза разбира се е актуална на фона на случващото се в Афганистан. Само, че през последните години, президентът не пропускаше повод да се разграничава от политиката на правителството на Бойко Борисов по отношение на Турция и да атакува публично и персонално турския президент Ердоган. Цялостното му поведение по тази тема беше обобщено във фразата му „Шербет дипломация“, която беше изказана по време на срещата между Ердоган, Юнкер и Туск в Евксиноград по време на българското председателство на ЕС.

Ще оставим настрана изявленията му по отношение на оградата по границата с Турция, която въпреки критиките му спираше мигрантския поток за разлика от последните седмици. Това, което обаче не можем да оставим настрана е действията на служебния му вътрешен министър Бойко Рашков, който за няколко месеца обезглави високото и средното ниво на професионалното ръководство на МВР и вместо да подсили охраната на границата хвърли целия ресурс на полицията в саморазправа с ГЕРБ.

Днес, под предлога за търсене на съгласие по отношение на здравната и мигрантската кризи Румен Радев иска подкрепата на партиите за актуализация на бюджета. Такава изобщо не е необходима, защото до момента правителството е изпълнило 47% от разходната част и му остават още 53 процента до края на година. Казано накратко – пари има. С идеята за актуализацията на бюджета, Радев не желае да подпомага здравните работници и полицаите, а да бави време. Това е така, защото президентът се страхува от възможността парламентарните избори да бъдат проведени преди президентските.

Проблемът в случая е, че ако актуализацията започне да се гледа от настоящия парламент без да има избрано редовно правителство и ясно мнозинство, България ще се устреми към още една криза. Да гледаш каквито и да било теми свързани в бюджета в предизборна ситуация е не просто риск, но и огромна опасност. Ако предлаганата от Радев актуализация влезе в пленарна зала, всяка от партиите ще действа предизборно и никой не може да каже как ще изглежда накрая бюджетът за 2021 година. Към това трябва да прибавим и факта, че вместо да се опита да обедини партиите в изключително сложната ситуация, в която се намира страната, КСНС ги раздели още веднъж. Няма как да искаш да постигнеш съгласие, като предложиш на обсъждане бюджетната политика. Това е, така защото темите свързани с бюджета винаги са спорни и по отношение на тях има много повече от една гледна точка.

Дали Румен Радев е искал за пореден път да раздели българското общество или го е направил без да иска – вече няма значение. Днес той бере плодовете на напрежението и конфронтацията, които сееше последователно през целия си мандат. Затова и всичко, до което се докосне в момента, се превръща в криза и повод за раздор. Във времена като днешните, именно президентството трябваше да бъде институцията, в която да се води политическия и обществения диалог. За тази цел обаче е необходим медиатор способен най-малкото да чуе различните гледни точки, а защо не и да ги разбере.

Румен Радев автентично не притежава тези качества. Той е лишен от социален усет и мислене в перспектива. Затова и думите му приличат на ултиматуми, а действията му предизвикват кризи. Разбирането му за политика е шаблонно и повърхностно и се структурира единствено върху неконтролируемия му егоцентризъм. Военното му минало, което го е формирало като човек, който дава и изпълнява команди, съчетано с болезнена, но и безсмислена амбициозност, започват да се превръща в обществен проблем и предпоставка за разпад на държавността.

Само преди една година Румен Радев упорито искаше оставката на правителството на ГЕРБ с пълното съзнание, че по този начин ще бъде провален бюджетът за 2021 година и страната ще влезе във втората вълна на коронавируса без редовно правителство и без парламент. Искам да кажа, че ако бяха изпълнени тогавашните желания на Радев, политическият абсурд, който се случва през това лято, щеше да се случи през есента и зимата на 2020 година. В пика на мощната втора вълна на коронавируса щяхме да наблюдаваме провалените пазарлъци между т.нар. партии на протеста, но за разлика от днес изобщо нямаше да имаме бюджет, с който да бъдат предприети каквито и да било здравни, икономически и социални мерки. Изводът от всичко това е очевиден – Румен Радев няма никакъв потенциал да решава кризи и има огромен потенциал да създава такива. Колко дълго ще продължим да гледаме сериозно на неадекватните му ходове, зависи от всички нас.  

***

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото, 45-тото и 46-тото Народно събрание.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още