Анатомия на употребата на едно убийство

Няколко въпроса, които останаха в ехото на фалшивите новини

Хронология на едно брутално убийство в няколко изречения

На 6 октомври Виктория Маринова пие кафе със свои познати до към 10.30 часа. После отива да бяга по крайречната алея на Русе. На края на покрития с асфалт път Виктория среща убиеца си. Между 11 и 11.40 часа 30-годишната жена е брутално убита. Удряна по главата. Душена. Изнасилена. Захвърлена в храстите. Телефонът ѝ е изключен.

Сигнал за зловещата гледка е подаден около 14 часа. Разпознаването на трупа става в събота вечерта. Още същия ден от жертвата е иззет биологичен материал от убиеца. Изолиран е ДНК профил на следващия ден- неделя.

Убийството - начин на употреба

Може ли жестокото убийството на млада жена, майка на малко дете, дъщеря, приятелка, човешко същество да бъде употребено? Да! И то толкова брутално, безчовечно и неморално…

Опозиционни политически лидери политизираха случая, като заявиха, че е елемент от несигурната среда у нас. Въпреки коментарите си и заявяването на –„Няма да мълчим“, не приемали тезата, че политизирали убийството. Тогава трябва да дават брифинги за всяко едно битово убийство.

Посегателства над човешкия живот има навсякъде. Най-много умишлени убийства са извършени в Литва, Латвия и Естония, показват данни на Евростат за посегателствата в ЕС.

Часове, след като се разбра името на жертвата, започна да се заформя лавината от манипулации, фалшиви новини, несъществуващи факти. Името на жертвата, която е журналист, беше пришито към „разследващ“, какъвто тя не е била.

Коя е Виктория?

Виктория е административен директор на телевизия ТВН, която се описва като "водещият новинарски и информационен телевизионен канал в Североизточна България". Водила е предаването „Подиум“ - „Предаването, което ще ви запознае с модните тенденции, здравословния начин на живот и интересни интервюта с хора от сферата на модата…“ Тук е ясно, че няма разследваща журналистика.

В края на септември Виктория води първия епизод на „Детектор“. Говорят журналистът от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънският му колега Атила Биро. Журналистите дават интервю не пред Виктория, тя анонсира предаването. Темата е разследването им за източване на евросредства, което според тях е свързано със строителната компания "Джи Пи груп". Точно тук някои прокараха спойка на фейка „убита разследваща българска журналистка“. Но, не! Анонсът на разследване на колеги, интервюто с колеги, правили разследване, не е разследваща журналистика.

Разследващата журналистика е висшият пилотаж в тази професия. Именно чрез нея може да се упражни контрол над останалите власти в страната. Журналистиката би трябвало да бъде „четвъртата власт“, ако изпълнява функцията си чрез разследвания.

За фалшивите новини или черния PR

Пришиването на „разследваща журналистка“ към жестокото убийство беше последвано от фалшивите новини, които системно се тиражираха чрез Фейсбук. Този път в главната роля беше д-р Васил Михайлов, който уж бил криминален лекар и уж твърдял, че нямало изнасилване, а два куршума в тила на Виктория. „Плачещият лекар“ разказва пред странни сайтове еднодневки, че покушението било извършено с "Дезърт Ийгъл" със заглушител. Такъв струвал 15 хиляди евро на черния пазар и се ползвал от професионалистите.

Справка за минута показва, че цената на оръжието е между 789 и 1300 долара. Друг е въпросът - защо му е на съдебен лекар да знае цените на пистолетите. А въобще кой е този медик? И бил видял пет поръчкови убийство в кариерата си с такова оръжие. Ще да е известен съдебен лекар, правил аутопсия на толкова жертви на поръчкови покушения… И въобще как са прикрити следите от куршуми по време на разпознаването на жертвата от нейни близки? Очевидно много хора не си зададоха въпроси, никакви, а приеха информацията първосигнално, както често се прави в ситуация на масова истерия.

Времето най-ясно показва коя новина е фалшива. В случая лекарят разказва, че Виктория ще бъде кремирана, за да се заличат следи. Е, не беше. Това беше тотално нелепа фалшива новина, която заливаше стените в социалната мрежа десетки, стотици пъти на ден.

Новината за убийството даде трибуна за черен PR на политически партии, „общественици“ и различни организации. Лошата новина е идеален повод да се развихри черният PR, защото точно тази новина се търси и продава най-добре.

Не можеш да изпъкнеш с нищо добро, просто омаскари опонента си. За целта успешно се използват и слуховете, те пък се тиражират чрез фалшивите новини. И всичко това се случва контролирано и целенасочено. Това става на гърба на една жертва на жестоко убийство, майка, жена.

Въпреки нелепо скалъпената история във фалшивите новини, която очевидно повлия на доста хора, тя роди няколко въпроса, които останаха като ехо в общественото пространство.

Няколко въпроса, които родиха фалшивите новините

-Как и защо са взели ДНК от непълнолетен престъпник?

-Властите съобщиха, че Северин има криминална регистрация от 2007 г. за кражба на цветни метали. Веднага се появи този странен въпрос – Как са взели ДНК от непълнолетен крадец?
Не, не са взели ДНК материал тогава.

Националната ДНК база данни, която се намира в Института по криминалистика на МВР, е малка като цяло. При регистрацията в районните управления на МВР в общия случай не се снема ДНК, особено на крадци на метали. ДНК анализът е основен източник на доказателства за разследващите, най-често при подобни брутални, сексуални престъпления. Влагалищни обтривки от жертви на сексуално престъпление могат да се използват успешно за съдебномедицинския ДНК анализ. Прилагането на богат набор от методи за откриване, събиране и съхранение на следи от сперма и слюнка по веществени доказателства в съдебномедицинската практика е ключово за разкриването на престъпленията, сочат експертите.

При огледа на местопрестъплението от тялото на жертвата е иззет биологичен материал. На следващия ден е изолиран ДНК профил. В понеделник разследващите изземат от дома на Северин бельо и панталон. От дрехите те извличат ДНК материал. Прави се профилът и съответно той съвпада на 100 %. По времето, когато доказателствата са налични, заподозреният вече е зад граница.

-Защо не кажат в прав текст какви са доказателствата?

-Всъщност обществото беше доста информирано. По време на интензивно разследване няма как да се дава пресконференция на всеки половин час. Нали разбирате, че докато убиецът бяга, не може да слуша по новините къде, как и защо го гонят. В противен случай просто няма да бъде хванат.

Никак не е случайно, че в Наказателно процесуалния кодекс има изискване за неразгласяване на установените в наказателното производство факти-материалите от предварителното производство не могат да бъдат разгласявани без разрешение на прокурора.

Запазването на следствената тайна е информационна защити на разследването. То има за цел да защити и самите граждани, като ги пази от разгласяване на информация, например от интимния им живот, такава за здравословното им състояние.

Следствената тайна засяга предимно етапа на разследване. В съда има публичност, делата са публични и всеки един гражданин може да чуе кога, как, в какво е обвинен даден подсъдим, какви са доказателствата срещу него или в негова полза.

-Значи, когато е журналист може да се разкрие убийство, а иначе-не?

-Този въпрос се задавеше не само в социалните мрежи, а дори президентът заяви, че случаят с убийството на Виктория „разкрил и двойния аршин, с който се измерва стойността на човешкия живот“. Не знам какво точно имаше предвид държавният глава, но отговорът на този въпрос е в статистиката.

Миналата година убийствата са се увеличили с 20 на сто спрямо 2016 г., сочи статистиката на МВР. От общо 95 регистрирани убийства са разкрити 94! Едно - единствено убийство не е било разкрито от разследващите. Това е достатъчно, за да стане ясно, че убийствата, независимо дали са на Виктория от Русе, се разкриват.

Това важи с пълна сила за битовите убийства. Логично- няма професионалист, който да е планирал и извърши престъплението, пък да е оставил десетки следи от себе си на местопрестъплението. Най-често в битовите убийства се действа импулсивно и емоционално, което е в ущърб на извършителя.

Разследването на убийството на Виктория продължава. Полиция и прокуратура не са приключили и не са се ограничили до една - единствена версия.

От намерените на произшествието предмети, угарки, фасове от недопушени цигари се правят изследвания за ДНК профил. На практика се проверява абсолютно всичко, за да се установи сам ли е бил обвиняемият по време на престъплението, увери и главният прокурор Сотир Цацаров.

Обратната страна на монетата

Трябва да се отбележи, че освен отзвука от фалшивите новини, има и едни други моменти, които също не са коректни.

„Той призна, че го е направил на пияна глава, бил е надрусан. Каза ми, че не помни нищо. Започна да плаче пред мен. Той не е такъв човек”, разказа от Германия Надежда Красимирова, майката на Северин. Това, че роднини на Северин подкрепят тезата, че той е извършител всъщност не е от особено значение.

Изказвания пред медии нямат доказателствена стойност в съда. Още повече, че роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство, имат право да откажат да свидетелстват по делото. Посъветвани от адвокат, тези същите могат да не кажат и дума в съда.

„Щом не вярвате на българския съд, вижте германският съд ни го връща, защото е виновен.“ Абсолютно невярно. Делото за екстрадиция няма нищо общо с обвиненията и събраните доказателства.

Екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава, когато срещу него има наказателно производство, издирва се, за да излежи наказание или има наложена такава мярка за неотклонение в другата държава. Обвинението не е предмет на подобни дела. Съдът решава само дали са налице всички предпоставки за екстрадицията и се произнася само по предаването на обвиняемия.

За недоверието в институциите

Критиците подчертаха липсата на доверие в институциите, но самите те насаждаха такава през цялото време. Все едно да дадеш рушвет на пътния полицай пред детето си, а после да му обясняваш, че правилата трябва да се спазват, полицаите ни пазят от лошите и т.н.

Институциите наистина имат проблем с доверието на обществото. Това е проблем, трупан с години, над който трябва сериозна и системна работа. Резултати в работата и информация за свършеното.

Трябва да проумеем, че от доверието в държавните органи само може да спечелим. Липсата на доверие води до незачитане на съответната институция. Примери за незачитане на органите на реда - колкото искате. Затова е отговорност на всеки от нас, на всяка организация, била тя партийна или обществена, да не преминава определени граници, които рушат държавността и само могат да навредят на нас и децата ни. Отгворност на институциите е ежедневно да работят за доверието в тях.

Неуважението към органите на реда се ражда от липсата на вяра в тях и правомощията им. Това пък е причина за незачитане на правилата, липса на страх от санкция и наказание. Съответно по-често прекрачване на закона от повече хора. Това ли искаме?