Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Алгафари: Нинова има много тежък проблем с егото, но се държи за президента „като удавник за сламка“

Мнения

Алгафари: Нинова има много тежък проблем с егото, но се държи за президента „като удавник за сламка“

Снимка:

Идеята в левицата е кой да се добере до по-висш пост, за да разпредели свои хора наляво и надясно

Нидал Алгафари, писател и политически пиар, в интервю пред „Фактор“

- Г-н Алгафари, какво се случва в държавата – всяка вечер има протести, в същото време не е ясна каузата им?

- Трудно ми е да ви кажа какво точно се случва в държавата, но има много гледни точки. За този, който е придобил богатства, държавата е едно, за човечеца, който няма с какво да си нахрани децата, е друго, а за трети, който има доходи, но не са му достатъчни – говорим за трети свят. Хората с кредити са в четвърта категория.

Протестите срещу думите на един невъзпитан човек постигнаха целта си. Валери Симеонов насила се отказа от позиция в държавната администрация. Оттук нататък обаче започна хаосът. Не съм сигурен какви са исканията на протестиращите. Ако въпросът е да паднат цените на горивата, това е много хубаво. Всеки си мечтае те да се раздават безплатно, дори бих се зарадвал, ако ми плащаха някой лев, когато пълня бензин или дизел.

Забравя се нещо много важно – 150 млн. лв., които трябва да се дадат за децата с увреждания, увеличението на парите за полицаите, за учителите и на депутатите дори. Средствата идват от акцизите, които са върху потока на горивата, от митата и данъците. Т.е., парите, които се взимат, отново се преразпределят върху хората. Може би има някаква част от тях, които отиват нецелесъобразно в нечии джобове, но не са толкова големи суми.

Факт е, че по този начин се изхранва една голяма част от населението, защото ние не произвеждаме, нямаме индустрия и кой знае какво земеделие. Ако искаме да си вдигаме заплатите, то това трябва отново да дойде от самите нас. Така че аз не виждам какво искат да направят протестиращите.

- Целта на демонстрантите не е ли да се свали правителството?

- Ако целта е да се свали правителството на Бойко Борисов в момента, протестиращите трябва да покажат алтернатива. Ако искат да дадат властта на БСП и на ДПС, то лидерите на двете формации трябва да застанат ясно зад протестите, да излязат заедно с хората и да ги подпомогнат. Тези две партии обаче не излизат на улицата. Те стоят и чакат нещо да им дойде наготово.

Искат ли протестиращите друг играч, първо да си го намерят, за да го представят пред хората, за да бъде припознат и избран. Иска се оставката на правителство, което ако падне, ще има избори, на които ще има паритет. Вариантите не са много. ГЕРБ и БСП вероятно ще имат малка разлика, а от висшата политика ще бъдат изхвърлени омърсените патриоти. В същото време десните все още не са готови за парламентарен вот и няма да имат представители в Народното събрание.

Подемът на Веселин Марешки най-вероятно няма да се повтори и ще останем с парламент, в който ще влязат ГЕРБ, БСП и ДПС. Тогава има два варианта. Единият е коaлиция между БСП и ДПС, от която и двете партии бягат като дявол от тамян, другият е съюз между ГЕРБ и ДПС, който двете формации не искат, а третият е йезуитският номер, с който ще излязат ГЕРБ и БСП. Т.е., да се направи широка коалиция в името на България. Тогава какво са постигнали хората по улиците? Ще преразпределят някакви постове.

- Т.е., протестите нямат смисъл?

- Напротив, протестите винаги имат смисъл да показват жълт картон или червена лампа за това, че нещо куца и не е както трябва. Когато се стигне до там, да се иска сваляне на правителство, стачкуващите трябва да имат готов ход. Ако ще се тръгва тепърва да се търсят екзотични кандидатури, които да влязат в парламента и да играят ролята на патриотите, на „Атака“ или на ДПС преди това, пак стигаме до същата ситуация. Проблемът не е в смяната на партиите, а в самата система. За да се случи промяната, тя трябва да мине през партиите, а те няма да го допуснат, освен ако не е в тяхна изгода.

- Вие сте работили за БСП. Как се стигна до там, че „скритите“ лагери да излязат в открита война?

- В БСП винаги е имало търкания и караници. Идеята в левицата е кой да се добере до по-висш пост, за да разпредели свои хора наляво и надясно с целта след 5-10 години евентуално да вземе цялата власт. Проблемът на „столетницата“ е, че успя да създаде огромна пропаст между себе си и най-младото поколение на България. При най-младите хора е нещо обидно да кажеш, че си свързан с „Българската социалистическа партия“, както и с нейната идеология.

Левицата се нуждае от лице, което да покаже нова политика и как тя ще се прави оттук нататък. Правенето на политика с лица, които са синове, внучета и правнучета на бившите висши номенклатурчици на партията или на генералите от времето на соца, съсипват и не дават кой знае какъв резултат. В БСП има едни много кадърни и качествени хора, които работят. Познавам много от тях. Те са на по 30-35. Дали са много за партията, но нямат никакъв шанс да преминат една граница, която е застопорена. Оттам нататък започва кастата на бившите генерали-номенклатурчици. Затова голяма част от младите хора се отказват от „столетницата“. Тези, които успеят да пробият, търсят собствената си файда и полза, а не нещо за хората.

- Ще последва ли левицата съдбата на СДС, която днес присъства на политическата карта само като марка?

- В СДС се стигна до много тежки крайности. Десните започнаха да играят една много лява политика, заиграха се с левите идеи, докато обясняваха че са десни. От там се появи и разделението между дясно мислещите и дясно представящите се, въпреки че бяха с леви убеждения. В БСП ситуацията е същата. Там има хора, които говорят за ляво и за леви идеи, но самите те като същност са крайно десни. Разслоението, което съществува в БСП, лека-полека ще я събори.

За разлика от СДС, в „столетницата“ има много по-здрава вкопченост един в друг, но въпреки това, роенето е започнало. Въпреки всички грешки, които са допускали правителствата на Бойко Борисов, БСП не успя да дръпне одобрението на хората в България.

- Социологът Първан Симеонов констатира, че Корнелия Нинова пече на бавен огън Бойко Борисов. Вие виждате ли подобна тактика, която се прави в „Позитано“ 20?

- Аз не виждам с какво Корнелия Нинова може да „пече“ Бойко Борисов и какво може да направи. Лидерката на БСП има един много тежък проблем – това е собственото ѝ его. За нея много по-интересно и важно е да се покаже като лидер, който се бори с Бойко Борисов. Нека обаче да не забравяме, че всички, които се опитваха да водят подобна персонална война с премиера, загубиха.

Нинова забравя, че БСП, за разлика от ГЕРБ и всички останали партии, не е лидерска, а силата ѝ винаги е била в колективизма. В момента всички трябва да гледат в Нинова, тя да бъде напред и да се изкара, че е единственият боец. В същото време всички, които са на втория ред зад Нинова, някак си заглъхват. Или не могат да блеснат, или са толкова промити вече, че бледнеят и не можеш да ги различиш. Не биваше тази партия да се оставя в ръцете само на един образ, който на всичкото отгоре не е толкова силен, че да пребори Бойко Борисов.

- Корнелия Нинова поиска замразяване на заплатите на политическия елит и потърси морална подкрепа от президента. Опитва ли се да се хване като удавник за сламка за Румен Радев?

- Абсолютно, защото президентът, независимо от погрешните стъпки, които направи, стои добре в общественото пространство. Той е по-скоро обединителят в лявото пространство, а Корнелия Нинова има нужда да се държи за някого като удавник за сламка. С подобни популистки хвърляния в пространството, че ще намалява заплатите на политиците… Подобни неща може да говорят хора, които са добре стъпили финансово.

Доколкото познавам ръководството на БСП, в по-голямата си част има хора, които са си навили много над масрафа. За тях дали депутатските заплати, дали ще се увеличат двойно или тройно, или ще им ги спрат, няма значение, защото не се прехранват от тях. Ако тръгнем да изчисляваме колко ще се спести, със сигурност ще е много по-малко от това, което се случи с КТБ, с разграбването на банките, с приватизацията, с офшорките и т.н.

На такъв тип популизъм вече не се връзват и членовете на БСП. Нинова трябва да измисли някаква политика, която да покаже на българина, че в страната ни може да се направи индустриализация ли, земеделие ли, нови технологии ли. Но да излизаш и да казваш, че икономиката ни е само от телефонисти, е пагубно. Тези хора изкарват честно парите си, плащат на 100% осигуровките си. Това са пари, които се вкарват в икономиката и с тях се издържат стотици хиляди семейства. Не може да отричаш подобен отрасъл само защото не си го създал ти.

- Кои са погрешните стъпки на президента Румен Радев, за които споменахте?

- Грешките на президента започнаха още при самото му встъпване във властта, макар и дребни. Той все още се лашка между това, дали да бъде лидер на опозиция, или да бъде президент, което са две коренно различни неща. Ако Румен Радев искаше да е обединител на нацията, със сигурност щеше да намери някакъв език, с който да общува и с управляващите, и с опозицията. Не може обаче ти да взимаш изцяло опозиционните идеи и да ги подхвърляш, защото знаеш, че от тях нищо не следва.

Получава се единствено война между институциите и си повишаваш собствения рейтинг, за да си създадеш след време собствено движение. Държавният глава и съветниците му явно още не могат да проумеят, че едно е да си президент, друго е да си Румен Радев. Видяхме какво се случи с Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, които се опитаха да бъдат обединители на нацията и да се правят на опозиционери.

- Държавният глава заяви, че няма да се срещне с Бойко Борисов, докато не се справи с корупцията. Това изнудване ли е от страна на Румен Радев?

- Това не е изнудване, а чист популизъм, защото президентът и неговите съветници знаят, че за да може да говориш за корупция, първо трябва да докажеш, че я има. Информациите във въздуха са трапезни приказки. Сигурно има корупционни схеми, но Бойко Борисов винаги може да каже „ето, вкарахме този, арестувахме другия, има дела“. Тази корупция е просмукана от много години. Това, че Румен Радев избягва разговор с премиера, означава, че води война, която е абсолютно безсмислена.

- Защо обаче опозицията в БСП не поиска оставката на Корнелия Нинова, след като изобличи грешките ѝ?

- Имал съм срещи с хора от БСП, които с подигравателен тон говорят за Корнелия Нинова и са ехидни спрямо лидерката си. Никой от тях обаче няма да излезе открито и ясно да каже „искам оставката ѝ“. Това означава, че ще си навлече гнева на партийните членове. За тях лидерът в БСП е като Ким Ир Сен в Северна Корея – добър, лош, това е нашият вожд. Другарите се събират да играят игрички в едни кръчми, правят някакви дребни завери помежду си, но никога няма да излязат и ясно да кажат, че искат оставка. За тях е ясно какво ще се случи в партия, в която единственото правилно решение е това, което взима лидерът.

- Ако е толкова силна позицията на лидера, защо, например, Михаил Миков не успя да запази властта си на „Позитано“ 20?

- Михаил Миков направи съвсем други грешки. Ако той обаче искаше да остане начело на БСП и беше се постарал да направи правилните стъпки, никога нямаше да бъде помръднат. Ако Жан Виденов не си беше подал оставката, до ден днешен щеше да е лидер на БСП. Партията си обича председателя – независимо дали е добър или лош, другарите си го обичат и си вървят след него, защото така са възпитавани.

Това, което правят слабите председатели в левицата е да си събират също толкова слаби играчи около себе си. Както виждате, в момента ги няма силните фигури, които да стоят зад Корнелия Нинова. Липсват тараните, които могат да се „бият“. В момента говорителите на партията са Антон Кутев и Александър Симов. За добро или за лошо, преди БСП имаше Клара Маринова, Илияна Йотова и Бойка Башлиева. Освен тях имаше голям кръг от социолози, пиари, имиджмейкъри, които се хвърляха в огъня.

В момента Корнелия Нинова не иска подобни хора, а само да бъде най-отпред, да говори, да се чува нейното мнение, което налага по един или друг начин. От другата страна са партийните структури, които са дисциплинирани и възпитани да я следват. Както преди време Татяна Дончева беше казала за БСП, че е партия, натоварена на един самосвал без спирачки.

- Сама ли определя политиката на партията Корнелия Нинова, или има намеса и на външни сили?

- Външните сили – дали ще са руски, немски, турски или американски, при тях със сигурност ще има едни много мъдри хора, които биха заложили на друг тип водач на опозицията. Те биха разчитали на по-енергичен и харизматичен човек. Не мога да си представя, че Владимир Путин или Доналд Тръмп, примерно, биха заложили на Корнелия Нинова.

Източник: Фактор, Автор на интервюто: Васил Василев  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още