Балотаж между живота и смъртта

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

На втори тур обаче, изборът е само между първите двама (и между техните вицета). Или единият, или другият. Може да се гласува „за“ някого, може и „против“ другия. Теоретично има и „за гъби“, както и „не подкрепям никого“, но това не са реални опции. Единият от двамата ще бъде президент следващите 5 години – искаме, или не искаме.

Какво имаме в случая?

Ген. Румен Радев срещу проф. Анастас Герджиков. За техните вицета вече писах.

05 октомври 2021, 07:00

Избори за (вице)президент

Сега да обърнем внимание на титулярите.

За проф. Герджиков се твърди, че бил аватар на Бойко Борисов. Добре, нека да е така. Приемаме, че истинската битка е между Радев и Борисов.

Всъщност, това са двамата водещи български политици в последно време. Борисов управляваше държавата до 11 май тази година включително, Радев – от следващия ден до момента (чрез служебните правителства).

Какви са разликите между „епохата Борисов“ и „епохата Радев“? Може да се говори и пише много по въпроса, но аз ще се спра конкретно на една – политиките по отношение на ковид пандемията в частта им за смъртността от коронавируса.

Първото служебно правителство за тази година встъпи в длъжност на 12 май. Ефектът от решенията на здравното министерство се проявява с известно закъснение (2 седмици за разпространението на заразата и още 2 седмици за тенденциите при смъртността). Също така на новия министър и екипа му е нужно и известно време за адаптация, затова нека да  разгледаме периода от 1 юли нататък. А преди това – да го пишем на сметката на „Борисов 3“.

Какво виждаме от официалната статистика? От 1 юли до 13 ноември от ковид са починали 8 124 души. А за същия период на миналата година (при управлението на Борисов) – 1 823 души. Близо четири и половина пъти разлика! При аналогични сезони (забелязва се, че и миналата, и тази година, кривата на заболеваемост следва определена закономерност – слабо разпространение през летните месеци и засилване през есенните. А кривата на смъртността следва тази на заразяването. С „дребната“ подробност, че през 2020 година още нямаше ваксини срещу ковид. А както е видно в други държави, високите нива на ваксинация на населението не намаляват разпространението на заразата, но намаляват (при това драстично) тежките заболявания и смъртните случаи.

Ако започнем да разглеждаме двата периода по месеци, сравнението е още по-стряскащо. Вижда се, че през 2020 година действащият тогава Национален оперативен щаб и правителството на Борисов успяват да удържат смъртността в напълно поносими граници (под 20 човека дневно на усреднена 7-дневна база) почти до самия край на октомври. Едва след това смъртността тръгва рязко нагоре и 3-ия пик в началото на декември достига числото 140 (пак на 7-дневна база, а не като абсолютен дневен рекорд), а 4-ия в началото на април – 125.

В „епохата на Радев“ също имаме ниски летни нива (под 20 през юли и по-голямата част на август), но това, което предната година се случва в края на октомври, сега започва още в края на август. Два месеца по-рано повишаване на смъртността! И ако на 13 ноември миналата година усредненият показател сочи 69, то тази година е… 169. Най-големият пик миналата година (140) е отчетен на 5 декември. Тази година той е задминат още на 31 октомври и продължава да се покачва.  Нали се сещате какви стойности можем да очакваме около 5 декември тази година? И има ли сила (и време) това да бъде избегнато?

Но за да не ви обърквам с тези числа, нека най-добре да сравняваме сумарната смъртност месец по месец – миналата и тази година.

Юли 2020г. – 153 души. Юли 2021г. – 152 души. (идентично)

Август 2020г. – 246 души. Август 2021г. – 683 души. (над 2 и половина пъти разлика)

Септември 2020г. – 196 души. Септември 2021г. – 1 986 души. (около 10 пъти разлика)

Октомври 2020г. – 454 души. Октомври 2021г. – 3 117 души. (близо 7 пъти разлика)

1 – 13 ноември 2020г. – 776 души. 1 – 13 ноември 2021г. – 2 192 души. (почти 3 пъти разлика, но месецът дори не е преполовен)

А за седмиците до края на годината дори не искам да прогнозирам. Само напомням, че здравната ни система все още не е рухнала под напора на повишената заболеваемост. Ако това се случи, ни чака „италиански сценарий“ от миналата пролет…

Не се опитвам да убеждавам никого в нищо. Просто очаквам да се задейства инстинктът ни за самосъхранение. В неделя избираме между живота и смъртта.

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.